Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 40, на Вто Юни 27, 2017 9:38 pm

За най-добрия приятел на човека, термоса, кучето и любовта

Go down

За най-добрия приятел на човека, термоса, кучето и любовта

Писане by Alex on Пон Юли 02, 2018 8:55 pm

Денят беше изцяло за мен. Затова се намирам в парка, легнала по корем на едно одеяло, с книга в ръка, надничайки в привидно интелигентните мръсни истории на различни хора. Тази книга беше върха. Не се бях смяла така от години, чак до сълзи. Дори забравях да отпивам от термоса си, а в редките случай когато се сещах... Ами точно тогава следваше нещо брутално забавно и хвърлях от напитката си навсякъде.

И така докато най-блажено си лежа сред природата, необяснимо как необезпокоявана от буболечки, погледа ми беше привлечен от някакво размърдване над интересното ми четиво. Погледнах. Премигнах няколко пъти, първоначално в шок, преди да осъзная, че косматото същество пред мен е куче. Изглеждаше добре нахранено, с лъскав косъм... Домашно ще да е. Не съм добре с породите, но ми приличаше на Бъд от филмите на Дисни "Въздушния Бъд". Сещате ли се, едно такова жълто, с много козина и умен поглед.

- Изгуби ли се приятелче? - Започнах да говоря на кучето все едно ще ме разбере. Ако стопанина му беше от ония педанти дето крещяха по кучетата на немски, защото най-добре се възпитавали на швабски, щеше да ме разбере, когато слънцето изгрее от запад. Абе за тия дето не знаят-от изток изгрява, че след като гледах "Стани богат" не съм сигурна, че всички знаят от къде изгрява слънцето.

Поизправих се и докато се пресягах към него, за да го погаля, песа (чакайте, че сега ще ме подгонят природозащитниците, че обиждам животно) ми грабна термоса с лигавата си уста и драсна. Значи, по принцип, не съм спортна натура, но съдържанието на този термос беше моят най-добър приятел... Не, не съм смелила най-добрия си приятел на сок, но за това по-късно.  Ето го кучето. В природата му е да тича с вятъра. Ето ме и мен, след два метра бягане - белите ми дробове изпадат в дихателна недостатъчност, краката ми започват да треперят от пръстите до рамената, а езика ми изплезен до корема. В едната си ръка държа книгата, в другата си мъкна одеялото, а на гърба малка раничка. И аз, на която най-голямата физическа натовареност ми е да се преместя от леглото до масата тичам по куче.

- Спри бе, бълхарник... - Събрах сили да извикам. Ама чува ли те някой? Я запали маратонките и се размърдай! Включих на пета предавка и спрях да дишам, че не можех да правя две неща едновременно. И докато проклинах това, че мразя движението, различно от това да вдигам любимия си термос, който е в устата на кучето, пред мен се появи едно момче. Кучето спря пред него и аз също забих спирачки.

- Хей Бъд, ето къде си бил... - Зарадва се момчето. Гледам го пича. Красавец да му се невиди. От онази типично захаросаната красота. Прическа алаброс, сини очи, лек загар по кожата и прилично облечен. Не, че се интересувам от мода. - Какво е това? Какво носиш?
- Термоса ми. - Оплаках се с изплезен почти до земята език. Момчето вдигна поглед към мен и зяпна. Ето, затова не тичах, плашех хората след това. - Извинявай... Ще може ли да ми го върнеш.
- Уау.
- Какво?
- А нищо, извинявай за това, Бъд е леко клептоман. - Момчето се приближи към мен и ми подаде металната бутилка, а след като я взех не отдръпна ръката си. - Аз съм Миро.
Хванах си книгата с ръката, с която държах одеялото стиснах неговата.
- А аз съм Алекс. Приятно ми е. - Кучето му започна да ми дърпа одеялото, но бях толкова запленена от очите на момчето, че дори не му обърнах внимание. Псето заобиколи стопанина си, а после и мен и докато се осъзная така ни беше овъртяло, че Миро беше само на един дъх разстояние от мен. Ужас... И дъха сигурно ми беше лош. Защо не слушах рекламите на Орбит? Да съм подготвена по всяко време за мъжа на живота си... Сведох глава избягвайки погледа на събеседника си, но не посмях да мърдам много.
- Обещавам да ти се реванширам, да напълня този термос. Какво има вътре. Кафе? Чай? - Прошепна близо до ухото ми, и усетих как тръпки лазят по гърба ми.
- Ами всъщност пълен е с бира.
- Бира? - Отдръпна се леко от мен той поглеждайки ме така сякаш му бях казала, че си консервирам доматения сок вътре.
- Точно така. Бира! Термоса я държи студена.
- Бира? - Попита отново с изненада.
- Да, за втори път... нещо против бирата ли имаш?
- Не, просто аз не пия и...
Без да кажа нищо просто го избутах възможно най-далеч от себе си до колкото позволяваше капана ни. Измъкнах се, дори не знам как, отскубнах си покривалото за земя от устата на Бъд, който беше пропил всичко с лиги. Ил!
- Чакай, какво стана? - Най накрая се сети да попита.
- Виж, мислех си, че усетих някаква химия, ако искаш го наречи биология или дзън или както там казваш на любовта от пръв поглед, ама няма да се получи. Сбогом.  -  Никой не ме разбираше, но любовта към най-добрия ти приятел, е най-силна. А бирата не може да те предаде. Така че, наздраве, за всички не-пиячи, че да има повече за нас!


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите