Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 40, на Вто Юни 27, 2017 9:38 pm

Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Сря Апр 18, 2018 2:31 am

First topic message reminder :



Последната промяна е направена от Alex на Сря Апр 18, 2018 2:40 am; мнението е било променяно общо 1 път


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down


Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:11 am

Aurora: Очите й се разшириха до радиуса на чиния за основно ястие. Искаше й се да го хване за врата и да го стиска докато не спре да шава, но знаеше, че той лесно може да избегне атаката й и на практика тя бе напълно безсмислена. Глупак. Идиот. Смотан, долен, мръсен, ужасен, отвратителен... Имаше ли смисъл и от това изобщо?

- ПУСНИ МЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ. - извика в лицето му и сложи ръце от двете страни на раменете му - Спри да си вреш носа в живота ми. Не е твой и не те искам в него. ТИ СИ НЕНОРМАЛЕН. Разкарай се! - продължи, разтърсвайки цялото му тяло в яда си, но той стоеше там като изтокан, сякаш копелето се беше сраснало със земята и беше пуснал корени там. Мамка му, мамка му, мамка му...

Удари го по гърдите, заби му още един шамар, но нямаше смисъл. Проклетия му инат... Нямаше никакъв шанс да си свали очилата. Щеше да накара ада да замръзне, но нямаше да му покаже това, което самата тя видя с очите си. Знаеше много добре, че той вижда миналото, не само бъдещето. Нали така бе разбрал за бившия й, в крайна сметка. Ако не престанеше с глупостите и той щеше да свърши по подобен начин.

Отпусна тялото си на плота, наведе глава и затвори очи. "Мисли, Аврора, мисли.." Трябваше да го накара да се разкара от нея и да го изрита от къщата си по най-бързия начин, преди да е станало отчайващо катастрофално. Внезапно й просветна. Преди малко се получи, защо не и сега?

- Ела тук. - каза му ядосано, придърпвайки го с бедрата си, които уви около кръста му. Пръстите й сграбчиха блузата му и го повлече към себе си, разбивайки устните си в неговите. Трябваше да се постарае той да забрави за желанията си тя да премахне очилата си, затова и се постара повече от първия път. Яростна, страстна и изпиваща бе целувката им, както и повечето неща около тях. Не кротуваше. Езика й се плъзна по повърхността на устните му и се вмъкна в устата му, докато тя тайно се наслаждаваше на металната обеца, която й носеше такива приятни спомени. Ръцете й се разшаваха по тялото му, минаха по врата му, едната се спусна по гърба му, а другата се заплете в косата му, притискайки го към слабото си тяло с всички сили.

'И накъде отива всичко това, Аврора? Защото на мен ми изглежда като секс на плота..' питаше съзнанието й, а тя просто му свиваше рамене в отговор, надявайки се да мине метър и да не се налага да провежда другия сериозен разговор с него, нищо че го засягаше пряко.


Frica: Не отстъпих дори крачка назад. Не поддадох на нито един удар или опит за отблъскване. Нямаше да се отърве толкова лесно от мен. Тъжно беше, че не можех да упорствам за повече от това което ми беше дала. Нахълтах в къщата й. Не го правих и за трети път. А си мислех, че ми трябват три страйка, за да съм аут, но тя явно не играеше по правилата.

Не знаех какво да правя. Бях отчаян. Не можех просто да си тръгна тогава щях да направя това, което тя искаше и щях да я загубя завинаги, а нямаше да го понеса. Вече не. Знаех какво изпускам. Колко да съм глупав, че да направя същата грешка за трети път.

Не очаквах устните й, не очаквах да ме придърпа към себе си и да ме притисне към крехкото си тяло. Не можех да го повярвам. Трябваха ми няколко секунди, за да се осъзная, а тя вече беше задълбочила целувката ни. Крадеше от въздуха, който вече беше спрял да ми стига, а сърцето ми се раздели на три. Едната част отиде в гърлото, втората в ушите, а третата стремглаво се спусна надолу, сякаш с асансьор. Хиляди пеперудни запърхаха в стомаха ми. Представях си ги от онези малките синичките, като очите й... Прекрасните. Буквално се разтичах в ръцете й. По голямата част от тялото ми се разтичаше, някой други се втвърдяваха. Ето, че се задъхах. Парадокса при целувките ми с нея. Тичах няколко стотин километра без да се задъхам толкова колкото когато я целувам. Очите ми се отвориха и премрежения ми поглед срещна отново очите й през очилата.

- Боже, колко те искам... - Прошепнах за кратко и ръцете ми започнаха да обхождат тялото й насочвайки се към дупето. Устните ми се спуснаха към врата й, дланите ми стиснаха меките й задни части притискайки я силно към предната част на тялото ми където вече почти изцяло се беше втвърдил члена ми под панталоните. - Толкова много ми липсваше...

Шепнех нежно между целувките, които сновяха по кожата й и макар тя да не искаше напразни обещания бях готов за признания, които звучаха повече от всяко обещание, от всяка мъжка дума.

- Обичам те...


Aurora: 'Това излиза извън контрол!' шепнеше съзнанието й.
'Не бе, спокойно, всичко е наред. Контролирам нещата.' отговаряше му наум.
Устните му слизаха по врата й буйно и настървено, а ръцете му я стискаха така, сякаш живота му зависеше от това. При близкия контакт с тялото му, между краката й вече започваха да извират реки. След предната им подобна среща цяла седмица имаше мускулна треска и едва се мърдаше.
'И до къде ни доведе това? ' заяви иронично ума й, което я накара да отвори очи и да потърси някакъв изход. Но какъв? Навсякъде беше той. Целуваше я, прегръщаше я, говореше й толкова нежно, а очите му буквално прогаряха дупки през нея.
Точно като предния път...

- Мариус.. - това трябваше да го разсее, да му каже да млъкне с тези проклети обяснения в любов. Трябваше да му избие проклетата любов от главата, ама си прозвуча точно като стон, който предвещаваше много секс. - Млъкни..- Трябваше да се махне от него. Ама наистина ли трябваше? Докато обидената й гордост и накърненото достойнство протестираха с пълни сили, пожарите на страстта отново се плъзнаха по тялото й, заплашвайки да изгорят и двама им. Този поглед... Гледаше я така, сякаш вече я бе съблякъл и я чукаше като за последно, показвайки й колко негова можеше да я направи без усилие. Заради тази нейна слаба воля. Не можеше ли да го задържи примерно.. за час? Дори нямаше да спи тук. После пак щеше да го изгони и да не иска да го вижда, пак щеше да го мрази, но сега... сега той се явяваше в перфектния момент като идеално лекарство за бушуващите й хормони, които имаха нужда някой да ги укроти. А спомените за члена му, изпълващ я докрай, водейки я стремглаво към оргазма й, караха бельото й да се подмокря по-бързо и от неговата супер-скорост. Загубена беше. Устните й се разбиха в неговите, докато тялото й се притисна отново в неговото и, почти примряла от удоволствие, тя усети реакциите му много добре.

-Кхъм.

Прокашлянето от страна на майка й, подейства на Аврора като студен душ. Съвсем забрави за съществуването й, както и че тя живееше с нея сега. Кога изобщо беше влязла? Паниката я обгърна и в критичен момент, червенокоската избута Фрика от себе си по най-грубия начин и му залепи още един шамар. Скочи от плота пъргаво и го заобиколи, за да постави повече място между нейното тръпнещо тяло и неговото, което само чакаше да я докосне отново, за да запламтят заедно.

- Мамо.. Прибрала си се? - Верно ли, Шерлок? - Ъъм.. от кога си тук? - попита девойката, скръствайки ръцете си пред гърдите, защото просто не знаеше какво да прави с тях. Синия поглед на майка й бе убийствено непроницателен.

- Достатъчно дълго. - отвърна й, оставяйки покупките на земята и скръсти ръце, впивайки убийствения си поглед в Мариус - Какво прави той тук? Ти какво правиш тук? Кой те пусна? - попита го студено, местейки погледа си към дъщеря си. 'Небеса, помощ' . Но преди той да каже нещо тя го прекъсна - Няма значение, определено не ме интересува. Махай се. Изобщо не й помагаш с процеса. Хайде, тръгвай си. И само ако си й дал нещо, каквото и да е, ще те убия. - каза му, клатейки глава и посочи вратата.



Frica: Не! Чакай... Какво се случи. Хладината която се просмука в тялото ми когато ме отблъсна беше много по-голяма от болката, която изпитах след шамара който ми завъртя главата. Погледнах към мястото, към което гледаше и Аврора. Майка й беше влязла и ни беше видяла. Едно време тази цена ме уважаваше. Усмихваше ми се. Преди. Преди да ме хванат да се друсам в щаба, преди да ме приютят в опозицията, преди да заведа дъщеря й в щаба на крачка от смъртта. Струваше ми се толкова отдавна. Моментите, в които тази жена ме гледаше с респект. Бях си заслужил презрението. Дали нямаше да ми опърли задника... Или направо да ме подпали.

Погледнах към Аврора, която нервничеше в другия край на кухнята. Бях казал, че няма да си тръгна, а сега ми се нравеше да го направя. Не можех да се бия с майка й. Някак си не си го представях. Загложди ме и друго. Какъв процес? Секс ли не й даваха да прави? Целомъдрена ли щяха да я правят? Какво да и дам. Вгледах се по обстойно в червенокосата принцеса и забелязах трепетите на тялото й. Нервниченето й. Затова ли ми беше толкова трудно? Абстиненцията яко я тресеше. Това беше ужасно. Вероятно можеше да ме убие без да и мигне окото. Ако го знаех по-рано сигурно нямаше да бъда толкова смел.

- Клаудия, сам си влязох. През един прозорец, който беше забравила отворен. - Не исках да навличам неприятности на Рори, но май така се получи. От къде да знам, че майка й ще дойде. Предполагах трябваше да ме е много срам. Но по скоро ме беше яд... Можех да съм с нея. Беше в ръцете ми. Толкова близо, а аз толкова твърд и готов за нея... - Аз... Ще си тръгвам...

Погледнах към Аврора. Две стотни по късно бях до нея и устните ми се впиха в нейните за още няколко стотни. Секунда по късно бях долу под прозорците й, гледайки към тях с надежда. Дали щеше да отвори този на спалнята си преди да си легне? Просто щях да се промъкна и да я гледам как спи без да сънува или да я придърпам в обятията си и да спим двамата.

- Обичам те! - Прошепнах в посока на прозореца и се затичах, за да се кача на върха на отсрещната сграда, за да седна на покрива и да наблюдавам от там.


Aurora: Момент след като цялата случка се разигра, Мариус най-накрая се разкара. Аврора му се ядоса още повече за това. Може ли тя да го бие и да се опитва да го изгони цял час и накрая майка й само с един поглед да го изплаши? Предимството на физическите сили... Смотаняк. И на всичкото отгоре я остави сама с майка й, която мяташе светкавици през сините си очи в посока на дъщеря си.

- Какво си мислиш, че правиш, Аврора?
- Той се появи от нищото. Опитвах се да го изгоня почти цял час.
- Видях. Много ефикасни опити правеше. - промърмори майка й след кратка мълчалива пауза и стовари покупките върху плота, след което извади препарат и започна да пръска мястото, където Рори стоеше до преди малко. - Трябва да дезинфекцирам кухнята заради твоите опити.
- Мамо... - въздъхна момичето - моля те, не започвай..
- Не е правилно, Рори. Знаеш какво ти причини, както и последствията. Ти се опитваш да влезеш в правия път. Видя ли го той на какво прилича? Мислех, че си си научила урока вече.
- Не се притеснявай, не няма да повторя грешките си отново. Аз също не го искам до себе си. Беше просто момент на слабост.

Ръцете на младата хакерка трепереха, въпреки опитите й да се успокои, демоните й й се смееха от ъглите на стаите и бавно приближаваха, оживявайки пред очите й, както и тези на майка й. Пръстите й се заровиха в косата й и тя се облегна на плота до себе си, опитвайки се да възпре сълзите си. Борбата, която се водеше в нея бе безмилостно жестока. Нямаше да се справи. Нямаше да издържи. Внезапно скочи и се изстреля към стаята си, без да се обръща след виковете на майка й.

Затвори вратата, пусна си силна музика и се сви на леглото. Напрежението беше нетърпимо, почти болезнено. Имаше нужда от хапчетата си, от цигари, поне от чаша водка. Как си въобразяваше, че ще откаже всичко наведнъж? По дяволите, този живот... Скимтейки тихо, момичето се сви на леглото си и зарови лице в голямата възглавница, притискайки я към себе си. Трябваше да мисли за нещо, за да не преобърне къщата и да намери някоя скрита цигара от погледа й, въпреки че майка й като че ли бе изгорила всичко.

Фрика.
Зелените му очи. Настоятелните му устни, ръцете му, които я обгръщаха. Да, това бе приятно разсейване, въпреки че от тези мисли започваше да я боли сърцето. По-добре сърцето, отколкото да се върне към всичките гадости, с които се тровеше. Все пак, вече не го правеше само за себе си. Дори изобщо не го правеше за себе си.. Ръката й се плъзна по стомаха й, който все още бе перфектно плосък, но нямаше да остане така за дълго. Това малко изчадийце, което все още нямаше дори пулс, беше причината за всичко.
- Ще се справим, нали? - прошепна тихо в тъмнината, но думите й се загубиха в силната рок музика, която кънтеше около нея.

Няколко часа по-късно майка й се появи на вратата, чукайки тихо. Червенокоската тъкмо се беше унесла, когато дочу чукането й и се поизправи в леглото, канейки я в стаята си.
- Ей... направих ти голяма мелба с всичко сладко, което намерих в магазина за помирение. - каза Клаудия с лека усмивка и й показа една купа, в която освен сладолед имаше малки сникърсчета, баунти, кокосови стърготини, шоколадови и цветни пръчици, бонбони M&M и какво ли още не. Усмивката й си проби път измежду пресъхналите й сълзи.

- Съжалявам, че избухнах. Знам, че ти е трудно и искам да знаеш, че много те обичам и те подкрепям, каквото и да решиш. Винаги си била прекалено умна за възрастта си и вярвам на преценката ти, въпреки че си успяла да се предадеш на тези гадости. Знам, че ние с баща ти не го направихме лесно за теб, но наистина те обичаме и сме до теб. - каза русокосата жена с меко изражение и седна на леглото до нея, подавайки й прекрасния десерт, който наистина щеше да успокои нервите на момичето. Рори се усмихна вяло в нейна посока, преди да придърпа купата в скута си и да кимне леко.

- Благодаря, мамо.
- Добре ли си? Искаш ли да направя още нещо за теб? Знаеш, че трябва да говориш за това... Психиатъра каза, че това е единствения начин.
- Може ли да спиш тази вечер тук? Не си вярвам много в момента.
- Разбира се. Нещо друго?
- Каза ли на Ал..ъм... на татко? Имам предвид за...
- Не. Казах му, че искаш да се изчистиш от медикаментите и той на драго сърце прие новината. Мисля, че това е нещо, което сама трябва да му кажеш. Естествено, аз ще съм до теб. Ще го приеме. Няма къде да избяга. Няма правото.

Да, стига да не я убие преди това. Много беше възможно.

Аврора се събуди и рязко се изправи в седнало положение. Естествено, това предизвика световъртеж, заради което и след кратко олюляване, тя отново се върна в легнало положение. Сините й ириси се спуснаха по стаята й. Беше сама. Майка й престоя две вечери при нея, но после отново се отдели на дивана. Вметна й, че ще е много по-добре да се преместят у тях, но Рори не искаше да убие баща си, само защото абстиненцията я гонеше, а тя се е скарала пак с него за нещо.

Въздуха беше задушен и гъст, червенокоската едва дишаше. Часовника до леглото й показваше два посреднощ. Нямаше кошмари, нямаше сънища. Никога нямаше, но това не й пречеше да има проблеми със съня и да се буди постоянно. Бледосинята й сатенена нощничка полепваше по потното й тяло, чаршафите се бяха усукали около краката й по най-сложния начин.. Красавицата се изправи със зачервени страни и отиде до банята, за да се наплиска с вода. Това не се издържаше. Дори с работещ климати, хормоните й я подлудяваха. Излезе от банята, вдигайки косата си на рошаво кокче и отвори и двата прозореца. Спря климатика и се провеси през единия прозорец, наслаждавайки се на лекия нощен повей. Поне за малко... Притвори очи от удоволствие. Така беше много по-добре. След известно въртене, Аврора си пусна тихо музика и отново се върна в леглото, без да затваря прозорците, ако искаше да оживее до сутринта. Хладината бе накарала кожата й да настръхне и сега с удоволствие се уви в чаршафа си, поне до кръста и направи опит да заспи отново.


Frica: Стоях спокойно на покрива на отсрещната сграда и се тъпчех с чипс. Много, много чипс и уиски. То повече си ходеше с бадеми, но то лесно свършваха. Опитвах се да владея треперенето на крайниците си, но като че ли вече бях привикнал с недостига. Наистина се опитвах да намаля дозите, но на края на деня отново бях надрусан както си трябва. Всъщност за мен края на деня беше много относително понятие и в повечето случай се случваше тогава, когато от недоспиване линията ме хване повече от обикновено. Понякога ми се случваше да не спя по три дни. Като сега. Не бях спал от нощта, в която я видях за последно. Когато тя ме видя за последно. Аз я наблюдавах много по често. Разбира се се случваше да не вися на този покрив. Чаках. Чаках Клаудия да излезе, да отворят някой прозорец, през който да се вмъкна и да се приближа до нея отново. Да я докосна... Следваща целувка...

Прехапах устната си за момент загледан в тъмния прозорец. Забравих да си ям чипса. Отместих погледа си от прозореца й за момент и погледнах надолу. Ако паднех от тук беше много вероятно да се убия. Може би не трябваше да стоя толкова близо до ръба, защото дори да не усещах треперещото си тяло беше напълно възможно то да полети надолу. Върнах погледа си към прозореца й и продължих с чипса. Почивка за няколко глътки уиски. Добре, че в този сезон не валеше често, че с постоянното клепане тук трябваше да си вдигна нещо като покрив.

Имаше раздвижване. Едва не си изпуснах уискито в бързината да го отделя от устните си и за малко да се изхлузя от парапета върху който седях, за да мога да видя какво точно се случваше. Някой ходеше в стаята й, но не си направи труда да светне лампата. Когато отвори прозореца и видях червената й коса, която се разпиля от лекия вятър, не можах да сдържа усмивката си. Може и да беше права. Бях влюбен в идеята за нея. Бях влюбен в мечтата си да се будя до нея, да я целувам за добро утро и лека нощ. Да я прегръщам и топля през студените нощи, а и през топлите също. Бях влюбен в начина, по който изкривяваше устните си в усмивка и строгия поглед зад очилата й. Бях влюбен в хапливите й коментари и саркастичните забележки по мой адрес. В начина, по който изговаря думите 'грозник' и 'идиот'. Затова и мислех, че съм влюбен в нея.

Размърдах се на място и разгънах коленете си. По краката ми запълзяха от онези гадни иглички от изтръпването. Дори не знаех колко време съм седял в тази поза. Аврора се скри от погледа ми, а аз не отделих погледа си от прозореца й. Дали това беше покана? "Да, защото тя знае, че стоя тук като пълен идиот поне десет чаша в денонощието." Можех просто да надникна. Да ида и да проверя как е. Дали е заспала, дали е завита...

Изчаках още малко. Изпих още няколко глътки от уискито за кураж и си поех дълбоко въздух. Какво да се случи? Най-много да ми се развика ако не е заспала и да ме изхвърли отново. Щях да понеса поредното падение и да си тръна... И да си потърся апартамент в тази сграда най-накрая... Писна ми да вися на покрива. Скочих през парапета и след няколко стотни вече се бях изкачил до прозореца й. Седнах на перваза и внимателно се прехвърлих в стаята й. Пристъпвах внимателно отивайки до леглото... Това легло... Аз само като го гледах и спомените за онази нощ направо ми подкосяваха краката. Не знаех как тя може да спи тук без да й подейства по някакъв начин.

Надвесих се над нея, за да проверя дали спи. Не мърдаше и дишаше равномерно клепачите й бяха спуснати. Беше спокойна. Прехапах долната си устна и заобиколих леглото й. Направих го бавно, защото макар и да можех да развия бърза скорост в такова малко пространство не смеех.. Беше възможно да бурна нещо и да я събудя. Приседнах от другия край на леглото и останах загледан в нея. Минута, две, десет... Вече дори не знаех колко. Задника ми се беше изръбил от седене, затова си позволих да сваля обувките си и да се излегна до нея завъртайки се внимателно на една страна, за да мога да я гледам. Протегнах се и отместих няколко кичура избягали от кокчето й и ги прибрах зад ухото й, за да не пречат на красивата гледка която тя представляваше. С чорлава коса пак беше прекрасна. Толкова красива.

Спокойствието, което бавно се разливаше по тялото ми не беше здравословно. Трябваше да се махна скоро, преди да съм се отпуснал прекалено. Може би трябваше да се прибера, но как да се откъсна от нея, когато тя беше толкова сладка? Продължавах да я гледа. Докато накрая не се предадох на умората и музиката, която идваше от въздуха който изпълваше и напускаше белите й дробове. Май заспах, защото сънувах онези деца отново и тя беше толкова щастлива.


Aurora: С липсата на всякакви наркотични и упойващи вещества, дарбите на червенокоската я обсебваха все повече. Бяха по-силни от всякога, заливаха я на вълни и я оставяха да се дави в море от илюзии и сънища. Беше кошмарно. И толкова труд полагаше, за да не се рови в на майка си сънищата. Един път го направи и се отврати. Може ли след повече от двадесет години брак, тя все още да сънува съпруга си? Имаше ли изобщо такава любов. Не показваха нищо подобно, възможно ли бе това, което оставаше недоизказано между тях да е просто много силна връзка? Рори не можеше да си представи такъв тип връзка. Толкова дълбока...

Затова и се възползваше от сънищата на съседите. Горките те. Колкото повече я тресеше нея абстиненцията, толкова по-ужасни ставаха техните. Вероятно скоро целия блок щеше да се изнесе, за да може да се наспи на спокойствие. Попадаше на най-различни. Прелюбодейски, фантастични, такива с извънземни, с някакви демонични същества, някакви филми или неизпълнени мечти. Аврора беше в час с всички клюки в сградата вече, без дори да говори със съседите си. Но се опитваше. Говореше с възможно най-много хора, а да не говорим за милионите неща, които майка й я караше да прави.

Спортуваха активно, ходеха на какви ли не кръжоци и курсове. Учеха холандски и руски (кой да знае, че майка й всъщност го знае, но искаше да си опресни граматиката), после на танци, на аеробика, дори на стрелба с лък. Избягваха тежките спортове, както и такива като конна езда, защото не бяха много полезни за рисковото й състояние, но всяко нещо, което отвличаше мислите на червенокоската от наркотиците бе добре дошло. И изведнъж видя себе си в един конкретен сън. И не само себе си. Видя и кучия син, който я преследваше, както и цял отбор лапета, които скачаха около тях.

Аврора се изправи рязко в леглото и се огледа задъхана. Миг по-късно разбра и откъде идваха проклетите сънища. Издаде един кратък вик на уплаха, но побърза да закрие с ръка устата си, дишайки тежко. Едва не падна от леглото от уплаха. Мъжа до нея се разбуди леко и се намести по-близо до нея, което я накара да пропълзи до края му, ослушвайки се за знаци, че майка й се е събудила. И те не закъсняха.

- Скъпа, всичко наред ли е? - чу се сънен глас от съседната стая.
- Да.. ъ.. видях паяк. Заспивай. Няма седем още. - отвърна тя на висок тон, слагайки ръка върху устните на Мариус, за да не реши, че трябва да каже нещо и той. Очите й се затвориха и тя се постара да прати майка си в страната на сънищата, след което пипнешком се опита да намери слънчевите очила, които бе оставила на нощното шкафче. Трябваше да си ги закачи на врата и да ходи само с тях. Когато се убеди, че всичко е безопасно се върна по-близо до него, за да не се налага да вика. Напротив, трябваше да шепти.

- Какво, в името на всички дяволи, правиш тук, смотаняко? Бавен ли си или малоумен, че не разбра, че не те искам около мен? Ще те накарам да си отхапеш пениса вече, заклевам се. - изсъска му гневно, изправяйки се в седнало положение и придърпа завивката към себе си, за да се покрие, тъй като нощничката й разкриваше много повече, отколкото скриваше. - И може ли да ми лягаш с мръсните дрехи в леглото? Отвратителен си. - продължи да го критикува и стовари една голяма, тежка възглавница отгоре му, удряйки го няколко пъти.


Frica: Вика ме изкара от съня ми. Подскочих инстинктивно, дори едва да държах очите си отворени. Спеше ми се като на куче. Не ми се беше случвало скоро. Затворих очи отново и се оставих да ме ударя с възглавницата, как да говоря и да се оправдавам, като каквото и да кажех звучеше само в главата ми. Съня ме теглеше отново. Можеше ли да се умре от предозиране с кокаин и липса на сън? Май можеше...

- Не са мръсни. - Браво, успях да съградя едно изречение сега ми трябваха още сили за да измайсторя второ, което да има смисъл с първото. - Облякох ги преди няколко часа, след като се изкъпах.

Брей това беше дълго, направо не можех да повярвам на себе си. Усещах, че спя отново, а наистина се опитвах да не го правя. Отворих едното си око и го отправих в нейна посока. Дори не можех да я фокусирам. Пак ли беше с очила или ми се привиждаше. Въздъхнах тихо и с досада.

- Махни ги тия неща за бога... Тъмно е. - Отново премижах и се опитах да не заспя от въздуха. Довлачих се по близо до нея и се опитах да я придърпам към себе си, но нямах сила за това, ако не дойдеше нямаше да мога да се справя. А тя се опъваше като магаре на мост. - Физически невъзможно е да си я отхапя, защото не мога да се свия толкова. Колкото и да ми е голям.

Добре. Отказвах се. Не можех да остана буден. Трябваше пак да ме раздруса, ако иска да ме върне в съзнание. Сънищата ми от преди малко отново нахлуха в главата ми. Пред погледа ми се зароди красивата гледка на перфектната й бяла усмивка. Срамежливия поглед, които ми отправи когато вдигна главата си и очите ни пресрещнаха тези на другия по пътя. Секунда, две... Интериора се смени и двамата бяхме върху огромна спалня. Гледката навън беше като изкарана от някоя брошура за популярен остров, но нито един от нас не обръщаше внимание на заобикалящата ни среда. Мекия допир на кожата й до моята. Защо секс? Не разбирах защо сънувам как я целувам, как я събличам, как съм в нея. И пак, и пак... Отново...

Отворих очи и издадох звук на недоволство. Заради какво? За това, че се събудих или заради това, че беше просто сън. Разфокусирания ми поглед я срещна отново. Казах нещо... Не, не го казах, мислех си го. Все ми беше тази. Очите ми се затвориха за пореден път и този път сънищата отново не закъсняха, но тя беше героиня във всеки един от тях.


Aurora: Не може ли? Не може значи? Щеше да си скърши гръбнака и пак щеше да си го отхапе, в това беше сигурна Аврора. Това, което я вбесяваше най-много, обаче, бе липсата на каквато и да е емоция от негова страна. Сякаш тя просто си седеше там за красота и изобщо не му говореше, изобщо не му казваше да се разкара. За кой се мислеше той, това да не му беше хотел? Това беше, край. Няма повече добра Аврора. След като той не разбираше от меките й намеци (ТРЪГВАЙ СИ ВЕЧЕ, КОПЕЛЕ!!!), то тя щеше да опита различен метод.

Тръшна се ядно на възглавницата си, възможно най-далеч от неговото тяло и затвори очи, но не за да спи, а за да ловува. Влезе в съня му, който постоянно се сменяше и тя все беше някъде там. Спря водовъртежа от сънища на едно място, оставяйки ги на едно легло, тя беше облечена в нещо подобно на това, което носеше сега, само че в червено, което рязко контрастираше на бледата й луничава кожа, а правата й коса се спускаше по раменете й. Натискаше се с него, но, за щастие, все още не бяха стигнали прекалено далеч.

Преди той да се усети, тя се изправи в седнало положение върху него и започна да го налага. Накрая ръцете й се обвиха около врата му и тя започна да блъска главата му в матрака, докато го душеше.
- Какво, по дяволите, не е наред с теб?? - питаше яростно - Престани, кучи син такъв. Какво правиш в леглото ми? Имаш си свое. Не може ли да разбереш най-накрая, че искам да ме оставиш на мира да си живея живота? Долна - удар - мръсна - още един удар в матрака - гад!!!!

След като той не можеше да се събуди достатъчно, за да говори с нея, то тя щурмуваше сънищата му, където си беше идеално буден. Тук беше без очила, а той - без сили, което му позволяваше да вижда яростта в очите й. Изрита го от леглото, а после тя също скочи и започна да го замеря през стаята с различни предмети, до които се добереше. Всичко, по-тежко от перце, което имаше свойството да бъде привлечено от гравитацията, се опитваше да го удари.

- Извратеняк. Само това ли сънуваш? И какви бяха тези проклети деца? Що за ненормалник сънува пет деца? Цели пет? Кой нормален има пет деца изобщо? Имаш нужда от психиатрична помощ. Ще си извадя ограничителна заповед вече.. - извика му, докато отиваше до другия край на стаята, за да се снабди с още предмети за хвърляне, а когато свършеха, въображението й донасяше нови и те също летяха по него.


Последната промяна е направена от Alex на Чет Апр 19, 2018 3:49 am; мнението е било променяно общо 1 път

Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:17 am

Frica: Не разбирах какво искаше от мен. Аз си се справях добре в леглото. Не бях, чак толкова за изхвърляне. А, да... Сега съзнанието ми започваше да го проумява. Опитвах се да се събудя. Наистина се опитвах, но не можех сякаш клепачите ми бяха залепнали. Стоях си тука на обстрел до второ нареждане явно. Не, че нямаше да го преживея. Тук нараняванията ми нямаше да са фатални, даже май беше по-добре да ме замерва тук отколкото отвън, в реалния свят.

- Защо толкова ти преча? Ти защо не разбереш, че искам да съм при теб? От три дни седя пред шибани ти прозорец, за да мога да се промъкна, когато го отвориш... - Това прозвуча прекалено зле. Звучах като обсебен воайор. - Не исках да кажа това. Не стоя пред него през цялото време. Понякога се прибирам за да се изкъпя, а и понякога вие излизате...

Успокоявах се когато не носеха куфари. Това беше добре, значеше, че още нямаше намерение да се мести, както ми беше споменала по рано. Винаги можеше да иде в къщата на родителите си за няколко дни или в другия си апартамент, а и я следях от време на време до някакви сгради, които предлагаха различни курсове. Изглеждаше интересно, чак ми се искаше и аз да се запиша, но от игра на шпионин не ми оставаше време за подобни неща.

- И ако искаш да знаеш мога да сънувам много неща. Не си управлявам сънищата, не съм им писал сценария. - Не я бях поканил в сънищата си, за да ми прави забележка, но нямаше и голямо значение. Ако си позволях да го спомена щеше да го използва срещу мен. Тя също не ма беше поканила в апартамента или в живота си. Аз се бях намърдал и в двете защото ми беше удобно и крайно приятно да съм там. Без значение че понасях много удари както по егото си така и по физическото си тяло. Това се преживяваше някак си. Липсата й обаче-не. Бях опитал вече, не ми харесваше. Предпочитах я до себе си.

- Сега ще спреш ли да ме замеряш? Няма да си тръгна! Ела да те прегърна и ме остави да си сънувам шантавите нереални сънища. Нали за това се наричат сънища. Невъзможни са... Нека ти се насладя поне тук! - И аз можех да викам, не само тя беше гръмогласна. Не си бях позволявам май да го правя. Винаги бях говорил с нея нормално. Не, че имахме кой знае колко разговори... И все пак, хората и от един поглед се влюбваха... Май и аз така се влюбих.


Aurora: Три дни? Три шибани дни? И после тя се притесняваше, че има психически отклонения. Той направо си отглеждаше цяла градина с такива, поливаше си ги, тореше си ги и ги култивираше. Що за изперкал откачалник прави това? Колко точно беше обсебен от нея? И защо не преставаше... Е, поне това го знаеше - защото не беше получил това, което искаше. Веднъж щом го направи - отново щеше да си тръгне яко-дим, без да я потърси отново със седмици.

Изсмя се. Много брутално. Буквално избухна в истеричен смях, тресейки се няколко минути безспирно, докато той я гледаше неразбираемо и леко притеснено. Разбираше го, все пак смеха й бе напълно нелогичен и не на място. Та те си викаха.
- Ти май не осъзнаваш какво точно значи да спиш до крадец на сънища, а? Сценария на сънищата ти го пиша аз, щом съм тук, и ще имаш само това, което ти позволя аз. - отвърна му, когато успя да се събере и да придобие по-сериозна поза, оставайки само с лека, хладна усмивка на устните си, скръствайки ръце пред гърдите си. - Не забравяй, че точно така свърши бившия ми. Нали знаеш всичко.

Очите й останаха студени като ледовете на Сибир за него, докато той осъзнаваше, че идеята му да спи до нея не беше особено добра. Тя беше сигурна, че той щеше да съжалява след всичко това.

- Започнах нов живот, опитвам се да се придържам към него и не желая присъствието ти. Ти избяга от мен. Нарани ме и не желая да ти давам повече шансове, за да го потретиш. Не знам защо просто не ме чуеш. Мислиш само за това, което ти искаш. Да беше мислил преди да го направиш. - за пръв път беше откровенна с него и изказа на глас това, което се въртеше в ума й от момента, в който го видя пред вратата си. - Просто се откажи. - каза му накрая, обръщайки се с гръб към него и се вгледа в празната тоалетка пред себе си, към която бе закрепено красиво инкрустирано огледало. Не понасяше очите му в момента.



Frica: Лека тъжна усмивка се разля по устните ми, но тя не можеше да я види. Нали Се беше обърнала с гръб. Нали не искаше да ме вижда. Преглътнах първоначалните си гневни думи. Нямаше смисъл да викам.По принцип и не съм си позволявал да й повишавам тон до сега. Търпях си всеки бой и бях примерен. Темата беше деликатна. Не можех да й кажа, за какво си бях отишъл. Бях й казал, че не искам да разкривам дори малка част от бъдещето й пред нея. А може би трябваше да разкрия една малка част.

- Ако искаше да свърша като бившия ти до сега вече щеше да си ме убила. Просто ти не искаш да го правиш. Гониш ме защото ти пука за мен и защото все още не си го преодоляла. Не исках да те наранявам. Мислех си, че ще е по-безболезнено да дръпна лепенката сега отколкото след десет години... - Въздъхнах и също й обърнах гръб и седнах на леглото. Не ме биваше да разказвам приказки. А всеки би си помислил, че в това ми е силата. Гледах животите на хората като HD прожекция, но нямах силите да ги разказвам, нито желанието.

- Дори да бях останал нямаше да сме заедно толкова колкото ми се искаше. Те ще ме отнемат от теб колкото и твой да бъда. И дори да знам, че бъдещето е алтернативно не исках да ти го причинявам. - Легнах назад на леглото и се отпуснах завъртайки главата си така че да мога да я гледам. Стойката й беше все същата. Не поглеждаше към мен. Очевидно нищо нямаше да спечеля щях да си тръгна когато се събудя...

Отворих очите си. Дори в реалния свят беше с гръб към мен. Тя също се пробуди заедно с мен. Тялото ми тежеше цял тон, а клепачите още няколко, но нямах избор. Изправих се с много усилия до седнало положение и се приближих до нея. Устните ми почти докосваха ухото й. Дъха ми пълзеше по кожата й. Щеше да е толкова лесно да я придърпам в ръцете си и да запя отново, но никога нямаше да е лесно.

- Решил съм да променя това шибано бъдеще и няма да се откажа от теб. Просто ще изчакам да ми простиш и тогава ти обещавам, че ще те направя най-щастливото момиче на земята... - Целунах бузата й. и се отдръпнах от нея. Добрах се до края на леглото и си обух обувките. Как се очакваше да не се пречукам докато слизам от тук. Не бях в състояние да бягам. Все още спях почти буквално. Изправих се лениво и се приближих до прозореца, където седнах на перваза. Поглед към нея.

- Знам, че не вярваш на думите ми, но този път ще ги докажа или ще умра опитвайки се. - Този път нямаше усмивка. Не можех да се насиля да я изиграя. Беше прекалено трудно да чувстваш всичко освен разкъсване на сърцето когато смисъла на живота отново ти удари як шут в гъза на изпроводяк. Щях да измисля начин... Погледнах надолу и въздъхнах. Трябваше ми още малко време. Само още малко да се фокусирам.


Aurora: Значи все пак той е видял нещо, което не му е харесало. Видял е тях. Десет години по-късно все още бяха заедно? Що за щуротии.. Това беше цял век за нея. Все пак и годините й бяха все още малко. Тепърва влизаше в света на истински възрастните. И какво? Бременна от един шибан път? Браво, Аврора. (Ама не беше един път, де..Тя помнеше цели три.)

Червенокоската преглътна мъчително, след като усети дъха му по кожата си и въздъхна тежко, преди да събере смелостта да се изправи и да се обърне към него. Него обаче го нямаше. Чудно. Браво, принцесо. Сега кой е идиота?
- Мариус? - гласът й бе тих, но равен, когато произнесе името му и се изправи бързо, за да погледне през прозореца и да се огледа наоколо. Може би той все още щеше да е наоколо? Може би, но не. Той си отиде, а с него и настроението й за днешния ден, както и за съня й.

На другия ден в центъра беше по-напрегнато от обичайното. Поне на нея й се струваше така. Всички бяха толкова весели и щастливи, толкова успели и всички се гордеят толкова много с тях. Идеше й да повърне, докато раздаваха някакви шибани звезди за постижение. Все едно бяха в детската градина. Рори обърса изцапаните си пръсти в престилката и взе палитрата с маслени бои, заглеждайки се в контурите, които бяха изобразени на платното й. Рисуването с пръсти се оказа по-забавно, отколкото тя очакваше, но все пак не бе достатъчно, за да й подобри настроението.

Сините й очи се вдигнаха над изправения статив и се плъзнаха по стаята. Бяха закъснели с майка й заради туткането й, и не бе успяла да огледа новите попълнения и обстановката. Внезапно нещо привлече вниманието й повече от обикновено. Това... рижава коса ли се показваше над един от стативите? Не, не можеше да е той. Трябваше да е някой друг. Все пак.. те двамата не бяха единствените рижави в града..нали?

Врата й щеше да се счупи от изкривяване, за да наднича, вдигайки табуретката си на два крака, докато накрая не залитна прекалено много и скоро беше на земята, събрала всички погледи в себе си.
- Аврора, по дяволите.. добре ли си? Всичко наред ли е? Чувстваш ли болка някъде? - заразпитва майка й притеснено, отивайки до нея, за да й помогне да се изправи.
- Да, да, да, всичко е наред. - отвърна тя прибързано и се изправи, изтърсвайки задника си, но продължи да наднича любопитно.



Frica: Когато се наспах прилично вече беше ранен следобед. Нямаше за къде да бързам. Не се бях разсънил достатъчно и абстиненцията не ме гонеше все още. Пръстите ми съвсем леко потрепваха, но всичко беше наред, щях да се оправя. Щом тя можеше да го направи аз също го можех. Направих си кафе, изпих едно, второ... Това не помагаше. Всъщност даже усилваше чувството на 'глад'.

Като бях тръгнал да следвам нейния пример щеше да е хубаво да се запиша в центъра за зависими, където уж всичко беше анонимно, но по-скоро обществена тайна. Погледнах часовника. Късно беше вече. Щях да пробвам утре. Колко часа бяха минали вече? Тялото ми беше развило много по-голяма зависимост към хероина. Опитах се да го сменя отново с кокаин, но вървеше твърде бързо. Беше се случвало дори носа ми да започне да кърви по някое време, защото го бях разранил отвътре с с тези боклуци.

Отвращавах се от себе си. Бях се превърнал в това, което мислех за най долното на този свят... Трябваше ми помощ. Помощ да овладея тъпата ментална дарба и такава да спра наркотиците. Тялото ми беше привикнало към тях заради удобството. Главата не ме болеше, припадъците заради виденията спираха. Разбира се страничните ефекти бяха много повече, но някак си живеех с това, защото знаех, че е и тя го прави. Тя също се друсаше. Сега обаче, когато беше решила да се изчисти трябваше да направя същото ако искам да съм с нея. Може би още една доза? Не... По-добре не...

Вечерта не можах да заспя цяла нощ се въртях в леглото, бях си събрал чаршафа в гъза направо. Очите ми бяха изпъкнали цялото ми тяло се тресеше и едвам издържах. Още в шест часа бях пред тъпия им център и обикалях наоколо с човешка скорост. Побягах малко за да убия време, но то просто не искаше да минава. Отново обикалях двора наляво-надясно, докато две мили жени влязоха в него, за да отворят центъра. Вече бях пред вратата, чешех нервно кожата на ръцете си и нетърпеливо пристъпвах от крак на крак. Можех да определя физиономиите на лицата им като изплашени. Видях се в огледалото преди да изляза. Старото ми аз също би се изплашило от сегашното. Кръговете под очите ми бяха тъмно сини, а самите очи изпъкнали. Лицето ми беше като изпито за разлика от преди няколко месеца. Онзи ден се бях бръснал, но избягвах да го правя. Заради треперенето се режех прекалено много. Косата ми по принцип си беше рошава заради бягането. Дрехите ми стояха като на закачалка, заради загубата на тегло и цялото ми тяло се тресеше сякаш ми беше студено.

- Добро утро. - Поздрави предпазливо едната жена. - Какво може да направим за теб?
- Трябва ми помощ... Моля ви.

Пуснаха ме да вляза. Имаше и охрана вътре. , може би това ги правеше по-спокойни. Колко ли буйстваха някой? Опитах се да си избия фазите на абстиненция от главата и се облегнах на рецепцията. Жените се приготвиха за работа. Не бързаха, а това ме изнервяше. Пристъпвах от крак на крак прекалено бързо и на места бях започнал да свалям кожата си от чесане.

- Добре, момче, кажи си името. - Започна по-възрастната жена.
- Мариус Соломон - Отговорих без да се замисля, макар да носех прякора си от няколко години. Започнаха банални въпроси с това на колко съм години, с какво се друсам, дали има някой, който да ме наглежда или желая да остана в клиника за постоянно наблюдение. Отказах тази алтернатива, макар да не си вярвах много. Мечтаех за следващата доза, която да мине през носа ми...
- Добре, на какви курсове искаш да се запишеш? Имаме всякакви по цял ден.
- Ами иска ми се да съм с... братовчедка ми. - Това пък от къде ми дойде. Все още протичаше някаква мисъл в ума ми. И двамата бяхме червенокоси, но заради имената не можех да кажа, че ми е сестра. Братовчедка звучеше добре. - Тя също идва при вас. Аврора Валдъз. От нея разбрах за занимателните ви курсове.

Жената ме погледна подозрително. Доста мъки бяха докато я убедя в това, че сме близки. Те не я познаваха добре. Самата тя идваше от скоро при тях. След известно време склониха да ме включат в нейната програма. Подадоха ми лист със заниманията и ми обясниха някой неща. Терапията например беше задължителна. Разбрахме се и за парите. Лечението беше скъпо. Не се съмнявах обаче, че техните биха платили за това, стига да си върнат дъщерята. Аз също исках да си върна, макар да не е била моя никога.

Започваха чак в десет до тогава попълвах разни документи, една любезна психоаналитичка ме разведе из центъра. Определено се държаха на ниво всички в този център, заслужаваха си парите.
След целия оглед се насочих към първия занимателен час, където ме изправиха пред бяло платно, а от едната ми страна бяха нареди боички и вода, където да си мия ръцете. Доста интересно, рисуването с пръсти беше подходящо. Ако беше с четка щях да се изнервя прекалено бързо.

Съсредоточих се върху обясненията на учителката, която ми се струваше, че ме сваля, но предполагах само ми се струваше, защото не ми се вярваше да е истина. Огледах се, но не можех да я видя. Явно още не беше дошла. Ако се бях записал напразно на тая тъпотия щях да се изям от яд. Младата жена ми направи забележка да си гледам в моето платно, затова се опитах да се съсредоточа. Треперенето на ръцете ми прекалено много ме дразнеше, а погледа ми я търсеше сред присъстващите което допълнително усложняваше процеса на 'рисуването'.

Чу се някакъв странен шум, различен от изнервящата музика, която бяха пуснали и насочих погледа си натам. Очите ми намериха тялото й, на земята и с едно мигване бях до нея. Знаех, че не трябва да използвам скоростта си тук, но така или иначе всички бяха бавни. Бях зад гърба й, а тя се опитваше да наднича отстрани на платното си. Какво ли търсеше?

- Добре ли си? - Попитах я тихо. Вдигнах погледа си към Клаудия, която ме пронизваше със сините си очи, само за момент, после отново ги насочих към червенокосата принцеса. Приклекнах внимателно до нея, защото не вярвах много на краката си, но се подпрях внимателно на бедрото й, за да не падна на пода. Търсех очите й, защо ли когато ги срещнах не виждах нищо. Странно, но и някак приятно. Спокойствие.


Aurora: Гласът му я накара да подскочи. Почти не извика, когато се обърна и той вече беше там. Очите й се разшириха и съжали, че не си носеше тук очилата, а ги беше оставила в чантата си. Това беше, край. Очакваше писъка му, виковете му, или каквато и да е друга реакция, щом разбере тайната, която така усърдно пазеше от него, но когато той не реагира, а само се взираше в нея с тревожно изражение, тя стрелна майка си с поглед. Тя й кимна в знак, че държи нещата под контрол, а после се обърна към него.

- Ъъъъъ.. да. Добре съм. Знаеш, реакциите ми не са много добри. - отвърна, мърморейки си под носа и извъртя очи, преди да ги върне отново на него. Усмихна му се, след което облиза устни. Другите присъстващи сякаш загубиха смисъл в очите му, сега, когато очилата й ги нямаше. Тя се наведе към него и бавно впи устните си в неговите, привличайки го към себе си. Той се изправи и застана между краката й, а ръцете му се плъзнаха по бедрата й и я повдигна към себе си, а после...

- Сигурна ли си?
- Ъ.. моля? - червенокоската премига стреснато отново. Пак се беше размечтала, а вместо това той стоеше и я гледаше напрегнато. По дяволите. Беше толкова истинско...Дано не го беше въвлякла и него в цялата илюзия.
- Попитах дали си сигурна?
- Да, спокойно. Въпроса е ти какво правиш тук? - попита, все още шепнейки, за да не разваля дисциплината в класа. Преподавателката вече й мяташе неприятни погледи по незнайни причини. Не й беше изяла закуската, нито й беше пуснала кошмар, защо се мръщеше? Искаше ли наистина да й даде повод да се мръщи, тази кучка.. Не, това беше твърде много агресия.

Сините й очи не се откъсваха от неговите, които сега добиваха тъмни отблясъци на зеленото. Съвсем различно. Какво ли си мислеше? А тя какво правеше, нали още му беше ядосана? Мамка му... Не можеше сега да прави сцени тук. Щеше да го кастрира насаме. "Ама хайде да не е точно кастрация.." отвърна й съзнанието й, докато погледа й сканираше тялото му. Не й изглеждаше ядосан. Какво трябваше да направи сега?

- Препоръчвам Ви да се върнете към рисуването, ако всичко е наред. - каза припряно преподавателката, стреляйки с поглед двамата червенокоси, сякаш тази ситуация не й харесваше. Коя пък беше тя, за да се меси?


Frica: Тя не беше тук. Не беше с мен. Погледа й беше някак празен. Сякаш й промиваха мозъка. Не беше нахаканата Аврора, която обръщаше всичко на сарказъм. Дори не се усмихваше. Лицето ми придоби още по тъжна физиономия и се изправих плавно, но все пак малко несигурно.

- Радвам се да го чуя, братовчедке. - Погалих нежно косата й и се приведох оставяйки целувка върху челото й, преди да се размърдам, за да си стигна до статива отново. Госпожицата или госпожата се приближи до мен отново и си прочисти гърлото, а след това започна да говори някакви досадни неща, които не слушах. Опитвах се да следя какво точно правя на платното и нея в същото време . Понякога прекосявах разстоянието, което ни делеше, само за да надникна в нейното платно Отнемаше ми не повече от няколко стотни и бях сигурен, че на останалите им се виждаше като по-силен трепет. От друга страна обаче усещах укорителния поглед на Клаудия, която стоеше в единия край на залата и сякаш не откъсваше поглед от мен. Изпъчих се пък. Трябваше да й покажа, че съм достоен за дъщеря й, дори да не бях.

- Мисля, че се справяш добре, но щеше хубаво да използваш и малко по светли цветове. Какво ще кажеш за жълтото? - Опита се да го заговори надзирателката или каквато там ни се падаше. Едва ли беше художничка. Погледнах към платното. Черно петно, тъмно сиви облаци. Поне като облаци изглеждаха. Дали не исках да нарисувам нощното небе? Не, по скоро ми трепереше ръката и така се беше получило.

- Не мисля. Така ми харесва. - Отговорих й простичко и диалога се приключи до там. Знаех си, че само ми се струва, че ми се сваля. Вдигнах погледа си отново в нейна посока и когато очите ни се засякоха се усмихнах леко. Какво правех тук? Не й бях отговорил, но тя сама можеше да си извади изводите, не беше много трудно. Бях й казал, че ще се боря за нея, и това и щях да правя. До последно!


Aurora: Братовчедке? Братовчедке ли? Какви изобщо ги плещеше тоя човек? Опитваше се да я побърка напълно, да я накара да загуби ума си. Червенокоската започна да се съмнява в собствените си умствени способности, докато го наблюдаваше в другия край на стаята, опитвайки се да рисува същевременно. Можеше да усети гневния поглед на майка й, както и размечтания поглед на преподавателката покрай Мариус. Очите на червенокоската се присвиха леко. Може би тази искаше лична среща с нейните цербери? Колко бързо можеше да я накара да избяга с писъци? Сръчкването на майка й я прекъсна и тя извърна поглед, преди да се върне към рисунката си.

В главата й се лутаха още повече въпроси, когато дойде следващото занятие - спортните танци - а в този клас присъствието на Мариус отново бе осезаемо. Пръстите й не спираха да чешат кожата по ръцете й, но нервите й идваха в повече и не знаеше как по друг начин да ги отпусне.

- Следиш ли ме пак? - попита тихо, когато застана до него, радостна от една страна, че като нови, те трябваше да седят отзад - Нали се разбрахме, че това е за ограничителна заповед, не е сладко. И каква беше тая щуротия с братовчедката? - продължи, докато траеше разгряването и тя се стараеше да изпука всичките си кости, навеждайки се максимално надолу към пръстите си, които вече докосваше. Може би не беше толкова неразтегаема все пак?

- Хайде всички по двойки. Днес е ред на тангото.. - изчурулика весело друга преподавателка, която изглеждаше твърде жизнерадостна, за да е бивша наркоманка. Господи, дано не е с него... Побърза да се отдръпне, за да си намери партньор... Уви..



Frica: Никога не ме е бивало в танците. Не, че някога бях пробвал да танцувам, което ме правеше още по-вързан в краката. Това не беше бягане, не беше в права линия. Изискваше се движение на тялото и то в различни пози, на всичкото отгоре и специални. Огледах се наоколо. Аз ли бях единствения от мъжки пол в този курс за бога? А, не онзи пич просто приличаше на жела заради дългата си коса. Двама бяхме. Чудно просто.

- Не те следя. Просто имам нужда от помощ, за да се откажа от вредните навици. Не е нужно да си изкарваш ограничителна заповед. - Навлязох в личното й пространство отново и се усмихнах привеждайки се близо до нея. - И без това няма да я спазвам.

Отдръпнах се на известно разстояние и започнах с загрявката. Това го можех тренировките не бяха трудни. Танците бяха. По двойки. Трябваше да си намерим половинка. В момента, в който 'водещата' го каза всеки се обърна към другарчето си и се хванаха под ръка. Аз имах избор между Аврора и Клаудия, която още ме гледаше с онзи убийствен поглед. За момент усетих как кръвта ми започна да циркулира по-бързо в тялото ми и сякаш кипеше.

- Може да съм казал, че си ми братовчедка, за да ми дадат същата програма като твоята. Но това няма общо със следенето. Сметнах за добре, че ще е хубаво да имам някой познат, който да ме подкрепя в тежкия момент. Пък и аз мога да го правя за теб. - Тя имаше майка си, безусловната й подкрепа, но беше различно. Съмнявах се Клаудия някога да се е поддавала на наркотиците. Аз бях прекрачил тази граница и зависимостта ми вече беше сериозна, не колкото нейната, но пък моето беше едно от най-силните в състав, наркотични вещества. Качеството за сметка на цената. Не, че и и нейните не бяха скъпи, може би дори повече от моите, нали бяха по поръчка.

Подхванах червенокосата принцеса и внимателно се опитах да застана в позата в която и другите стояха.Не беше лесно. Дори 'госпожата' дойде да ни обяснява къде точно трябва да си сложим ръцете. Можехме да започнем.


Aurora: Той...той... какво?
Аврора започваше да получава нервни тикове вече от всичката информация, която той й предаваше. Накрая нямаше да издържи и щеше да го убие още тук, на място. (Или да му скочи, но това беше друг въпрос.) Тялото й се приближи до неговото и очите й отново се вдигнаха към неговите. Напрежението, че всеки момент той можеше да получи някое видение по неин адрес я убиваше, но се опитваше да вярва на майка си, която беше решила да заеме една от пейките в дъното и да не ги изпуска от поглед с внушаващо-страшния си поглед. Сякаш прогаряше дупки в тях. Рори пак беше загазила...

- Ти си ненормален.. - изкоментира тя - Е... радвам се, че поне си решил да се откажеш. Не ти прилича да се правиш на зомби. - изкоментира тихо, преди да се обърне към преподавателката, която се приближи, за да ги намести правилно. По-близо, ръцете по-нагоре. Нежната й кожа отново усещаше дъха му и тя прехапа устна неволно. Беше изключително ужасна ситуация.

- Сега, искам всички да се обърнат към нас. Ще започнем с една по-лесна комбинация и част от танца. Ще я тренираме още няколко пъти, така че не се притеснявайте, дори и да объркате. - каза жизнерадостно момичето, наричащо себе си Лейла, и ги дари с една енергична усмивка, преди да изприпка до партньора си и да се задвижат в бавния ритъм.
ТАНЦА::

Рори гледаше слисано доста време, преди да се обърне към партньора си и да се смръщи недоволно.
- Да знаеш, не ме бива в танците. Имам оправдание да те наранявам съвсем без-да-искам. - каза му с уж невинно изражение и сви рамене, преди да се вторачи в краката на преподавателката, за да запомни нещо...каквото и да е.

- Ъъъъ спрете. - каза Лейла, заставайки до тях и се хвана за главата. Личеше й, че се опитва да остане позитивна, но тези двамата го правеха много трудно за нея - Слънчице, защо не вземеш моя партньор? Той ще те води и ще ти покаже стъпките. Аз ще взема ...ъъ.. братовчед ти. - предложи учителката, очевидно пред нервна криза. Рори сви рамене и погледна към 'братовчед си'.

- До скоро, смотаняко. - каза му, намигайки му и се отправи към новия партньор.


Frica: Може би трябваше да се откажа, преди да съм я наранил трайно. Наистина не ме биваше в танците. Изобщо. Бях не с два леви крака, ами все едно танцувах на средния пръст на главата си. Толкова бях сакат. Не. Даже повече бях сакат.

- Мен също не ме бива много, но ще се опитам да не те нараня. - Започна танца. В интерес на истината не се движех изобщо. Погледа ми беше втренчен в краката на хората, които дори да бъркаха леко се засмиваха и продължаваха да... Как за Бога това щеше да е танц. Нищо не можех да разбера, защо сега краката им отиваха там?

Лейла реши да се размени с Аврора и пуснаха музиката отново. Подкани ме да върея, да се движа, а аз от своя страна се опитвах да мърдам заедно с останалите. Да следя крачките. Беше прекалено трудно за правене. Заковаваха се на място,а  после се въртяха като пумпали. Мятаха си краката сякаш не бяха техни от коляното надолу... Нямах думи.

- Извинете... Извинете... Извинете... - Чуваше се през някоя секунда за всяко настъпване на краката на инструкторката по танци. Не знаех как й стъпва на високите си обувка и танцува... А колкото и да гледах в краката й все успявах да ги нацеля. Имах чувството, че ако се опитвам нарочно нямаше да бъде така. Настъпих я поне седем пъти, а за финал я препънах и изпуснах. Тя падна по дупе и ме погледна лошо. Покъртително. Щях да си седна. Не по свое желание. Лейла ми показа пейката...

Няколко човека от залата ме проследиха с поглед до там. Някои се смяха, други не ми обръщаха внимание. Нямаше по лошо от това обаче, че седнах до Клаудия. Странното беше, че дори не усетих погледа й върху себе си, но ме пронизваха тръпки. Глупости, не беше от нея. От наркотиците си беше.

- Какво искаш от дъщеря ми? - Студения й глас можеше да накара ледените шапки да изглеждат като Бахамите.
- Няма смисъл да обяснявам. Няма да ме разберете. Връзката ни е специална. - Отговорих гордо надявайки се свидетелите да повлияят на развоя на събитията.
- Единия секс не прави връзката, Мариус. Не бъркай понятията физическо привличане и истинско привличане. Между вас може и да има сексуално напрежение, но не и истинска любов. Не мислиш ли че има достатъчно неща на главата, че да се занимава и с теб. - Гласа й беше спокоен, но можех да усетя раздразнението в него. нямаше намерение май да си променя мнението.
- Не мисля, че си права Калудия. Когато започнеш да виждаш бъдещето ми се обади да си поговорим пак. - Изправих се от пейката и се насочих гордо към вратата едва потискайки трепетите на тялото си. Можеше и да бъде права и да трябваше да я освободя от себе си, но не исках беше ми приятно около нея. Днес получих и няколко усмивки. Ако бях достатъчно настоятелен можех да я спечеля. Всичко се постигаше с труд... А сега-грънчарство.


Последната промяна е направена от Alex на Чет Апр 19, 2018 2:31 am; мнението е било променяно общо 1 път


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:18 am

Aurora: Противно на очакванията на инструкторката, Рори не се справяше по-добре с партньора й. Напротив, след десетина минути опити той вече накуцваше леко, но въпреки това издържаше стоически и просто се усмихваше леко. Този човек заслужаваше медал за търпение.

В крайна сметка тя го пощади и реши да се оттегли на пейките, защото цялата беше плувнала в пот от притеснение и тренировки. Очите й сканираха залата, докато вървяха но него вече го нямаше. Какво ли му е станало?

- Не ми харесва това, Аврора. Той не ти трябва толкова близо. Ще говоря с управителя като приключи деня. Ще ги съдя до дупка за информацията, която са издали. Гадове.. - майка й, въпреки привидно спокойната й маска, очевидно беше готова да убие някого.
- Мамо, той може наистина да се опитва да откаже наркотиците. Все пак той затъна доста по-бързо от мен до доста дълбоки места.
- Стига си го защитавала, Аврора. Той си го направи. Не трябваше да почва изобщо. Може би сега нямаше да сме в тази ситуация.
- Тази 'ситуация' е реалността и искаме или не - такава ще е занапред. Трябва да се справим с нея. А колкото до него - не очаквам да разбереш. Хората с ментални дарби просто са прецакани.

За няколко секунди и двете спряха спора, за да не привличаме излишно внимание. Оставиха темата отворена, за да се обсъди отново у дома, но Рори и за това нямаше настроение. Радваше се единствено за следващия кръжок. Той беше най-голямото й предизвикателство, но тя беше решила да си направи чаша днес, с колкото и неправилна фигура да е. Щеше да си я отнесе у дома и толкова.

Сложи си престилката и се загледа в парчето глина пред себе си, сякаш беше най-сложния код на света и от нея се очакваше да го разбие. Беше готова и да му говори, и да му се моли, само и само да придобие някаква форма на чаша. Дори беше гледала клипчета в Ютуб, за да разбере как най-лесно се прави. И нищо. Нада. Нищо не ставаше при нея.

Очите й го потърсиха отново из залата. Нали сега беше с нейната програма, трябваше да е тук някъде. Намери го няколко столчета зад себе си. Това беше много тъжно, тя нямаше възможност да го наблюдава, дори скришом. А искаше да разбере още неща. (Да, да, знаем, че искаш да дойде тази вечер в леглото ти.)Всъщност не само това.. но... може би.


Frica: Грънчарството изискваше голяма концентрация и стабилност на ръцете. Две неща, които ми куцаха. Може ли да даваш на наркомани, които се опитват да откажат наркотиците все занимания с ръце. Треперенето на пръстите беше нещо което не можех да спра. И все пак се опитвах да направя това, което си бях намислил.

Мокрите ми ръце се опитваха да оформят глината така, че да прилича на нещо. Натисках педала като другите. Добре, че и в някой от аржентинските филми бях гледал как си правят съдове от това иначе щях да съм още по-бос. Когато парчето, което ми бяха дали придоби формата на чаша без дръжка направих и, но не можах да я закрепя. Заебах я, защото се изнервих. Взех си произведението на грозотата и го занесох до пещта. и го пъхнах вътре. Трябваше да чакам сега. Вперих поглед в часовника и започнах да гледам секундите. Беше толкова скучно. Завъртях се, за да мога да я потърся с поглед. Не можех да я открия, което ме притесни за момент. След това осъзнах, че гледам право в нея, но просто не можех да го асимилирам. За секунда тя се обърна и й подарих една усмивка. Широка, весела, топлината почти се докосна до очите ми. Почти.

Върнах погледа си на пещта и усмивката ми изчезна. Приведох се за да погледна какво се случваше вътре. Колко време му трябваше, за да се изпече хубаво... На тази температура аз сигурно щях да съм се изпекъл вече. Почесах се отново на местата на които тръпките ме лазеха. Параноята започваше да ме гони. Имах чувството, че всички ме гледат, но колкото и да исках да се завъртя, не го направих. Беше ужасно.

Прикривах чашата си от погледа й, и работех повече с гръб към нея, защото пещите и боичките с които след това се украсяваха нещата, които изработим бяха отпред. После трябваше и да го лакирам. Ама нямаше време и за това. Просто го боядисах и му духах малко, за да изсъхне боята. Вече ни подканяха да приключваме и да излизаме, за да освободим масите за следващата група. Взех си чашата, върху която оставих черни отпечатъци и излязох от залата. Тя вече беше тръгнала. Настигнах я бързо и застанах пред нея, игнорирайки Клаудия. Чудех се заради кое от всичките неща, които направих ме мразеше толкова.

- Заповядай. Направих я за теб. - Подадох й карикатурата на чаша и този път усмивката ми докосна зелените ириси. Имах чувството, че светят. Като изключим тръпките които тресяха цялото ми тяло направо си бях добре. Втори ден... Вече имах нужда от нещо. Каквото и да е. Бих се навил и на трева.
ЧАША::


Aurora: Червенокоската се спря на място и закова очите си в обувките на момчето пред нея за няколко секунди, за да е сигурна, че майка й ще реагира на време. После вдигна погледа си и видя сияещите му зелени очи и тази очарователна усмивка. Напоследък нямаше грам следа от мъжа, с който се запозна в началото, който се правеше на голям всезнайко. Сега Мариус я гледаше по толкова особен начин... чак я плашеше, все едно гледаше божество и се мъчеше адски много да изкопчи някакъв отговор на тази нежност. Правеше го толкова трудно да му се сърди... Наистина беше загазила.

- Ъм... какво е това? - попита тя, накланяйки глава, но все пак пое съда в ръката си и го огледа любопитно. - Прилича ми на свещник. Може би с някоя ароматна свещ. - изкоментира, взирайки воднистосините си очи в глинената съдинка. Може би беше купичка? Или пък чаша? Или много ниска ваза? Кой знае. Майка й издаде недоволен звук в страни от нея и Рори се върна към реалността.

- А.. ъм.. благодаря, смотаняко. Не беше нужно.- каза му припряно, хващайки очите му в плен за един момент, после сведе поглед към глинения свещник и се заигра с него, въртейки го в пръстите си. Нямаше да му се усмихне. Забраняваше си. Трябваше да прехапе устната си, за да не го направи. Заобиколи го, поглеждайки го изпод мигли и се запъти към стаята за терапия, където завършваха всеки ден. Мразеше да слуша депресарските истории на другите наркомани. Подтискаха я. Предпочиташе да ограби някой шибан австралиец, или да тормози бедните нещастници с фалшиви илюзии. Бяха толкова лесни за манипулиране.

- Това е ужасно.. - промърмори майка й, което я изкара от мислите й.
- Ужасно?
- Сега осъзнах, че внучето ми няма никакъв шанс да вземе хубавата ми руса коса. Има си двама идиоти за родители, при това все морковено-червени. Дано не вземе кривите ти зъби, които имаше като малка.
- Колко мило, мамо. Ти си олицетворение на любяща майка. Само от теб ще взимам пример. - отвърна й саркастично Аврора и се хвана за сърцето, имитирайки болка.
- Просто не разбирам защо него... не можа ли да си хванеш някой рус или тъмнокос дори.. Милото, толкова ще го тормозят..
- Нямах идея. Не е като да съм израснала червенокоса.- подсмихна се Рори и влязоха в залата за терапия, настанявайки се на две удобни столчета. Психиатъра им се усмихна вежливо, докато момичето прибираше краката си под себе си по турски, след което остави свещника-подарък в скута си.

- И така, дами и господа. Ако всички сме се събрали, предполагам, че може да започваме? Ще се представя за новопостъпилите. Аз съм доктор Стеклариу. Работя в този център от три години, чист съм от осем. Преди бях зависим от екстази и други синтетики, както и кокаин. Пътя ми беше много труден, но се гордея с човека, който съм днес. Направих своите избори и, за щастие, успях да устоя и да се върна в правилния път. Тук съм, за да Ви помогна. Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да ме попитате. А сега, моля новите три лица да последват примера ми и да се представят с няколко думи, а после ще минем директно към въпроса ни днес - Ролята на близките в трънливия път на отказването. - с тези думи психиатъра приключи, усмихвайки се мъдро, след което се обърна към Мариус, давайки му думата.

Несъзнателно, Аврора вече бе наострила уши и бе впила погледа си в него, изучавайки него и реакциите му в подобна среда.


Frica: - Ами направих го за чаша, но може да го използваш за каквото ти е удобно. - Повдигнах рамене, но просто не можех да си изтрия усмивката от лицето. Тя и майка й ме подминаха, а аз останах за малко на място, не исках да ги притеснявам, като вървя точно зад тях. Все пак ги последвах след малко защото бяхме в една посока. Настаних се на един от столовете наредени в кръг. Точно срещу Аврора, за да мога да я наблюдавам. Чудех се как така очите ни се срещаха, а не виждах нищо. За екстремната погледнах в тези на момичето до себе си. Спомените й ме заляха, бъдещето й също. Много тъжно... Щеше да умре от свръхдоза. Губеше си времето тук. Пак щеше да посегне към хероина. Тази от другата ми страна пък беше зависима от синтетика, тя щеше да се хвърли през терасата си. Това също беше тъжно, самия аз се натъжих. Почти бях отвикнал да виждам такива неща. Още повече ми залипсваха наркотиците. Не можех да овладея дарбата си, нямаше с кой да тренирам, а и онази папка, която бях взел от нея... Прочетох я едва веднъж.

Психолога или психотерапефта, не бях сигурен каква точно му е дипломата започна да говори и аз насочих погледа си към него, като внимавах с очите му. Не очаквах да ми даде думата от първия път. Мислех, че ще имам малко почивка. Прехапах устната си за момент и се изправих прав. Не знаех. Прав ли трябваше да бъда? Май не, защото мъжа ми махна с ръка да седна обратно.

- Аз се казвам Мариус Соломон. Не двадесет и седем години съм. Пристрастен съм към кокаин, хероин, ЛСД, екстази и всякакви други видове наркотици. Също така съм и алкохолик. Преди около два месеца загубих работата си, защото ме хванаха да се друсам по време на смяна. Последната си доза я взех преди около тридесет и шест часа. - Погледнах към Аврора. Очите й ми носеха спокойствие. Сигурност. Тя беше започнала отказването преди мен. Тя беше моя стимул и заради нея трябваше да стискам зъби и да се откажа. - Реших да потърся помощ, защото преди да се осъзная се превърнах с нещо което преди презирах. По темата за близките... Братовчедка ми също е зависима, с нея заедно ще се опитаме да се отървем от това бреме. Нямам други роднини освен нейното семейство, но се надявам те да ми помогнат.

Млъкнах. Не знаех какво друго да кажа. Аврора знаеше, че не ми е братовчедка. Знаеше, че съм убил родителите си. Майка й също присъстваше в залата. Стоеше отстрани и слушаше. Надявах се да не разкрие лъжата, която бях измислил. Мразеше ме. Аз също се мразех... Разбирах я. Искаше нещо по-добро за дъщеря си... Щях да се постарая да стана по добра версия на себе си. Щях да се постарая да бъда достоен за Аврора.


Aurora: Рори внимателно изслуша червенокосата си изгора и прехапа устна за момент. Беше много наясно как стоеше въпроса със семейството му. Той си нямаше никой. Никой, който да го подкрепя и да държи ръката му, да го бие, когато отново посегне към наркотиците, дори да му подпали всички лайна в апартамента... Това натъжи принцесата, искаше да го подкрепи в този момент.

Илюзиите й се плъзнаха бавно по пода, подобно на мъгла, но видима само за мъжа, стоящ точно срещу нея. Хвана погледа му в своя и замъгли зрението му, показвайки му различна реалност. В нея бяха само двамата и тя хвана ръката му, стискайки я окуражително. Усмихна му се вяло, а после освободи зрението му. Искаше й се той да знае, че тя одобрява решението му да се откаже. Щеше много да го мрази, ако той може да е надрусан по всяко време, а тя трябва да се пази заради детето им.

Най-добре да не мисли за това в момента. Вместо това забелязваше как момичето до него сложи ръка на рамото му и го погали окуражително. Приближи се до него и промърмори нещо до ухото му, на което той кимна. Тази нямаше да я бъде. Илюзиите й се насочиха към нея, преди илюзионистката да успее да се овладее. Очите й се присвиха, а пръстите й се вплетоха едни в други в скута й. Беше се откъснала напълно от стаята, заровена в създаването на страховито същество, което да пасва на параноята на виновничката за гнева й. Чу тихото й мърморене и скимтене, което накара ъгълчето на устата й да се повдигне леко.

- Кристина? Кристина? - психиатъра разтърси рамото на жертвата на Аврора, а тя започна да обяснява за халюцинацията си. Оправдаха го с липсата на наркотици, а Рори просто сведе поглед.


Frica: Тя беше толкова сладка. Дори не обърнах внимание на жената до мен, която щеше да се хвърли през терасата си, когато ми каза, че мога да разчитам на нея, ако имам нужда от помощ. Очите ми оставаха все така в нея. Толкова прекрасна и величествена. Е, трепереше леко, но в тази зала не се срещаха много хора, които не са го преживели. Всички си имахме своите демони.

Терапията приключи след известно време и реших да не й досаждам. Особено на Клаудия, която не можеше да ме гледа. Никаква съпричастност нямаше в тази жена. Изобщо не разбираше, че се опитвах наистина да се откажа от всичко. Не заради нея и нейното одобрение разбира се. Аврора беше единствената причина да го искам.

Няколко вечери по-късно не издържах. Трябваше да я видя. Извън всички фалшове за братовчеди из средите на наркоманите. Затова и се промъкнах в апартамента й, през прозореца. Навлязох в личното й пространство отново. Приближих се до леглото, в което беше заспала спокойно и дори да беше го заела почти цялото с разтягането на тялото си все пак си намерих място. Този път си свалих не само обувките , но и панталоните оставайки само по тениска и боксерки. Намърдах се в леглото й и я погледах малко преди да се унеса в поредния сън. Беше ми трудно да съм далеч от нея. Щеше ми се да я усещам. Да е близо до мен.

В сънищата ми тя беше толкова истинска. Прегръщахме се. Обичахме се. Целувахме се... Колко щеше да ми е приятно това да се случи и наистина. Нямах търпение за момента в който тя ще спре да ме нарича глупак или грозник. Ще ми обърне внимание. Започнах да се съмнявам, че имаме бъдеще заедно, а най-голямата ми тревога беше, че не можех да виждам бъдещето й. Не знаех дали се е променило. Е, при всички случай не можех да се откажа сега. Почти седмица вече бях чист. Сега се надявах да става само по-лесно... Надявах се.


Aurora: Аврора се размърда неспокойно, за да се намести. В процеса на обръщане на посоката, тя се разсъни леко, колкото да усети промяната върху матрака й. Не беше сама и факта, че в обсега й със сънища се появи друг, специфичен сън, доказа тезата й. И сега какво? Пак ли трябваше да се събужда и да го гони, или да влиза в съня му? Не, нямаше сили за това

А искаше ли го изобщо?
Червенокоската прехапа устни и се намести върху леглото си, увивайки се по-плътно с чаршафа си. Нямаше да предприеме нищо, това беше нейното решение. Все пак.. той не я докосна, не я притесни, нито я събуди. Щеше просто да се направи,че не се е събудила от пристигането му и да продължи необезпокоявано съня си.

Събуди се час или два по-късно и го намери напълно заспал до себе си. Стана й жал, че стоеше отвит и накрая на леглото, затова съвсем леко се разви от пашкула, който бе образувала от чаршафа си и го зави, след което зави и себе си отново. Не го събуди, нито го докосна, но все пак спяха в едно легло. Не искаше да се бори със съвестта си на другия ден, ако той се разболее.
Заспа отново.

На сутринта се събуди в момента, в който сънищата на майка й избягаха от обсега й. Часовника вече показваше седем и половина, и колкото и да не й се искаше да се надига от мекото легло, трябваше да направи нещо, за да не си навлекат и двамата гнева на майка й по-късно. Тя винаги я проверяваше.

- Мариус? - повика го, слагайки ръка на рамото му и го разтресе леко. Повтори няколко пъти движението, докато очите му не се отвориха. Тя вече беше със слънчевите си очила.
- Време е да ставаш. Майка ми ще дойде всеки момент. - каза му тихо, седейки по турски в леглото до него. Не му каза друго, някак си не намираше правилните думи, но все пак бе настоятелна в решението си той да си тръгне. Нищо, че щяха да се видят след няколко часа отново.


Frica: Спокойствието, което ми носеше аромата й ме затваряше в капана на съня и ме оставяше там, спокоен. Далеч от реалността. С нея, но сам. Беше приятно. Дали защото знаех, че е близо или защото сутринта щях да я видя, когато отворя очи. Не знаех. Просто усещах топлото чувство на това да си с човека когото обичаш. Без значение дали той споделя чувствата ти.

Допира й ме изкара от съня няколко часа по-късно. Още с отварянето на очите ми усмивката пропука съненото ми лице и се протегнах лениво докато тя настоятелно ми обясняваше, че трябва да си тръгна, преди майка й да ме хванала тук.
- Добро утро, принцесо. - Щях да си тръгна, само да видя очите й. Не разбирах защо пак е с очила. Аз бях започнал да ги нося отново, защото имаше прекалено много хора, които обичаха да те гледат в очите в сферата на бившите наркомани. По очите се познаваше дали някой се друса. Изправих се и си потърсих панталоните от пода. Заради нея бях сложил боксерки, дори и тениска. Не исках да я притеснявам. Но трябваше да си накупя подобни неща, ако щях да идвам по-често.

Обух си обувките и се приближих до прозореца. Последен поглед и лъчезарна усмивка преди да изчезна. Секунда преди вратата й да бъде отворена. Дори чух гласа на майка й. Точно на време.

Деня беше сравнително скучен. Запознавах се с все повече хора. Стигнах до заключението, че повече наркомани са жени или просто мъжете не търсят помощ. Някои се поинтересуваха, дали си имам приятелка, макар това да го бяхме изяснили в часовете по терапия. Други пък директно ме попитаха дали не съм гей. Не разбирах от къде можеше да им хрумне подобно нещо, но всеки с мислите си, не можех да бъда в главата на всеки... По точно можех, но не исках.

Очилата ми будеха съмнение у загрижените бивши наркомани. Така се случи, че вместо да избягам от очите им ми се налагаше всичките да ги гледам там. До обед вече ми беше станало прекалено лошо. Затова се махнах. Прибрах се във вкъщи, където да гледам телевизия и да доям последните неща от хладилника си. Бях спрял слабеенето, което беше добре, но пък не можех да се самоизхраня.

Няколко часа по късно ми се обади млада двойка, която се интересуваше от покупката на апартамента. Харесваха го. Договорихме се. Можех да му взема много повече, но бързах да го продам сега. Разбрахме се да се видим на следващия ден, за да оправим документите. Цяла нощ си събирах нещата в кашони. Не бяха много, просто аз сякаш се влачех.

Наложи ми се да изпусна часовете и на следващия ден, заради търсенето на ново жилище (намерих апартамент в сградата върху чиито покрив висях). Беше само на един етаж над нейния апартамент, но гледката от тук беше дори по добра. Право в спалнята й. Виждах я почти цялата. Преместването започна, след това се разправях и с нотариуси. Ходих на пазар. С тази скорост с която летяха парите може би щях да изкарам още два или максимум три месеца... Надявах се до тогава да съм годен да обера някоя банка. Защото все още не можех да си представя, че ще си търся някаква скучна работа, каквато работеха останалите обикновени хора.

Стоях в тъмнината близо до прозореца.. Гледах право в нейния. Не я бях виждал от почти два дена. Вече ми липсваше толкова много. Лампата в стаята й светна. Аврора се приближи до прозореца и го отвори. Погледна нагоре, а аз гледах в нея. Беше толкова красива. Прекрасно същество, като дъщерята на изгрева и залеза. Червената й коса се разпиля от лекия вятър. Тя се скри отново вътре и усетих как сърцето ми забави ритъма си, сякаш нямаше смисъл да си изпълнява функциите когато нея я нямаше. Моя живот.

Прехапах устна и започнах да разопаковам кашоните. Разопаковам беше доста силно понятия. Търсех си бельо. Не бях спал от много време пак. Сега обаче не бях на кокаин и това ме убиваше. Цялото ми тяло спеше. Трябваше ми и душ. Да се приведа в нормален човешки вид. Обръснах се гладко, дори на места да се порязах. Човека в огледалото ме гледаше с полуотворени очи и прорасла, почти дълга коса. Погледнах към часовника, който беше започнал да задминава дванадесет часа. Облякох се, но не се престарах само това, с което щях да спя. Нямаше как да не си сложа обувки обаче.

Зачаках. Лампите скоро загаснаха. Чаках още. Исках майка й да заспи, защото не можех да си позволя да ме хване. Нямах сили, нито за физическа битка, нито за спор. Вече щях да припадна от желанието си за сън. Но исках да е в нейното легло. Близо до нея. Където всичко наоколо носи нейния аромат. Прескочих прозореца, колкото за толкова имах сили. Последен напън. Озовах се в стаята й, преди да съм мигнал. Сега аз носех очила. Тихо се приближих до леглото й и седнах внимателно на ръба му, за да си събуя обувките преди да легна и да провра едната си ръка под възглавницата. Очите ми се взряха в нея. Усмихнах се... Дишането ми се забави още повече, а нея вече я виждах в съня си.
СПЕЦИАЛНО ЗА НЕЯ::


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:19 am

Aurora: Защо го нямаше?
Този въпрос измъчваше червенокоската цял ден и цяла вечер, дори да се опитваше да страни от него. Натякването на майка й не помогна. Пред нея го защитаваше, но в нейното съзнание също се беше прокраднала мисълта, че не е издържал и се е върнал към кокаина заради виденията отново. Трябваше да си прежали гордостта и да го убеди да тренира с нея, за да може да свикне с дарбата си. След две седмици без никакви медикаменти тя горе-долу вече успяваше да се държи на положение. В повечето случаи..

Стисна зъби и се обърна отново в леглото си, ядосано. Ако втора вечер не се появи, щеше да го пусне на майка си щом се появи пак. Щеше да го намери и да му нарита задника като за последно. Щеше да го смачка. Щеше да го...

Матрака отново промени тежестта си, когато той се настани до нея уж тихо и плавно, но тя го усети. (Чудно, не можеше и да заспи вече, без да знае, че жалкия му задник не се е забъркал в неприятности) Изръмжа изпод дъха си и се обърна, впервайки лошия си поглед в него. В този момент съжаляваше, че е с очила, защото искаше да го изпепели с поглед. Придърпа надолу широката бяла тениска, с голям череп отпред, надолу, след което се поизправи и си взе дежурното оръжие - възглавницата - и започна да го налага с нея по главата.

- Къде беше? Защо те нямаше на терапия? Пак ли си надрусан. Заклевам се, ще ти наритам задника, дори... - спря се, преди да изръси най-голямата глупост, но пак го удари. Нямаше сън за него, докато не се обясни. - Казвай веднага! В какви простотии се забърка пак? Ще те убия. -заплаши го, оставяйки възглавницата настрани и скръсти ръце.




Frica: Ама не можеше така. Какви бяха тия неща? Защо тя не спеше? Чакаше ли ме? Това беше толкова сладко! Опитах се да скрия усмивката си но просто не можех. Виждах свъсените й над очилата вежди и недоволната и муцунка и единственото което правех беше да се усмихвам. Едва си държах очите отворени, но за нея, щях да направя изключение. Протегнах се до нощното й шкафче и посочих слънчевите очила, които бях оставил там.

- Не се друсам. Имах работа, просто не можах да дойда. - Издърпах възглавницата към себе си и я прегърнах затваряйки очите си - Продадох си апартамента, трябваше да си търся ново жилище и да се разправям с документи. Затова не дойдох.

Обясних спокойно и повдигнах единия си клепач, за да я погледна. Като че ли не беше толкова ядосана сега. По-спокойна ми изглеждаше. Подадох й възглавницата, след като бях почти сигурен, че няма да я използва като оръжие срещу мен.

- Какви са тези изблици? Искаш да ми покажеш, че имаш чувства към мен с бой? Защото ако е така знам си го и без да ме биеш. - Протегнах се, за да я докосна. Беше толкова секс в тази тениска. Имах чувството, че се е надявала да дойда и да я видя. Не знаех само защо ме измъчва по този начин.

- Ако имаш голямо желание може да ми разкажеш какво съм изпуснал, ама тук. - Посочих главата си. - Защото не съм спал от последната нощ която дойдох и точно в момента единственото, за което мисля е насладата, която кокаина може да ми донесе. Нека поспим...


Aurora: Позата й леко омекна след последните му думи, но все пак остана намръщена от нехайството му. Той ... присмиваше ли й се? Пак щеше да го убие. Нямаше друг шанс, освен смърт за него. Особено след като я тресяха хормони и беше в абстиненция.

Накрая се предаде с недоволно мръщене и се излегна отново на своята възглавница. Затвори очи и махна очилата си, за да влезе в съня му. Още не беше приключила с конското му. Много скоро се намираше на някаква поляна. Излежаваше се на някакво одеало до него, а около тях бягаха две червенокоси дечица.
- Ще спреш ли с тези деца, моля те. Травмират ме. - каза му смръщено и с едно махване на ръката ги разкара от съня му, след което се подпря на една ръка, обръщайки се към него и надяна намръщеното си изражение.

- И защо си продаде апартамента? Къде живееш сега? И не, нямам чувства към теб. Още по-малко ще ти разкажа какво си пропуснал. Да си идвал. Онази с мазната руса коса не спира да пита за теб. "Защо братовчед ти го няма, какво ли му се е случило, защо не му се обадиш." - последното го изимитира иронично, след което извъртя сините си очи отегчено и се облегна назад, оставяйки морскосините й ириси да се реят някъде из небето.



Frica: Защо да я травмират. Това беше бъдещето ни. Още повече дори. Какво бяха две дечица. Исках да имаме поне две. За да могат да си играят заедно и да се защитават взаимно. На мен ми беше много тъжно сам. Ама и по-добре, че нямам братя и сестри, с тези извратени родители....

- Нали ти си повелителката на сънищата. Ти ги изгони. Ако ти дава съвестта да изпариш собствените си деца. - Завъртях се на една страна и облегнах лакътя си така, че да мога да облегна главата си на дланта си и да я гледам с цялото обожание което можех да събера в очите си. - Ще живея на квартира. Аз нямам способността да обирам банки от компютър и парите ми свършиха. Трябва ми физическата ми дарба, а точно в момента й нямам много доверие. Все още не съм на 100%.

Обясних като се опитах да повдигна рамената си до колкото ми беше възможно в тази поза. Я, това ревност ли беше. 'Онази с мазната руса коса' всъщност беше доста симпатична. Като изключим, че беше бивша наркоманка бъдещето й беше светло. Жената щеше да се оправи и да открие любовта. Аз се радвах за нея. Каква беше тая злоба която хвърляше върху хората. Какво ли се учудвах. Опитваше се да убие бащата на бъдещите си деца с възглавница.

- Катя... - Спомних си името й и се усмихнах, защото виждах, че това я подразни. Най-много да ме кастрира. Тогава можеше бъдещето ни да е различно? - А ти защо не ми се обади? Няма значение. Утре като дойда ще види, че съм си добре.

Ама беше толкова сладка, когато гледаше лошо. Искаше ми се да я целуна. Много много ми се искаше да я целуна. А защо пък не? Не бяхме в реалността, в сънищата нищо не можеше да ми каже. Не беше реално не се броеше.

- И ти ми липсваше Рори. - Казах сериозно без подигравателна нотка или сарказъм. Наистина ми липсваше. В един момент си стоях спокойно на мястото, а в следващия вече се намирахме върху мекото легло. Устните ми срещнаха бързо нейните, преди да е усетила промяната на обстановката. Те се раздвижиха срещу нейните, езика ми мина по повърхността йм и навлезе нежно в устата й, увивайки се около нейния за една много сладка целувка. - Никъде няма да ходя повече. Ще бъда по-близо до теб...


Aurora: По лицето й се изписа тънка и самодоволна усмивка, когато той спомена 'способността й' да обира банки от вкъщи. Очите й се обърнаха бавно към лицето му и си придаде още по-самонадеян вид.
- Колкото и да ме ласкае коментара ти, това не е моя 'способност'. Не съм го получила цялото това знание ей така от онзи горе. Скъсах си задника да уча, с години не съм ставала от книгите и компютрите, за да задобрея до толкова, че да съм полезна на Който и да е.- изкоментира тя, повдигайки вежда за момент и разтърси глава, спомняйки си периода на обучението си. Беше страхотно да можеш толкова неща, но самия период, докато достигнеш до това величие, бе трънлив и муден.

Той, разбира се, обаче се погрижи да й развали настроението отново, просто не я оставаше дори малко да се порадва на живота. Как изобщо се беше научил да си контролира толкова сънищата? Нима имаше още някоя способност, за която не й казваше? Щеше да го смачка. Само да се откъсне от него...

Очите й се отвориха, когато той се отдръпна и прехапа устната си. Отново беше под него. Усещаше тежестта на тялото му над своето и това й напомни за един много приятен момент.
- Ама че си нахалник.. - изкоментира възмутено и намръщено, опитвайки се да избегне устните му, но той просто ги плъзна по врата й - Даже се бях успокоила, че най-накрая си ме разбрал и ще спреш да ми досаждаш, но уви.. Откъде този късмет. - направи физиономия, прехапвайки една усмивка, която той не видя, за щастие. Нямаше и да я види скоро. Измъкна ръката си от косата му и щракна с пръсти, за да се промени цялата ситуация.

В следващия момент стояха на празна детска площадка, всеки един от тях на отделна люлка.
- Много си позволяваш вече. - отбеляза, усмихвайки се иронично и се раздвижи, така че люлката да се залюля по-бързо. - Притесних се. Но и същевременно нямаше как да не реша, че си решил да си тръгнеш отново. Както винаги. - призна му, съсредоточавайки погледа си някъде напред. Може би трябваше да го остави вече да си сънува спокойно.



Frica: Права беше. Аз нямах много достъп до компютри. Нищо, което да ме извиси до нивото й. Нямах и много право на избор. Е, вече имах. Бях свободен, а до скоро и сам, но сега имах нея. Раздели ни. Доста зловеща беше тази детска площадка на тъмно и без деца. Може би щеше да е хубаво нашите да си поиграят наоколо. Е, не знаех как да ги призова. Не аз бях този, който контролира нещата. Тя избяга от мен, нямаше да упорствам пак. Откраднах си няколко целувка. Щях да горя само в ума си.

- Защо когато те погледна не виждам нищо? И защо вечерно време си с очила? - Започнах да и задавам въпросите си, като се люлеех леко върху люлката. Гледах към нея, не напред. Интересно ми беше. Дали не беше получила някаква дарба от майка си. Никога не можех да проникна в съзнанието на Клаудия, а сега Аврора ми носеше същото спокойствие. Мина ми през ума, че може би именно блондинката крие мислите на Рори от мен. Беше възможно, нямах и друго обяснение. Оставаше само да разгадая защо. Криеше нещо от мен очевидно и това изостряше сетивата ми. Караше съмнението да се прокрадва в съзнанието ми. Тъжно, не знаех какво да очаквам от тук нататък. Като не можех да видя бъдещето й, не знаех дали място до нея все още е отредено за мен... И все пак не спирах да досаждам.

- Какво криеш от мен Аврора? - Попитах последно като спрях люлката си и се изправих. от нея. Започнах да крача наоколо. Надявах се да ми отговори. Трябваше ми да знам, преди сигурността, която изпитвах това да не виждам нищо да се превърне в паника поради същата причина. - Мисля си, че ти показвам, че нямам намерение да си тръгвам повече. Какво да направя, за да ми повярваш?


Aurora: Въпросите му я притесняваха. Караше я да се чуди дали не е време да му сподели тайната си, разкъсваше я отвътре. Воднистосините й очи се впиха в него за един дълъг момент, докато накрая не скочи от люлката, озовавайки се точно пред него.

- Не си готов за това все още. Аз също не съм. - каза му нежно, протягайки нежните си ефирни пръсти, за да отместят няколко кичура от очите му. Усмихна му се леко тъжно. Истината бе, че се страхуваше от реакцията му. Не беше сигурна, че ще остане дори при тези обстоятелства, камо ли да му пусне подобна бомба за новина. - Няма как да ми докажеш нищо. Само времето може да залепи нечие доверие. Съжалявам. - думите й затихваха все повече, особено към края. Усмихна му се отново и погали бузата му. Внезапно клепачите му се спуснаха и ето, че отново бяха в хоризонтално положение в някакво легло.

Тя се настани до него, наблюдавайки го известно време, огледално на него. Просто стояха и се взираха един в друг.
- Иска ми се да някой ден да ограбя банка физически. Ще бъде интересно и вълнуващо. Все пак няма да съм си у нас зад екрана. Може да ти помогна, когато искаш да направиш удар. - заговори, прекъсвайки го, когато той тъкмо бе отворил устни, за да каже нещо. Смени темата от неизречените тайни, повеждайки разговора в по-лека и непринудена тема.

Следващите нощи минаха по подобен начин. Нямаха шанс да правят това в реалността, затова го правеха в главата му. Понякога бяха на онази поляна от началото, друг път - на златист и слънчев плаж. Винаги бяха сами, винаги цареше неимоверно спокойствие. Говореха на различни, неутрални теми, които не засягаха отношенията им в настоящето. Там нямаше абстиненция, нито бебета. Той едва ли помнеше всичко, което ставаше в сънищата му. Би било твърде натоварващо за мозъка му, особено с тази дарба. Но тя помнеше. Винаги.



Frica: В последно време нещата като че ли се пооправиха. Все още ми нямаше достатъчно вяра да ми каже какво крие от мен, но аз щях да я подкрепям. Опитвах се да си върна и малкото доверие което ми имаше преди. В интерес на истината ние дори приятели не сме били. Не знам изобщо какво си мислех. Че ще й кажа, че я обичам, а тя ще ми се хвърли в ръцете шепнейки, че това е била най-голямата й мечта? Глупости.

Бях потънал в дълбок сън. Там бяха срещите ни. През другото време се държахме леко дистанцирано, но и в център очите ми не я изпускаха от поглед. Следях я навсякъде сякаш щеше да ми избяга. За разнообрази. По принцип аз бях този който се чупеше. Как да ми има доверие? Сънищата бяха друго нещо. Неутрална зона, където да си приказваме. Не помнех и половината от тях, а сутрините се събуждах смазан. Прекалено много сили изискваше това, мозъка ми нямаше никаква почивка. Нейния също. Влачехме се като парцали из коридорите. След боя в другия й апартамент, последния път когато опозицията удари, като че ли изглеждахме малко по-добре.

Вратата на стаята и се отвори рязко и лекия шум в иначе гробната тишина накара и двама ни да подскочим. Майка й стоеше на вратата по пижама. Знаех, че не трябва да ме вижда. И преди да спя в леглото на дъщеря й не ми беше голям фен. Дали беше наясно, че преди да станат всички тези неща със заминаването й и чистенето бяхме прекарали една незабравима нощ. На мен още ми държеше влага и всеки път като си спомнях ставах твърд като... Ами като нещо много твърдо. От както започнах и с това чистене ерекцията ми започна да си възвръща функциите. Случваше се да ми става в някой доста неподходящи моменти... Понякога сутрин. Тогава ми беше много трудно да я крия.

Преди да е успяла да ме види вече бях в банята. Надявах се да не ме видяла, наистина. Но от къде този късмет. Чух името си, и както се бях покатерил наполовина до прозореца се подхлъзнах на нещо и паднах с цялата си грация събаряйки един тон козметични продукти върху себе си. Изправих се бързо и започнах да разтривам натъртеното място. Това беше толкова тъжно. оставаше и да се убия.

- Знаех, че си тук и преди да чупиш банята. - Проехтя гласа на Клаудия отново. Говореше нормално, но в тази тишина в четири по среднощ сякаш крещеше. - Върни се.

Изпълних го. Излязох бавно от скривалището си, очаквайки всеки момент да ме посрещне някоя огнена топка или направо да ме подпали жив. Не се случи обаче. Лицето й беше сериозно с лека нотка на сърдитост, но не и ядосана. Гледаше ме преценяващо, а аз някак си не можех да издържа на този поглед, затова сведох глава.

- Не знам, за колко глупава ме имате. Затварях си очите достатъчно, надявайки се, че някой ще се престраши да ми сподели, но и двамата си мълчите. Тази няма да я бъде. Не ти вярвам. Ако толкова много искаш да си при нея поне имай смелостта да си го кажеш.
- Казах ви го, още преди месец. Не разбирате това което е между нас-специално е.
- Да, разбира се, но нека не забравяме, че и двамата сте зависими. - Стрелнах я обвинително. Зависимостта ми в момента беше само към Аврора. Тази към наркотиците бавно се отичаше. - Добре, бяхте зависими. Вместо всяка вечер да се промъкваш като мишка, защо направо не се пренесеш. Така и така спите в едно легло.
- Наистина ли? - Бях почти сигурен, че очите ми в момента бяха като сигнален светофар, който излъчваше светлинни светлините на щастието.
- Ами вие по цял ден сте заедно в центъра, спите заедно, не виждам какъв е проблема? Само не искам да ме правите на глупачка. Виждам ги тези неща... - Погледна към дъщеря и за момент, а после върна погледа си към мен. - Това не значи, че ти вярвам, бързако. по два пъти на ден ще минаваш теста за наркотици. Много весел ми изглеждаш и паркинсона взе да ти изчезва. Наблюдавам те... Но не сега, отивам да спя. Лека ви нощ. И да не вдигате шум!

Калудия затвори вратата след себе си, а моите очи останаха вперени в тези на Аврора...



Aurora: Това беше може би най-унизителната случка. След като червенокоската напусна бащиния дом доста рано, а и преди това беше обсебена само от компютрите, тя бе избегнала подобни случки от типа 'нашите се прибират, скрий се'. И изведнъж - вече бременна и почти двадесет и четири годишна - се черви пред майка си, защото я е хванала в едно легло с бащата на детето й. Поне да правеха нещо...

И как ги вземаше майка й тези решения току-така? Ами ако Рори не го искаше в къщата? Ами ако не искаше още да му казва? Щеше да подари на майка си солиден кошмар за тази й постъпка, но сега нямаше друг избор, освен просто да стои и да се взира в очите му, разбира се, през слънчевите очила. Не знаеше какво да каже, нито какво да направи, затова просто въздъхна и сведе поглед за момент.

- Хайде - подкани го колебливо - да спим, този път наистина. Утре очевидно ще е дълъг ден.- червенокоската свали очилата си и затвори очи, масажирайки ги леко, преди да се върне в легнало положение, с гръб към неговата страна на леглото. (Чудно, вече си имаше и страна на леглото й. Кога успя този идиот да направи всичко това..) Мислите все още кънтяха в главата й, но не си позволи отново да влезе в съня му. Тази вечер имаха нужда от почивка, защото утре наистина щеше да е ужасно натоварващ ден.

Още с първите слънчеви лъчи Рори се пробуди. Съвсем внимателно се изправи от леглото, за да отиде до кухнята и да си направи чай. Трябваше й някакво успокоение на нервите, защото ръцете й трепереха по-силно от обикновено, а мислите за хапчетата й се връщаха с пълна сила. Би убила за трева в този момент...

Пръстите й подръпваха нервно краищата на тениската й, под която прозираха боксерките й на палмички и същия десен спортен сутиен, докато водата завираше, а синия й поглед се рееше някъде из пространството. На носа й се мъдреха слънчевите й очила, които щеше да носи вероятно за последен път, поне в къщата й. Косата й беше вдигната на хлабаво и рошаво кокче в задната част на главата й.
Как да му каже?

Дали да използва думи, или просто да го остави да види? Дали трябва да го предупреди първо, или...? Може би в съня му пък? Защото там поне може да го накара да забрави, в случай, че той реагира супер негативно..? Колко бързо ли щеше да избяга след това? А как ли щеше да боли този път, особено след като тя си позволи глупостта да го държи настрана от истината, само за да се наслади на още няколко нощи с него?

Проклинаше се.
Взе чая си и му сложи две лъжици мед, след което се запъти отново към спалнята си, където лежеше полуголото му тяло, все още необезпокоявано. Слабата й фигура се настани на леглото й, сядайки по турски, докато разбъркваше чая си. Най-добре да го направи преди майка й да се е събудила. А тя не беше от поспаливите.

Ръката й докосна рамото му нежно. Пръстите й го стиснаха леко, след което го разтърсиха, а после докосна лицето му нежно.
- Стани, моля те. Имам да ти казвам нещо. - каза кротко и смутено тя, когато той отвори зелените си очи за нея. - Добро утро. - поздрави между другото, вдигайки края на устните си и отпи от чая си, връщайки се в нормална поза, без да го докосва.
- Ще ти дам няколко минути, за да дойдеш на себе си. - каза му търпеливо, вперила очите си в чая в ръцете си и сви устни. - Не мисля, че трябва да живеем заедно. - изтърси му, когато той й даде знак, че вече слуша - Майка ми.. тя не разбира. Това, което става тук е нещо голямо. Не е просто решението ми да се откажа от наркотиците. И наистина мисля, че е по-добре да си тръгнеш, защото достигнахме до точка.. имам предвид... Това, което се опитвам да кажа е, че няма връщане назад после.- това пък откъде дойде? Не трябваше ли да му каже новината просто? Защо пак го гонеше?

'Така е най-добре' нареди някаква част от съзнанието й, която и без това я измъчваше.


Frica: Не чаках втора покана да се пъхна под чаршафа й. Завъртях се с лице към нея, дори тя да беше с гръб. Щеше ми се да я прегърна, но не исках да досаждам. Заспах. За пръв път от много време насам съня ми беше просто едно черно петно. Без картинки. Без плажове, планини, детски площадки, деца... Без Аврора. Бях до толкова свикнал тя да е тук, че ми беше странно.

Усетих допира й, чух гласа й и отворих очите си. Имах чувството, че съм спал едва няколко минути, но когато се огледах наоколо установих, че слънцето вече се е показало. Протегнах се, като й направих знак, да започне да говори. Слушах я но не я разбирах. Говореше ми толкова несвързано, че дори и с цялата ми концентрация не можах да възприема. Гонеше ли ме? Пак ли? Мислех си че майка й ще ми е по-голям проблем. Сега какво стана? Изправих се до седнало положение и се вгледах в нея.

- Не знам дали ти разбираш какво се опитвам да ти покажа. Настоятелен съм, защото искам да бъда с теб. Повярвай ми, много по-лесно ми е да се оставя на течението. Виденията ми почти спряха. Отказвам се от наркотиците, защото ти го правиш. Ти си моят стимул да го направя. Аз те обичам Аврора, колкото и да ти е трудно да го приемеш. Не съм бившия ти, който ти е изневерявал нито другия който си е тръгнал. Интересуваш ме само ти и твоите чувства, желания, мечти. Искам да съм до теб, да мина през всичко с теб... - Надявах се най-накрая да разбере, какво имам предвид. Тя не беше просто прищявка. Не я исках, само защото прекараме една незабравима нощ заедно. Ако не бях видял смъртта си онази сутрин и разплаканото й лице никога нямаше да си тръгна. Нямаше да й кажа за децата които тичаха около нас и прекрасната щастлива усмивка която грееше на лицето й. И сега мълчах, чаках отговора й. Той обаче не идваше. Аврора свали бавно очилата си и вдигна погледа си към мен.

Целия ми свят ме заля. Дъха ми спря докато картините в сините й очи започнаха да се сменят. Бях я съсипал, когато си бях тръгнал, което доказваше теорията ми за чувствата й към мен. Беше избягала от тук. Вероятно не можеше да понася обстановката. Бях я наранил прекалено много. Виждах и резултата. Ибиса, много алкохол, купони, наркотици... За малко да се убие. Събуди се в болница, където й казаха, че...

Задъхах се и стиснах очите си.Не, не можеше, не трябваше да е сега. Мислех си, че имам повече време...
"И какво? Сега ти се иска да избягаш отново, нали?" - Съзнанието ми беше жестоко с мен, но беше право исках да си плюя на петите и да остана някъде сам, за да обсъдя сам със себе си решението на... Проблема? Това не беше проблем. Тя носеше детето ми...
Следващите картини вече бяха от тук. Майка й, абстиненцията, аз... Моето бягство отново. Прекъснах връзката си с очите й, като сведох моите към матрака.

- Бременна си... - Задавих се със собствените си думи. Може би беше права, може би трябваше да си тръгна. Щеше да е по добре за сега. - Знаела си, че си бременна със сина ми и си го пазела в тайна от мен... Пази го в тайна от мен цял месец... Не мислеше ли, че имам право да знам?

Сега като че ли думите излизаха по лесно от устата ми. Да, може и да бях малко ядосан, защото тя го беше премълчала. Ами ако не и досаждах толкова, ако си бях тръгнал още в началото както тя беше поискала.Никога нямаше да разбера, че тя носи детето ми, че тя ще роди детето ми, без значение дали съм до нея или не. Отказваше се от наркотиците заради него, а ето, че дори нямаше намерение да ми сподели за това.

- Виждам колко малко знача за теб. Разбирам... - Изправих се от леглото й. Усещах погледа й върху тялото си, но повече не срещнах очите й, не исках да виждам повече, исках тъпата ми дарба да я няма... - Щом смяташ, че не съм достоен да бъда баща, ще уважа решението ти... - Погледа ми срещна тъжните й очи за части от секундата. Можех да видя сълзите в тях. Ръцете й отново бяха започнали да треперят докато стискаше чашата...

Изчезнах. Вече не можеше да ме види, скрих се от погледа й. Трябваше да видя реакцията й. Исках да видя какво ще се случи ако направя това, което очакваше. Но аз не си тръгнах бях точно зад гърба й, наблюдавах рошавата й коса с наведена на страни глава. Очите ми изучаваха няколко от кичурите, които се бяха измъкнали от кокчето й и се спускаха по врата й. Крехкото й тяло се сви главата й се приведе напред. Не виждах лицето й, но не ми и трябваше за да знам, че думите ми бяха разбили сърцето й отново. Щеше ми се да остана тук докато не се обърне и не ме види, но желанието да я прегърна беше по-силно от всичко друг на този свят. Озовах се зад нея преди дори да усетя как се придвижих. Ръцете ми се обвиха около нея и притиснах гърба й в гърдите си. Краката ми заеха същата поза, прилепиха се до нейните, така че приличах на нейната собствена обвивка, която да я пази от всичко.

- Мисля, че ще се почувстваш по-добре, ако не оправдавам очакванията ти... - Прошепнах близо до ухото й и оставих лека целувка зад него. - Казах ти, че те обичам и няма да си тръгна. Ще ми се един път да ми повярваш.


Aurora: 'Нима очакваше друго?' питаше я съзнанието й подигравателно, докато високата мъжка фигура се изправяше от леглото й и изчезна от погледа й. Нещо в нея се пречупи, Аврора почти го чу как звука кънти из цялата стая, въпреки че беше само в главата й. Щеше да го убие този път, наистина. Тя го предупреди, щеше да си понесе последствията сега...

Син..
Тя щеше да има син. И да го отгледа сама. Защото се бе доверила на един боклук, на един нещастник, който не оценяваше дара, подарен му от нея. Не заслужаваше да живее... Гневът и тъгата се завихриха в нея като буря, докато по страните на лицето й отново бяха пропълзяли издайнически сълзи. Тя се протегна рязко и хвърли чашата, която държеше в ръцете си, разбивайки я в срещуположната стена. Пръстите й се плъзнаха в косата й и...

Зачервените й очи се разшириха мигновено, когато чу гласа му зад себе си. Той какво си мислеше? Че това е някаква шега? Тя трябваше да се смее ли?
- ПУСНИ МЕ, ИЗЧАДИЕ ТАКОВА. Ще те убия! - извика, огъвайки се в ръцете му, за да може да се измъкне. Беше изпаднала в буйна ярост от извратената му шега и всичко, което искаше бе да извие врата му.

- Мислиш си, че е смешно ли? Забавно ли ти се стори? Махни се от мен, кучи син такъв. Върви в ада. - продължи, неспособна да възпре гнева си. Паднаха на леглото и започнаха да се боричкат за надмощие. В този момент тя наистина си представяше смъртта му. Илюзиите й се изплъзнаха от ума й и хванаха неговия в плен, извиха тялото му, което в илюзията й се гърчеше от болка. Ръцете й се вкопчиха в тениската му, когато погледа й отново срещна неговия, най-накрая.

- Мразя те. Отвратителен си. - прошепна му накрая, когато успя да се осъзнае на време, за да не го убие. - Ако си тръгнеш отново ще те убия. И не просто да те изгоря. Няма да се разминеш толкова лесно. Мразя те. - каза му накрая, дишайки тежко и го пусна, след което се срути на леглото до него. Скри лице във възглавницата и остана там, оставяйки сълзите й тихо да се стичат по бузите й, попивайки в мекия памук.



Frica: Нима наистина беше толкова ядосана? Не, че очаквах друго. Просто исках да й покажа, че не съм такъв за какъвто ме мисли. Казах й, че ще остана с нея. Тя сама си е виновна, че не ми вярва... Поне не за хубавите неща. Обърнах и гръб и веднага помисли, че ще я зарежа. Не разбирах защо вижда само лошото в мен. Не бях чак такъв изрод. Изправих се срещу петнадесет човека заради нея
'И след това си тръгна без да й обясниш за какво!' - Подсети ме съзнанието ми. Права беше да ми няма доверие, не правех хубаво...

И преди да се усетя илюзиите й ме бяха впримчили в хватката си. Нямаше измъкване. Болката беше силна. Имах чувството, че всяка частичка в тялото ми се чупи. Стисках силно зъби макар да ми се искаше да крещя. Това продължаваше сякаш векове наред. Сърцето ми биеше толкова бързо, че имах чувството, че ще се спука от натоварването. Изобщо не дишах. Само мисленето ми причиняваше болка. Още по-голяма, изпепеляваща... Не можех ли просто да умра или поне да припадна. Защо имах толкова висок праг, преди което и да е от двете да се случи.

Всичко изчезна както се и беше появило. Със страх си поех въздух. Очаквах новата вълна да ме залее. Превъртях се на една страна с големи усилия, все още ми беше трудно да си поемам въздух, но това не ми пречеше да рискувам живота си отново като я прегърна и притисна към себе си. Чудех се как майка й още не е пристигнала, за да провери какво се случва.

- Аз пък те обичам... - Прошепнах до ухото й. Чувствах се още повече като парцал. Сякаш тялото ми изобщо не беше мое. - Затова те моля, не ми казвай, че искаш да си отида. Аз се чувствам така, както се почувства ти, всеки път когато ме гониш. Боли ме... Чуваш ли... Обичам те, не ми се живее без теб.


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:19 am

Aurora: За няколко дълги минути в стаята беше настанала гробна тишина. Само звука от дишането им показваше, че в нея все още има две живи същества, две биещи сърца. Майка й вече беше будна, но не посмя да ги прекъсне, въпреки че бе дочула вече разправията. Слава богу, че поне тя беше тактична. Вече всички карти бяха на масата. Оставаше само въпросителната 'А сега накъде?'

Червенокоската се размърда леко в ръцете му, присламчвайки тялото си до неговото и много скоро скри лицето си в гърдите му, а нежните й тънки ръце се обвиха около кръста му. Така добре си пасваха, дори в задушната тишина, която изпълваше малката й стая, дори след всички тези тежки думи, които обтегнаха напрежението още повече. Що за връзка щеше да бъде това?

Мина време. Пет минути или двадесет и пет? Кой броеше вече? Сълзите й пресъхнаха, тялото й престана да трепери, а топлината му я успокояваше неимоверно много. Когато събра смелост надигна лицето си към неговото, но вместо очите му, тя срещна врата му. Достатъчно й беше. Надигна се леко и допря меките си парещи устни към кожата му, докато ръцете й се движеха бавно нагоре по тялото му, за да се увият около врата му. Бедрото й се плъзна до кръста му и много скоро тя бе напълно прилепена към него, а носа й съвсем леко докосваше неговия, устните й само на милиметри от неговите.

- Съжалявам... просто.. не го прави отново. Става ли? - попита с пресипнал и слаб глас - Ти си имаше своите причини и аз моите. Няма да стигнем до никъде със спор. И двамата сме виновни. - сега гнева й го нямаше и на негово място се бе появило само силното желание да сложат отношенията си по местата, поне за съвсем малко. Целуна го съвсем леко, мек допир, наподобяващ на докосване от крилете на пеперуда върху кожа - плах и несигурен. И въпреки всичко остана така. Не се отдръпна, когато ръцете му се плъзнаха по-плътно около нея, нито когато той й отвърна също толкова леко. Просто не трябваше да бързат за никъде.

Внезапно от очите й отново бликнаха сълзи. Тя премига няколко пъти, опитвайки се да ги спре и се подсмихна мрачно, отдръпвайки се леко от лицето му, но не прекалено много.
- Наистина ли ще е момче? По дяволите... - изхлипа тя и въздъхна измежду сълзите си.


Frica: - Обещавам. Никъде няма да ходя. - Прошепнах срещу устните й. Никога повече нямаше да си тръгна от нея. Кой нормален бяга от щастието си? В случая и аз не бях много с всичкия си, но я бях изоставял достатъчно пъти, не можех да си го позволя отново. Нямаше да си простя ако я нараня пак.

Устните ми отвърнаха на целувката й. Толкова нежна и толкова дълго чакана. Наистина си мислех, че никога повече няма да ме целуне. Не, че не си го заслужавах, но беше приятно, когато най-накрая реши да ми покаже чувствата си, които да различни от убийството ми. Протегнах се до нощното шкафче без да се отвързвам от нея и взех очилата си. Наистина ми се искаше да запазя бъдещето ни в тайна. Сега, когато тя ме искаше обратно.

- Да, ще бъде момче. Червенокосо с големи сини очи като твоите и кривия нос на баща ти... - Усмихнах се леко докато прехапвах устната си и я притиснах по силно към себе си. - Ще бъде обичан и от двамата си родители.

Погалих косата й нежно, плъзнах плъзнах пръстите си по бузата й и се приближих съвсем малко, колкото да отъркам носа си в нейния. Все още бях в лек шок, заради информацията, която тя ми предостави. Надявах се да имаме някакво време. Това да искам да бъда родител се разминаваше с познанията ми за родителството. Никога не бях държал бебе в ръцете си. Не бях подготвен, а на това мъниче му оставаха още седем месеца преди да излезе.

- Майка ти знае ли за това? - Мислите ми се насочиха в малко по-различна посока. Не се притеснявах толкова от Клаудия, защото беше либерална... Но Александру беше... Той беше страшния. Ако ме видеше сигурно би ме разпънал на кръст. - А баща ти?


Aurora: Сълзите й продължиха да текат още известно време, докато една честна и истинска усмивка се плъзгаше по устните й, появи се дори лек смях. Щяха да си имат момченце. Едната й ръка се отплете от косата му и се плъзна надолу към стомаха й инстинктивно, сякаш за да го защити, макар че в момента опасността премина.

- До сега мислех за него просто като за 'нещо', но... то е истинско и просто.. - засмя се отново, хлипайки едновременно, докато хапеше устната си. Целуна го отново, този път истински, по-дълбоко. Устните й се плъзнаха по неговите, езика й премина по повърхността на неговите и скоро се вплете в неговия за няколко дълги момента. Това определено отпускаше много напрежение.

- Мисля, че е време да започнем да работим по дарбата ти. - изкоментира, когато се отдръпна на няколко милиметра и докосна леко очилата му. Не може до края на живота им все един от тях да ходи със слънчеви очила денонощно, все пак.

- Майка ми знае. Затова и е толкова строга спрямо отказването. Прие те само защото си мисли, че като не ни контролира, ти може да се измъкваш и да ми носиш нещо, а това би било лошо за бебето. - обясни, отдръпвайки се на достатъчно разстояние, за да водят нормален разговор. - А колкото до баща ми.. не, още не съм му казала. Знам, че трябва да е скоро, но мисля, че ще ми откъсне главата. За теб не искам и да мисля, защото ще бъде нещо доста по-брутално. Все още не съм решила как да му го поднеса. Може би в съня му, че там поне мога да го контролирам? Или първо да му дам успокоителни? Тежко ще е.. - въздъхна и прехапа устната си тревожно.



Frica: Беше ми толкова приятно. Да я държа в ръцете си, толкова близо до сърцето си. И тази усмивка... Усмихваше ми се и плачеше едновременно. Хормоните яко я тресяха, но нямах против, дори напротив. Хубаво беше, че свикнах с тормоза още от преди това. Показа ми най-лошото, на което е способна и дори това не ме спря. Обожавах я, точно такава, склонна към насилие.

- Няма да откажа помощ, даже ще се радвам. - Присламчих се отново до нея, не ми харесваше да бяга. Достатъчно време нямах право да я докосвам и сега исках да си наваксам. Не исках да я пускам. Какво ще стане ако днес пропуснем онези глупави занимания в центъра и тъпата терапия? Предпочитах да прекарам цял ден в леглото, а тя да е в обятията ми. Нежна и чуплива. Сълзите й да спрат и да ме гледа с дълбоките си сини очи. Да ме целува, да усещам вкуса й върху езика си и аромата й по цялото си тяло.

- Ако решиш да му казваш на лице в лице мога да дойда за подкрепа. Знам, че не ме харесва и най-малкото ще ме кастрира, но искам да знае, че ще бъда до теб в това дори той да не ме иска в живота ти. Ще се грижа за теб и за сина ни. Обещавам да ви обичам и да ви пазя с цената на живота си. Нали така правят семействата? - Проврях дланта си под тениската й и докоснах голото й коремче където се раждаше живота на нашето бебе. Прав бях. Тя ме правеше щастлив. Майната му на бъдещето, щях да живея за момента.

Тихото почукване на вратата отклони погледа ми от нея за миг. Не отговорих. Нито имах намерение да я пускам. Клаудия изчака малко преди да открехне вратата и да застане до нея.
- Защо сте още в леглото... Като децата сте. Обличайте се защото закъсняваме вече за кръжоците... Хайде. - Говореше така сякаш няма да приеме отказ. Не исках да им развалям дисциплината с появяването си, но нямаше и първи да я пусна. Ако Аврора реши, че терапията при сдуханите наркомани е толкова важна, че да напуснем леглото щях да го направя.


Aurora: - Това е много мило предложение, но мисля, че ако баща ми те види, детето ни ще се прости със собствения си баща, преди още да успея да кажа на дядо му за него. Без да се обиждаш. Той още мен не ме харесва особено, камо ли теб.

Колкото и да заобикаляха истината, тя беше една - Александру Валдъз беше един много упорит, инат и гневен човек, който дори майка й не можеше да овладее на моменти, да не говорим щом ставаше дума за болната му тема - дъщеря му. Дъщерята, която беше такова разочарование за него, както никой друг, и въпреки всичко, която пазеше така ревностно от целия свят.

Червенокоската се намръщи, когато майка й прекъсна момента им и побърза да впие устни в неговите още в момента, в който Клаудия затвори вратата на спалнята й. Този път целувката беше по-продължителна, по-страстна. Сега, когато нервите й вече бяха в права линия, на дневен ред дойде едно друго нейно желание. По-специално...

- Как можа да измислиш проклетата история за братовчедите? Сега трябва да продължавам да флиртувам с преподавателя по танци, защото не мога да му кажа, че съм се събрала с братовчед си. - подразни го тя, подсмихвайки се накриво, но преди той да отговори устните й се плъзнаха по врата му, този път по-настоятелно, нямаше нищо невинно в допира им. Телата им се раздвижиха, ръцете им също, докато се опитваха да се вградят един в друг и се натискаха, съвсем забравили за предупреждението на майка й.

Поне докато таблата над тях не пламна като факла. И двамата станаха, за да се отдръпнат от огъня и се обърнаха към вратата, където майка й стоеше със скръстени ръце и недоволен поглед.

- Мамо...
- О, хайде моля те. Родител съм, все пак. Хайде ставайте, промяна в плана. Обадиха ми се брокерите, май са намерили идеалното жилище.

Преди да им остави избор да отговорят, госпожа Валдъз се обърна на пети и излезе, оставяйки вратата отворена, а с това и пламъците загаснаха.
- Ако трябва да се върна трети път, ще запаля нечий задник. - извика тя от коридора, което накара Аврора да пусне Мариус и да се претърколи на другия край на спалнята, въздишайки отчаяно. Ада продължаваше.



Frica: Ама можеше ли такова нещо сега. Тъкмо се разгорещихме. Бях почти сигурен, че ще направим същото нещо което правихме за да се окаже бременна сега. Аз може и да бях наркоман, но не бях свещеник. От време на време и аз си имах нужди. В последно време малко повече от обикновено.

Въздъхнах и се приближих до прозореца. По принцип беше възможно да използвам и вратата, но някак си не ми се искаше да вървя по улицата по тениска и боксерки... Особено когато боксерките ми бяха решили да ми утесняват. Тези детски мотиви сега придобиваха доста извратен вид. Може би трябваше да се откажа от тях, но пък тъкмо ги бях открил...

Побързах да се облека и да си взема неща за няколко дена, за да не пречкам като идиот само от прозорец на прозорец... Ако знаех, че само месец ще живея отсреща изобщо нямаше да си правя труда да си продавам апартамента. Което ми напомняше, че трябва да си намеря пари от някъде. По-скоро да начертая план коя банка да обера. Взех и папката с проучването което Аврора беше направила за дарбата ми. За по-късно.

Върнах се вече напълно облечен. Обикновена бяла тениска и черни дънки. Взех си и риза, ако ме втресе. Понякога ме заливаха студени вълни. За сега ризата я вързах на кръста си вместо колан, да държи панталоните на мястото им. Слънчевите очила бяха дежурни пред зелените ми очи. Косата си бях пригладил на малка опашка. Беше време и на фризьор да ида. Бих помолил Аврора просто да я отреже от тук от там, но не бях сигурен дали исках да й давам ножица и да я допусна толкова близо до себе си.

- Готов съм. - Завъртях се около нея и преди да се е усетила и я придърпах плътно към себе си. Ръката ми, която бях увил около кръста й, затегна хватката си. Погледнах към лицето й прехапвайки устна, преди да се приближа бавно и да я целуна. Завъртях я около оста й и се засмях весело. Това почти си беше танц. Не като тангото, ама все пак. - Защо, аз пък си мисля, че връзката между братовчеди е законна. Ще кажем че сме трети, всички могат да го духат. Освен това, ако случайно решиш да флиртуваш с танцьорчето ще ми се наложи да го предизвикам в дуел до смърт.


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:22 am

Aurora: *Две седмици по-късно*

Пръстите й се заровиха в червените й къдрици, след което хванаха косата й и я вдигнаха, за да си повее малко. Умираше от жега. Стига. Не може да е такава жега, дори на климатик. Нали вече минаваше осем, защо не застудяваше малко?

Бъдещата майка се наплиска отново с вода, без да си прави труда да я попива от нежната й шия. Широката й бяла тениска с червен надпис ''Dump Him'' беше единственото, което носеше, като изключим бельото и въпреки това едва понасяше тези жеги. Защо трябваше да е бременна точно през лятото?
'Защото очевидно не знаеш какво е презерватив или противозачатъчно, глупачко' отвърна й съзнанието й, което я накара да се намръщи на отражението в огледалото.

След като намокри голите си бедра, тя излезе от банята и отново се върна в хола, където се настани срещу Мариус и намести слънчевите си очила. Огледа го - той беше без тениска, лесно му беше, но тя трябваше да спазва някакво благоприличие пред майка си, въпреки че й идеше да си съблече кожата, само за да почувства някаква прохлада.

- Виж, до никъде няма да стигнем, ако само се разсейваш. Ще започна да ти пускам ток вече, ако продължаваш така, така че се съсредоточи, ясно? - насмете го набързо, смръщвайки рижавите си вежди - Хайде пак. В папката пише, че трябва да го избуташ някъде в края на съзнанието си, за да не ти пречи на мисленето.

Изчака кимването му, след което посегна към очилата си, когато в хола нахлу майка й със сериозно изражение.
- Трябва да отида до щаба за няколко часа. Няма да мърдате от тук, нали? Не ме карайте да слагам камери, и за мен и за вас ще е неловко. След това ви очакват тестове, така че много внимавайте къде ще ходите и какво ще правите.

- Отивай, ние ще бъдем тук. Ако не съм го убила от досада, всичко ще бъде наред.
- Добре. Направих ви вечеря, във фурната е. Само да направите някоя глупост..
- Да, да, да, ще ни запалиш задниците, знаем. - прекъсна я Рори извъртайки очи, когато майка й й подари една блестяща усмивка. Тя мина и я целуна по главата, след което я инструктира строго да яде, а после напусна апартамента, оставяйки ги да се взират тъпо един в друг.

- Добре, вече наистина се съсредоточаваш! Хайде.. Готов ли си? - веждите й се вдигнаха и тя си махна бавно очилата, впивайки очи в неговите. Пак този празен поглед. Даже й се усмихваше. Изръмжа изпод дъха си и му пусна илюзия за ток, който минаваше през тялото му. Не силен, но достатъчен, за да подскочи. Е, предупреди го все пак.



Frica: Добре... Не разбирах как се очаква от мен да не се разсейвам, когато тя изглеждаше по този начин. Тениската едва покриваше бельото й, сутиен нямаше, бедрата й бяха влажни, сякаш капчици пот бяха избили по време на секс... Е, тези бяха от вода, но... По врата й също се стичаха капки вода, с които исках да утоля нуждите си. Не тези за вода. Едни малко по-различни нужди. И да, как да се концентрирам, като единственото нещо, за което си мислех през тези две изминали седмици беше секс?

Сънищата ми се бяха превърнали във филми на "brazzers", да не говорим, че имах чувството, че това нещо между краката ми изобщо не спада. Нямах кръв във мозъка, как да мисля? Сякаш горях в Ада, но жегата този път нямаше нищо общо. Чудех се от коя страна да си го преместя, а тя ми пускаше ток. Майка й излезе, а това предизвика нов заплес от моя страна.

- Добре... Опитвам се. Виж... - Въздъхнах и наистина цялата си концентрация се постарах да я вложа в това да го избутам в края на мозъка си. Как да стане това, като той хич не беше голям. И така. Представях си го като яйце... Като... Защо отново мисля за секс, мамка му... Затворих очите си опитвайки се да балансирам внимателно дишането си. Броях си наум, за да изчистя съзнанието си от всякакви мисли и когато в главата ми не остана нищо друго освен това, нека кажем яйце. Човечето в мозъка ми го занесе до най-отдалеченото място. Като пиколо, цак-цак. - Готов съм...

Бавно отворих очите си и погледнах в сините й ириси. Толкова красиви очи, покъртително прекрасни, пленяваха ме. Наклоних главата си леко на една страна и се приближих малко към нея. Това сякаш измести фокуса и яйцето отново се претърколи разбивайки се във вътрешната част на челото ми. Картините от мозъка й ме заляха и това леко ме засрами. Всичко, което виждах трябваше да накара режисьорите на "Bang Bros" да си подадат оставките до един. Стигаше само да си сложим камера в спалнята и да се започнем. Не разбирах защо отлагаме при положение, че и двамата едва се сдържахме вече.

Преглътнах...

- Аврора - затворих очите си за миг. - Искаш ли да продължим с тренировките когато майка ти се върне? - Отворих очите си и ги вперих в устните й, докато хапех своите. Погледа ми проследяваше линията на врата й, лазеше по тялото й, както биха лазили ръцете ми следвани от устните. Само да ми даде знак. Един знак...


Aurora: Аврора изключително много се ядосваше на несериозността му. Все пак, как да му помогне, когато самия той не искаше да си помогне? Напротив, сякаш й правеше напук и все едно не беше на тази планета. Където и да витаеше, обаче, щеше да бъде приземен много скоро, само за да бъде изритан в стегнатия задник.

Думите му буквално я накараха да прищрака на друга вълна. В последните две седмици, откакто се събраха (официално?), майка й не се отделяше от тях, крайно притеснена, че може да се докопат отново до наркотици. Това, естествено, доста прецакваше интимните им отношения. И все пак, червенокоската бе толкова свикнала с факта, че някой е вечно наоколо, че изобщо не бе отразила факта, че за пръв път имат къщата само за себе си.

Хакерката усети как по лицето й плъзна познатата руменина, която предвещаваше последвалите я пеперуди в корема, както и силно пулсиране в областта на слабините. Чак не можеше да повярва, че най-накрая няма да види себе си в секс поза само в неговите сънища. Тя нямаше как да има мокри сънища, но доста често наблюдаваше неговите и в резултат мястото между краката й се бе превърнало в извор на Нил и Ниагара едновременно. Буквално той можеше да реши да я обладае в най-неочаквания момент и нямаше да има никакъв проблем с проклетата влага. А и тези хормони.

- Всъщност.. - започна тя, борейки се да запази строгия си поглед - Не, ако прекъснем сега, никакъв шанс после да се съсредоточиш. Хайде, продължавай. Затваряй си очите и се съсредоточавай. - подкани го, отдръпвайки се от него на достатъчно разстояние, че да може да опъне дългите си крака върху дивана, защото се бяха схванали - Аз, междувременно, ще се настаня по-удобно - обясни уж небрежно и преди той да отвори отново очите си, тя вече беше съблякла тениската си и попиваше врата си с нея, облегнала се на ръцете си, сякаш изобщо не се намираше само по черни, дантелени бикини пред него и я интересуваше само жегата от лятото.



Frica: Пълна резачка. Дори да имах отказа й, като някакви запаси в съзнанието си. То той беше нещо от сорта на: 'Може всеки момент да се върне за да ни провери.' или 'Ами ако изпрати някой да на нагледа?', но чак така да ме отхвърли. Можех да го приема за смъртна обида. Можех, ама на онзи, в дънките с къс крачол, изобщо не му пукаше. Направо през него си минаваше мнението й за концентрацията.

Дадох всичко от себе си, за пореден път. Получаваше се, за някакви секунди, но след това всичко започваше отначало. Минало, бъдеще, една голяма кашавица от спомени и предстоящи събития, от която започваше много яко да ме боли глава. Колко жалко, а ако освободя напрежението през него дали ще ми мине главата. Така мразех да похабявам ерекция. Живеех с идеята, че и те като дните на човек са преброени, и трябва да си ги използваш.

Когато се почувствах готов и вдигнах клепачите си, очите ми срещнаха нейните, но изобщо не стигнах до сините й ириси. Тези очи, ириси нямаха. Бяха идеално оформени, зърната й се бяха втвърдили, коремчето вече беше започнало да се оформя, но това я правеше някак още по-привлекателна за мен. Може би именно защото знаех, че моя син расте там. Това нямаше значение разбира се, защото така или иначе, погледа ми пълзеше навсякъде изучавайки всяка една извивка на тялото й. И сега, ако Той не скъса всички копчета на дънките едва ли щеше да му се отдаде друга възможност.

Осъзнавах, че стоя и зяпам с отворена уста, чене паднало до земята и изплезен език, но още не можех да реагирам. Колко бяха минали за нея? Не повече от пет секунди. Аз с години я гледах и й се възхищавах. Трябваше да бъда внимателен. Да, не бях виждал секс вече повече от два месеца, почти три, но трябваше да бъда внимателен с нея. Не исках да й причиня болка или да я натисна прекалено много. Внимателно.

Не губех време. Не знаех дали дори беше видяла движеният ми, с което се бях преместил над нея. Устните ми срещнаха нейните и останаха там за вечността... Само за една вечност. Имаше толкова много места, които исках да целуна, по тялото й. Движех ръцете си внимателно, но настоятелно, стремейки се да й покажа, че няма да съжалява за решението си да ме вземе, след като веднъж й се бях предложил. Не бяхме женени, но бях готов да изпълня съпружеския си дълг.

- Наистина се радвам, че размисли. - Пак бях забравил да дишам, пак бях задъхан и сърцето ми отново се опитваше да ми счупи ребрата, които пък за разнообразие бяха здрави. Бях стигнал до гърдите й, на които отделих специално внимание. На мен ли ми се струваше или бяха станали по-големи от предния път, когато правехме секс. Добре, после щяхме да го обсъдим. Майка й каза, че разполагаме с няколко часа, но на мен не ми се рискуваше. Пръстите ми минаха върху дантеленото й бельо по погрешка. Следващи път целенасочено се плъзнаха под него. Простенах тихичко до ухото й, докато ръцете ми започнаха да си играят със свалянето на последната дреха от тялото й. Щях да го запазя за разлика от предното. Този чифт ми допадаше, исках отново да я видя в него... А сега борбата с дънките. Мамка му... Дано не си свърша в панталоните. Тя беше толкова мокра... Бях сигурен, че ако се изпусна в боксерките ще го отреже... Бях много сигурен.


Aurora: Интересното в случая беше, че Мариус наистина се върза на приказките си. След всички тези хормонални изблици и лудо натискане в три посреднощ, той наистина повярва, че тя ще стои пред него полугола и ще го измъчва с ментални упражнения. Все пак не беше само той загорелия...

Развеселен смях се откъсна от устните й, когато видя реакцията му. Тя очакваше той да не се подчини или просто да я нападне в момента, в който свали блузата си, кой да знае, че ще седи мирно със затворени очи. Все пак беше доволна, че веднъж беше успяла да го изненада и с удоволствие приветства устните му.

Пръстите й се протегнаха към дънките му в момента, в който той се изправи на колене. Помогна му да се освободи от тях и му хвърли укорителен поглед, когато забеляза липсата на бельо под тях. Беше обещал да се облича прилично покрай майка й. Не, нямаше време да мислят за това и да се карат. Ръката й обхвана ствола му и се раздвижи по дължината му, докато другата се обвиваше около врата му. Харесваше й да има някакъв контрол над него, поне временно, докато той не реши, че ще я има.

Бутна го назад. Пулсиращата му ерекция се стовари върху корема му, а тя съвсем небрежно се настани върху него, за да го дразни, напълно гола и толкова влажна. Наведе се към него и впи устните си в неговите за един продължителен момент, но само за един. После продължи надолу въпреки протестите му и неспокойното мърдане на тялото му постоянно, както и факта, че ръцете му не я оставяха на мира. Притискаха я в него, стискаха я, дразнеха я. Харесваше й.

Тялото й болезнено бавно се спусна по неговото, устните й обхождаха всеки контур, а езика й се плъзгаше по всеки релеф. Хапеше го без да се замисли и се радваше на ръмженето, което излизаше от гърдите му в различни тоналности. Всичко тихо приключи, когато устните й достигнаха члена му. Пръстите й го обхванаха отново и се задвижиха по него, докато езика й минаваше по цялата му дължина. Звуците, които издаваше той караха водопада между краката й да увеличи размерите си, просто едва се сдържаше сама да не се докосне. Вложи цялото си старание в тази предигра, надявайки се само майка й наистина да не се върне в следващите няколко часа, защото вече имаше болезнена нужда да го усети в себе си и да задоволи поне малко тази изгаряща и побъркваща нужда в себе си.


Frica: Но защо. Не искам никой да ме разбира погрешно. Оралната любов си беше нещо скандално, което вадеше душата ти с памук и ти показваше, че колкото и да си силен сам избираш да се подчиниш на човека до себе си. Дори да исках да продължим нататък ми беше прекалено приятно, за да мога просто така да я отблъсна от Него.

Пръстите ми се заровиха в косата й и нежно я притиснаха надолу. Ръцете ми по скоро следваха нейните движения, нейното темпо, отколкото да определят ново. Езика й си играеше с него, на моменти го усещах в тясното й гърло... Секунди ме деляха от това да освободя цялото си напрежение дълбоко в нея, но от грешната страна. Дишах тежко, ако изобщо си позволявах да дишам. Всеки път, когато въздуха напускаше дробовете ми образуваше различен стон, който издаваше удоволствието ми.

Тялото ми се извиваше под ласките й. Нежните пръсти, които го докосваха, устните й стегнати около него. Понякога и зъбите й, който незначително и секси драскаха ствола му. По дяволите тази жена. Преместих ръцете си на меките възглавници от двете страни на тялото си. Стиснах ги силно. Имах чувството че само от това ще ги скъсам. Никога не бих си позволил да приложа такава сила върху, която й да е част от тялото й. Побъркваше ме. Танцуваше по всичките ми сетива, а когато очите ми срещнаха нейните... Нищо. Съзнанието й беше заключено за мен. Цялото напрежение. в това да се удържам, може би рефлектираше върху дарбата ми, която сякаш някой беше изключил от тока.

- О, Рори... - Дори съкращението на името й звучеше секси, макар да обичах да го произнасям цялото. Също толкова красиво, колкото нея. - Моля те, спри... - Нов стон. Вече наитина не можех да издържам. - Ще свърша... Моля те.

Не успях да се измъкна от сладкия Ад, в който ме държеше за заложник. Или може би беше Рая? Следващите ми стонове бяха по дълбоки предвещавайки събитията. Аврора леко се отдръпна от мен, но продължи да движи ръцете си, който и последната капка не се изля върху корема ми и гърдите й. Едва си поемах въздух, докато наблюдавах игривата, горда усмивка върху устните й. Значи щяхме да играем така.

Изобщо не си губех времето със следващите действия, просто я бутнах назад и я повдигнах леко. Дупето й се опря в масата. Разбутах всичко и я притиснах със собственото си тяло назад. Аз не можех да легна върху нея, на мен ми беше малко високо, но пък все още пулсиращия ми член погали влажната й женственост. Устните ми се разбиха в нейните за дълга целувка, докато търсех място на ръцете си върху тялото й. Просто не можех да й се наситя. Оставих няколко целувки и върху врата й, а след това притиснах гърдите й с едната си ръка. Целунах корема й. Задържах устните си върху него за няколко секунди затваряйки очите си. Щях да й го върна, за това, че не ме остави да й се насладя от началото. Другата ми ръка разтвори краката й придържайки вътрешната част на бедрото й, Малко преди да заровя лицето си там. Там, където извора на насладата й излизаше на повърхността. Езика ми мина по цялата й дължина, за да се насладя на вкуса й. Изръмжах тихо, когато чух стона й и повторих движението. Този път задълбочих. Задържах езика си в началото й и го размърдах там. Отдръпнах се на сантиметър поглеждайки към лицето й, преди да се върна към заниманието си. И докато тя се наслаждаваше на приближаващия си край, го усещах как става все по-твърд. Започваше да пулсира отново, от желание, да я покори.


Aurora: По дяволите...
Това беше единствената мисъл в ума й, когато усети пластичния му език, смесен с металната обеца на върха му, да минават по цялата й сърцевина. Нямаше други мисли, нямаше други притеснения. Какво като майка й ги завареше така? Или някой от гардовете на баща й? Нямаше да й пука дори баща й да влезе, вероятно. Стига магията да продължи.

Имаше нужда да го усеща по-близо до себе си, да чувства интимността му, да вижда тези зелени очи, но и сега гледката й си беше просто съкрушителна. От устните й се изтръгна нов стон, когато тя се поизправи, подпирайки се на лакти и погледна надолу към него. Изгаряше при допира му, при ласките му. Това диво, неистово желание побъркваше всичките й неврони, подклаждайки първичния й глад за него.

Прехапа силно долната си устна и се отказа да се опитва да се държи на положение. Тялото й се срути на масата, когато ритъма на езика му се усили и пръстите й се плъзнаха в косата му. Краката й се свиха в коленете и съвсем леко се подпряха на края на масата, за да не му пречат. Тялото й се притискаше към лицето му, напълно загубила контрол. Искаше просто оргазъм. Един, десет, няма значение, колкото и да е, само да не спира.

Стоновете й огласяха стаята, неговото ръмжене само засилваше възбудата й. Тялото й не й се подчиняваше вече, извиваше се във всякакви пози и се движеше с неговите движения, докато ръцете й стискаха ръбовете на масата, екстаза замъгляваше ума й. Краят й не се забави много, но пък сякаш продължи с години, докато той изцеждаше всеки грам останала сила в нея. Накрая се наложи да го избута назад, преди да рухне отново, за да може да си вземе дъх. Сърцето й биеше, кожата й бе мокра и адски чувствителна (всеки сантиметър от тялото й), по гърба й минаваха леки конвулсии и цялата потреперваше нервно, но този път не от наркотици.

- Ела тук, идиот такъв. - прошепна му, останала без дъх, все още без възможност да се надигне, за да го целуне, но пък по устните й пълзеше искрена и глуповата усмивка, която просто не можеше да скрие. Той я беше разбил. (или просто тя не беше свършвала от мноого, много време)


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:24 am

Frica: Ама защо пак с лошото? Защо да съм идиот? По мой сметки не се справих много зле. Нали все пак свърши? Това беше целта. Не можех да я стигна така, затова промуших едната си ръка под нея и я придърпах към себе си повдигайки я така че да седне. Тялото й се удари в моето, телата ни се притиснаха най-много в долната чат, където и двамата горяхме. Устните ни се разбиха в тези на другия и точно някъде тук беше точката на кипене. Имах чувството, че се разтапям върху нея.

Дланите ми пълзяха по гърба й, където пръстите ми се впиваха в кожата й докато тялото ми леко се движеше срещу нейното. При всяко помръдване тока минаваше през мен и ме изпращаше някъде в небитието където само тя съществуваше. Тя и нейното дяволско желание.

Може би трябваше да изчакам да мине още малко време. Да не я измъчвам от сега, но пениса ми сам намери входа й. Проникна в нея преди да усетя какво точно се случва. Беше съвсем малко, но я чувствах как пулсира около главичката му. Въздъхнах отново и игриво захапах долната й устна. Притиснах се към нея повече, още... Беше невъзможно да бъда по близо до нея. Проникването ми обаче се увеличи само с няколко сантиметра.

Откраднах дъха й. Пулсирахме в синхрон. Дали и сърцата ни биеха като едно? Моето го чувствах в главата си. Щеше да е хубаво да е останала някаква кръв за него.Размърдах се леко и се отдръпнах от нея, така че излязох изцяло. Усещах че беше готова за мен, но беше нечестно да ме нарича идиот. Бях далеч от мисълта да я ядосвам в точи момент, защото тя перфектно можеше да ми го върне. Бях прекалено уязвим.

- Тук ли? - Попитах вместо това и устните ми се извиха само от единия си край в крива усмивка. Премрежения й син поглед срещна моя, а в него четях само епитети, които биха наранили мъжкото ми его. Предпочетох да си ги запази за себе си, затова последва целувка. Ново притискане, ново проникване, но не повече от това което осъществих преди малко. Само някакви незадоволителни сантиметри.


Aurora: Това беше истинско мъчение.
Аврора никога не беше предполагала, че секунди след като тъкмо свърши, може да иска толкова силно някой през живота си. Цялата изтръпваше, сякаш електричество протичаше през вените й всеки път, когато се свържеха. Тялото й беше прилепено в неговото, ръцете й кротко почиваха на гърдите му, а челото й се опираше в неговото, докато устните им си разменяха нежни и интимни целувки. Всяко движение беше сладка и горчива болка...

Толкова чувствителна, толкова нежна, разтичаща се върху него. Клепачите й трепваха при всяка промяна, но не се отдръпваше нито за миг. Наслаждаваше се на аромата му, който се впиваше по кожата му, дори на дразнещата игра, която упражняваше с тялото й.

- Ти си дявол. - прошепна му тихо във влажните му устни, след като отдели своите от неговите и плъзна върха на носа си по страната на лицето му. Ръцете й собственически обгърнаха врата му и го повлече към себе си, заплитайки се още повече в него. - Тук... моля те. - гласът й беше почти отчаян, почти като стенание, докато устните й се отъркваха в кожата му и търсеше близостта му. Побъркваше се, гореше толкова силно, че се притесняваше да не се възпламени в ръцете му, всичко бе толкова интензивно. Мускулите й се свиваха около него и се опитваха да го задържат повече време на мястото му. Той просто трябваше да го направи.. да остане в нея завинаги.

Тялото й направи нов опит да се задвижи срещу неговото и този път той не я спря. Пръстите й се плъзнаха по гърба му и се впиха в кожата му, докато тя набираше скорост, подскачайки върху него с бавно, но умерено темпо, без да отделя очите си от неговите. Толкова й харесваше да вижда изкушението в очите му.


Frica: Не исках да ми се моли. Аз не бях никой кой знае колко важен, за да отправя молитвите си към мен. Ако знаех, че ще го направи никога нямаше да я измъчвам по този начин. Преди броени минути аз й се молех. Бях изпитал това чувство, да съм неин в ръцете й и тя да може да прави с мен, с тялото ми каквото си пожелае. А колко беше хубаво.

Оставих се в ръцете й за момент. Оставих я да набере собствено темпо. Зарових лицето си във врата й и Аврора отметна главата си назад, което беше последвано от дълбок стон и още по-дълбоко проникване. Бях в нея докрай. Нямаше на къде повече. Притиснах тялото си в нейното, като че от това зависеше живота ми. Извивките й толкова приятно си пасваха с моите, че за момент си помислих, че съм създаден за нея. За да бъда неин и тя да ме нарича идиот.

- Хей... - Прошепнах някъде между звуците, които издаваха оплетените ни тела, когато се пресрещаха и тихите стонове на удоволствие, които изпълваха мълчанието между нас. Нашия вид комуникация. Очите й се впериха в моите и наистина осъзнавах какво изпускам с тъпите видения. Тези очи щяха да заседнат в съзнанието ми и едва ли някога щяха да го напуснат. - Обичам те.

Не знаех защо шепна, като можех да го извикам. Исках да го извикам така, че целия свят да чуе, какво изпитвам към нея. Но шепнех. Тихо, за да ме чуе само целия ми свят. Прехапах долната си устна и плъзнах ръцете си по гърба й към дупето, което стиснах. Движенията ни един срещу друг спряха за един кратък миг, преди да подема новия ритъм. Исках да бъда инструмента на удоволствието, което я изпълва докрай... Бях щастлив... Тя все пак избра мен, въпреки всичко което направих...


Aurora: Цялото й същество се разтопи от сладостта на този момент. Нямаше свещи, нито фанфари, нищо нагласено, но моментът беше уникален и толкова перфектен, колкото нищо друго не можеше да го направи. Какво й ставаше, тя не беше такава? Не си падаше по любовта, камо ли по подобни излеяния, но в този момент очите й грееха от непознатия пламък, който този мъж бе запалил в нея.

Преглътна леко заради внезапната сухота, която се бе разпростряла в гърлото й, докато ръцете й се обвиваха по-плътно около него, за да може да се държи за него по време на 'креватните' им упражнения. Главата й увисна, а червената й коса, която и без това се държеше на хлабаво кокче, реши да се разпростре по голият й гръб. Очите й намериха неговите отново и остави лека целувка по устните му, без да отмества поглед. Затрудненото й дишане не позволяваше повече, но това не попречи на нежната й усмивка.

- Аз теб също, грознико. - отвърна му, засмивайки се щастливо. - Но смъртната заплаха не те е подминала. - Разсмяха се за момент, но после се върнаха към страстната си игра. Тя се отпусна в ръцете му и се намести по-удобно, след което обгърна кръста му с краката си и се остави на неговия ритъм.

Тялото й приветстваше неговото, изтръпваше от нежния екстаз, докато той я покоряваше, и се нагаждаше спрямо неговите движения. Съзнанието й бе започнало да губи връзка с разума, когато внезапно тя се оказа на колене, опряна на дивана. Тялото му се долепи до неговото изотзад и той отново беше в нея докрай. Пръстите й се впиха във възглавницата пред нея, а тялото й сластно се изви, поемайки неговите извивки. Дъха му се разбиваше във врата й, а сърцето й искаше да изскочи от гърдите й, но Рори не искаше за нищо на света да спират. Това беше по-добро от всичките й фантазии.


Frica: Не знаех точно как се случи, но загубих какъвто и да е контрол над тялото си. Мозъка ми си плуваше някъде, докато премятах Аврора в ръцете си. Не знаех, защо е с гръб към мен, Не беше и удачно да сме коленичили на пода, ако не искаме да си протъркаме колената, но нямаше да се местим пак, не и още.

Пръстите ми се притискаха в кожата й докато ги движех по тялото й. Устните ми изпиваха врата й. Наистина не разбрах как се беше появило едното голямо лилаво петно. Очевидно ми беше прекалено хубаво за да мога да мисля. Оставих няколко нежни целувки върху него. После щяхме да измислим как да го прикрием, за да не го види майка й. Все пак не бяхме на 15, че да се маркираме по този глупав начин.

Едната ми ръка остана върху гърдите й, за да си играе с тях. Да ги масажира нежно и леко га дразни зърната й. Другата се спусна по корема й, между краката където телата ни се сливаха. Пръстите ми се раздвижиха върху влажния й клитор, а това сякаш направи стоновете й малко по-дълбоки. Не спирах и с движенията си зад нея, където й показвах колко моя мога да я направя. Прониквах бързо, може би по- бързо отколкото беше полезно за бебето. Трябваше да намаля темпото. Още малко... Зарових лицето си в разпиляната й коса, а топлия ми дъх се разливаше върху голия й гръб.

Беше ми казала, че ме обича. Това сякаш беше отключило следващия левел на връзката ни. Вече не бяхме просто някакви хора,които щяха да имат бебе. Бяхме хора, които щяха да създадт семейството, защото се обичат.

- Аврора... Ав..ро-раа.. - Шепнех съвсем тихо и накъсано името й, докато водех и двама ни към следващия край. Прекалено бързо, не исках да свършваме толкова бързо отново, но и движенията ми в нея не бяха от най-бавните. Може би щяхме да се пробваме пак, но този път на леглото. Тъкмо щях да презаредя отново. Майка й каза няколко часа, значи имахме време.


Aurora: Вече всичко в света й беше наред.
След като смениха още няколко пози и поквариха останалата част от хола, двамата червенокоси бъдещи родители лежаха измежду прохладните завивки на спалнята на Аврора и се подсмихваха доволно. Не си говореха, понеже нямаха сили, но пръстите на хакерката се разкарваха съвсем нежно и разсеяно по гърдите и корема на любимия й, върху който най-нахално се беше наместила почти изцяло.

Бяха изморени и все още задъхани, но точно от това имаха нужда от първия момент, в който преплетоха погледите си още когато той се появи на вратата й. Нищо не оправяше настроението така, както един здрав и хубава секс. И усмивките и на двамата показваха точно това.

Но като всяко хубаво нещо и това си имаше край. Червенокосата принцеса се протегна лениво и се надигна, за да целуне отново устните му, преди да се опита да се изправи. Естествено, ръцете му веднага я спряха, но тя само се засмя.
- Стига толкова. Майка ми вероятно ще се върне скоро и със сигурност ще ни провери, а някак си не искам да ни заварва голи, колкото и да ми е приятна гледката. - погледа й се съсредоточи върху чаршафа и по-скоро мястото, под което бе скрито достойнството на Мариус. Веждите й се размърдаха дяволито, познатия игрив блясък отново премина през очите й, но нямаше сили да подскача отново над него, така че с нежелание се изплъзна от ръцете му и тръгна съвсем гола, окъпана от лунната светлина, към банята, като на прага й се спря, за да го погледне през рамо и да му отправи безмълвна покана, като остави вратата отворена.


Frica: На воле ми ги подаваше. Нещо много ме ядеше от вътре да се заям за това, колко й е приятно, и как се отнасяше с мен в началото на познанството ни, но вместо да кажа каквото й да се усмихнах широко и прехапах долната си устна наблюдавайки как се скрива от погледа ми. Дали щях да мога да го дигна пак? Повдигнах чаршафа и го погледнах. Беше напълно отпуснат и лежеше върху корема ми. Не е като да не си е заслужил почивката, ама не знаех кога отново ще ни се отдаде възможността да останем сами. Трудно можех да се наситя на това да съм в нея. Всъщност още не го бях усвоил.

Изправих се от леглото и се вмъкнах в банята. Рори вече беше нагласила водата, така че се наместих зад нея. Заплетох пръстите си в косата й и оставих няколко целувки върху следите, с които я бях белязал. Телата ни отново се докоснаха и започнаха танца на вечността. Отърквах се в нея, но в същото време, докато ръцете ми се плъзгаха върху кожата й нанасяха от душгела. И двамата щяхме да миришем еднакво след тази баня. На нея - най-прекрасния аромат.

Някакъв шум ме накара да се откъсна от нея. Някой блъсна някаква врата и докато се обръщах в тази посока успях да забележа русата глава на майка й. Изстрелях се от банята със скоростта на светлината. Подхлъзнах се и едва не я отнесох, но успях да запазя равновесие и да стигна до хавлията си, която да завържа на кръста си. Това беше толкова , толкова срамно. Чувствах се като ученик, който много яко е нагазил в лука. Вниманието ми беше приковано в нея и в това как тя зяпаше към Аврора, която спираше водата. Дори не забелязах другия присъстващ преди да чуя лекото ръмжене. Клаудия беше пропуснала да спомене, че инспекцията по наркотиците щеше да се проведе от мъжа й. Знаех какво му е мнението за мен, затова щях да побързам да си сложа някакви дрехи... И бельо, за да има повече прегради, които да попречат на кастрацията.

За части от секундата бях извел Аврора от банята и я бях облякъл с тениска, бельо и долнище на пижама. За себе си взех просто първата тениска и първите панталони, които ми се изпречиха пред погледа. Спрях се за момент. Четях желанието за убийство в очите на този човек. Не, не го четях виждах го... Може би трябваше да избягам, но аз просто стоях близо до Аврора. Е беше ни дошъл на крака, може би трябваше да му кажем, че ще става дядо.

- Казах ти да стоиш далеч от дъщеря ми. - Почти извика той. Имах чувството, че ако беше анимационен герой цялото му лице щеше да е по-червено от косата му, а от ушите и носа му щеше да излиза дим. Водата се завихри около него, докато Клаудия се опитваше да го успокои с думи, но очевидно, нито той, нито аз я чувахме какво приказва. Чудесно, ако загубеше контрол нов всичко това щяхме да наводним съседите... И да щеше да се наложи отново да правя ремонт.

- Мисля, че пределно ясно се изразих предишния път, че нямам намерение да спазвам казаното от вас. - Имах бързината си все още, просто не трябваше да го гледам в очите. Нямаше да избягам. - Тя е достатъчно голяма сама да избира кой да остане в живота й и кой да си тръгне. Избра аз да остана и вие нямата думата.

Aurora: Всичко стана толкова бързо... Толкова, че червенокоската вече седеше облечена с някакво долнище и тениска. Ама откъде се взе тази пижама? Кога беше изсъхнала кожата й? И какво, по дяволите, правеше БАЩА Й в апартамента? Все въпрси, на които тя не можеше да си отговори, но бяха факт и... ами трябваше да се справи със ситуацията, за да не стане третата световна война.

- Чакайте малко. ЧАКАЙТЕ! - извика тя, но когато никой не й обърна внимание, червенокосото миньонче изскочи между Мариус и Александру и свирна два пъти с пръсти. - Мамка му, успокойте се. - повтори на висок тон, гледайки гневно всички, най-вече майка си, но нямаше да я издава, за да не й навлече допълнително неприятности. После щеше да се разправя с нея.

- Какво правите в къщата ми? Човек не може ли да има малко уединение? - попита, обръщайки се към родителите си, макар че баща й изобщо не гледаше в нея, погледа му бе устремен към бащата на детето й, а водата не спираше да се завихря из апартамента. Сега на сили ли щяха да си играят?

- Какво прави той тук? Ще те убия. Този път няма да ми се измъкнеш. Трябваше да ти прекърша врата още в онази стая, когато ми я доведе полужива. - ревеше големия джинджър, който се извисяваше над всички и приличаше на трикрилен гардероб. Майка й беше застанала пред него, опряла ръце в гърдите му и се опитваше да го удържи, но не й се получаваше много.

Всички започваха много сериозно да лазят по нервите на Аврора. На няколко пъти тя се обърна, за да накара Мариус да мълчи и да си тръгва, но той просто продължаваше да дразни баща й, а той не спираше, обикаляйки наоколо като разярен лъв в клетка, защото Клаудия не му даваше да премине натам. Никой не я слушаше. Ръцете й се свиха в юмруци, а челюстта й се стегна. Беше бременна, още я тресеше абстиненция и й разваляха настроението след секс. Ако някой от тях не прекрати скоро тази триада всички щяха да пострадат.

- Пак ли сме на този разговор? Мисля, че се разбрахме, че не контролираш всичко, още по-малко мен.
- Аврора, ти не разбираш, той е отрепка, не е за теб.
- Разбирам, че ти нямаш правото да се месиш в живота ми.
- Аз съм ти баща, Аврора. - предизвикваше я. Предизвикваше я да каже това, което знаеше, че ще го нарани най-много.
- Не, не си!
- МЛЪКНИ, Аврора. Махни се от пътя ми. - Александру Валдъз бутна жена си, едва не мина и през дъщеря си, за да стигне до проклетия кучи син, който, според него, щеше да завлече дъщеря му само надолу. Нима той не беше в опозицията? Нима не беше наркоман? Не заслужаваше нежно цвете като дъщеря му, колкото и да опорстваше тя. Той беше баща, трябваше да я защити, лудостта в очите му бе взела връх и изобщо не внимаваше, когато я бутна достатъчно далеч, за да стигне до Фрика.

Сега щеше да му покаже що е страх... Пикльо.
Големите му лапи замахнаха и водата, която бе канализирал се превърна в кръгла стена около мястото, на което се намираха. Къде щеше да отиде сега смотания бързак? Няколко водни топки полетяха към червендалестата му глава. Този път щеше да го убие.


Frica: Стоях спокойно. Не, че бях много спокоен, но си нервничех на място. Реших, че те двете ще успеят да го овладеят. Нямах намерение да си тръгна. Бях й обещал никога повече да не си отивам и тъй като исках да ми вярва, трябваше да изпълнявам обещанията си. Щях да преживея няколко крясъка. Никога не съм си и представял, че бих си позволил да посегна на този мъж. След раждането на сина ни щях да предложа на Аврора да направим сватба, с всички фанфари и глупости. Тя заслужаваше един такъв ден-лудница, а и жадувах за медения месец. Можех да си представя всички пози, в които ще правим секс. Може би не беше много удачно точно в този момент да си мисля за това.

И докато спорехме той си позволи, нещо, което едва ли някога щях да му простя. Да, Александру Валдъз не знаеше, че дъщеря му е бременна. Беше прекалено ядосан, за да види и надписа на тениската й, вероятно, но това не променяше факта, че я блъсна, за да стигне до мен. Затвори ме заедно със себе си във водния си ад и си мислеше, че това ще ме изплаши. Не. Пердето ми беше паднало, и се бях ядосал прекалено много, за да си мисля за отношенията ни на по-късен етап. Може и да я беше създал, да я беше отгледал, но да я блъска така... Можеше да си позволи и да я удари. Тя не беше вече дете. Беше пораснала жена и каквото и да си мислеше той подхода му в никакъв случай не беше правилен. Яростта ме накара да се разтреперя отново. Какво си позволяваше.

Избегнах няколко от водните топки. Пределно ми беше ясно, че ако ме хване в по-малък капан ще ме задуши, а аз не можех да му го позволя. Успях да избегна всяка една негова атака. Той беше по-бавен отколкото трябваше да бъде, за да ме хване. Блъснах го силно. После още един път. Минах зад гърба му и прошепнах в ухото му:
- Приятно ли е да си по-слабия?- Това май го ядоса повече, но не ми пукаше особено. Той се завъртя, аз също. Препънах го, съборих го. Не можеше да види от къде му е дошло. Предния път бях пребит и не се съпротивлявах на ударите, които ми нанасяше, но сега бях във форма. Сега нямаше наркотици, нямаше счупени кости, никой не можеше да ми попречи да му наритам задника.

Засилих се по-силно и двамата станахме на кълбо пробивайки стенаната, която беше изградил от вода. Това да съм близо обаче не беше най-добрата идея. Във всички случай той беше по-силен от мен. Аз разчитах само на бързината си. Буквално сам скочих в ръцете му. Поех един удар в лицето, и бях почти сигурен, че това ми счупи носа. Александру беше върху мен и се подготвяше за нов удар. Аврора и Клаудия ни бяха наобиколили вече. Опитваха се да го махнат от мен. Аз от своя страна се измуших изпод него, положителната страна на това да си слаб и подвижен. Направих една бърза обиколка на стаята за повече засилка и го хванах за врата изблъсквайки го назад. Той се прилепи към стената. Лицето му беше на няколко сантиметри от моето, дори да му бях изкарал въздуха не си даваше вид, че смята да спре с атаките. Зъбеше се насреща ми като разярено куче, а аз не оставах по назад. Очите ни се срещнаха и се опитах да прекъсна тъпите видения но не можех, той беше прекалено близо и аз... Просто замръзнах. Валдъз използва това в негова полза и се освободи лесно от хватката, която му бях приложил. Ново кълбо. Опитвах се да не срещам очите му.

Не можехме ли и мъжете да си разрешаваме проблемите с разговори като жените. Защо трябваше да изпадаме в подобни ситуации. Как да погледна тъста си, след като го бях ступал. Е, той без проблем ме гледаше. Очевидно него не го глождеше съвестта за подобни неща. Караше ме да се задъхвам, понякога срещах ударите му. Успя да ми украси лицето, защото само там се целеше, за не повече от пет минути. Всичко ставаше толкова бързо.

Бях притиснат към някоя от стените от силните му ръце. Трябваше да се изясним преди да сме се убили един друг или преди пак да съм попаднал в капана на очите му. Преглътнах гордостта си, щях да остана губещия в тази битка. Бях наранил двете жени в стаята прекалено много само заради това, че съм му посегнал. Бутнах го назад и се развиках, преди да ме е удавил.
- Няма да си тръгна от тук! - Извиках срещу него. - Няма да оставя, нито дъщеря ти, нито детето си, само защото ти си мислиш, че съм недостоен. Така или иначе никой не я заслужава... Ти също.



Aurora: 'До тук бяхте.' помисли си Аврора, гледайки нелепата сцена, разиграваща се пред очите й, сякаш на забавен каданс. Викаха си като неандерталци, тръшкаха се, биеха се, сякаш нямаха по-големи проблеми и искаха да се намират на работа.

Червенокоската видя твърде ясно дивата ярост, която се включи в ума на баща й, когато чу думата 'дете'.
- ДЕТЕ? ДЕТЕ? ЗАБРЕМЕНИЛ СИ ДЪЩЕРЯ МИ? ЩЕ ТИ ИЗТРЪГНА ТОПКИТЕ И ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СИ ГИ ИЗЯДЕШ. - викаше като горила баща й, което накара точката й на кипене да прехвърли всички граници.

- Болка.. - прошепна тя, оттласквайки се от стената, на която се беше облегнала и катраненочерните й илюзии се плъзнаха по стаята, обземайки я цялата, така че да постави двамата перковци в свои собствени светове. И двамата се хванаха за главите и много скоро паднаха на колене, докато тя минаваше ловко между тях. Погледа й се спря на майка й, чиито очи оглеждаха трескаво атмосферата.

- Аврора! - извика баща й, ръмжейки изпод дъха си, но тя остана глуха за виковете му. Ледения й поглед се обърна към фигурата му, която вече се превиваше, а после погледна и към бащата на детето й. Освободи първо него, но студа остана в очите й. Нямаше да се измъкне от последствията. Как й се искаше и двамата да си отхапят езиците сега. Цялата трепереше от гняв, който едва... наистина едва контролираше.
- Върви. - инструктира тя баща си и го освободи от болката, но го застави да ходи и да седне на един от столовете в трапезарията. - Ти също. По собствено желание или...? - Мариус тръгна след нея и скоро и четиримата се намираха в трапезарията.

Стойката й беше изпъната и формална, гърба - изправен, пръстите й бяха преплетени пред нея съвсем делово, когато зае главното място на масата и започна да мести погледа си между двамата мъже. Баща й трепна, когато я видя и се опита да се извърти на една страна.
- Пробвай ме, давай. Няма ги наркотиците да ми притъпяват дарбата, нищо не съм пушила и не съм пила почти три месеца. Пробвай да станеш или да ме прекъснеш и сам ще си отхапеш езика. Заклевам се. - в този момент Александру Валдъз осъзна, че гледаше в огледало. Сякаш той и жена му се бяха съединили и огледалото отсреща им говореше. Червенокосата фурия, която носеше неговата фамилия го гледаше с леденото спокойствие, на което бе способна само Клаудия, особено в подобни екстремни ситуации, както и този заплашителен тон.. И въпреки това гнева й и упоритостта й, както и самата избухливост беше изцяло негова. Същия цвят коса, същите лунички. Това вече не беше малката му дъщеря. Отсреща го гледаше жена, която бе готова да го убие, за да запази себе си. Тези мисли го смутиха и той остана спокоен.

- Няма да коментирам диващината ви. Изключително разочарована съм и от двама ви. От баща ми го очаквах, но... Мариус... - не каза повече, дари го само с един поглед, който изказваше цялото й разочарование. - И така - поде тя - Не смятах да става точно по този начин, нито да правя подобно съобщение в пижама, но ... след като някой не може да си държи езика зад зъбите... - нов злобен поглед - Ал.. Татко. Аз съм бременна. Почти в третия месец съм. И този неандерталец тук, с който дяволски много си приличате, е бащата. Разбирам, че това е голям шок, но съм решила да задържа детето и не смятам да отнемам правото на баща му да бъде част от живота му, защото искам бъдещото ми дете да е щастливо. - всички бяха притаили дъх, въпреки дипломатичния й тон. Това беше най-голямата им тайна.

- Ако не си съгласен с това, не те задържам. Оправях се без теб пет години от живота си и колкото и да ме боли, че отново ще ме изоставиш, след като претендираш, че друг не ме заслужавал, а ти ме нараняваш най-много, ще се съглася. Няма да те моля. Това е твое решение. Ако обаче искаш да останеш и да видиш очите на внука си - ще трябва да се примириш със ситуацията, която е в момента. А тя, колкото и да се чудя защо на моменти, включва Мариус през цялото време. До мен. - изказването й приключи все тъй равнодушно и за един много дълъг момент всички бяха притихнали, обмисляйки информацията.
Дали някой беше забелязал, че Аврора стиска ръцете си, за да прикрие треперенето си? Това беше най-трудното нещо, което някога бе правила...


Frica: Не се и съмнявах, че е способен да ме кастрира. Даже бельо си сложих за случая, да не му е неловко на господин Валдъз. Не очаквах да стана обект на илюзиите й. Болката не беше никак сладка. Опитвах се да си спомня моменти от преди час, с които да се разсея. Мамка му и шибаняк. Как ни провали удовлетворението от първия секс след почти три месеца пауза. А си мислех, че нищо не е в състояние да развали такова щастие. Грешал съм.

В индийска нишка се изнесохме към трапезарията, където седнахме около масата, всеки на отреденото му място и всички изслушахме думите на Аврора. Аз лично местех погледа си от бащата на дъщерята и обратно. Клаудия ме беше срам да я погледна, чувствах се така сякаш я бях предал. Бях наранил мъжа й, дори изключително нетрайно... Боя стана само, защото той си позволи да вдигне ръка срещу любимата ми.

Без да предупредя никого се изправих от стола и отидох до кухнята, взех два пакета замразени зеленчуци, и се върнах, заемайки мястото си. Бях прекалено бърз за да усетят отсъствието ми. Подхвърлих единия към Александру, а този, който задържах сложих в средата на лицето си. Единствено очите ми се виждаха над него.

Доста време премислях дали да се оправдавам. Всъщност той ме нападна, можеше да се приеме като един вид самозащита, но нямаше да му се извинявам. Не му бях скочил аз нито той ми пречеше по някакъв начин със съществуването си, както очевидно аз на него. Продължавах да си мълча, но едната си ръка протегнах към Аврора. Докоснах нейните, които стискаше толкова силно. Наистина не исках да я разстройвам. Стига толкова натоварване за днес.

Информацията, като че ли не се приемеше много добре от баща й, но предполагах, че няма да прави и големи проблеми повече. Съмнявах се да реши да ме убие, след като не можеше да ме отдели от нея. Взе си зеленчуците и аристократично ги постави върху кокалчетата на ръката си. Тъпанар.

- Три месеца значи... Ако не ме лъже паметта тогава не беше ли на другия бряг, Фрика? - Знаех, че ще изръси някаква простотия.
- Никога не съм бил на другия бряг господин Валдъз. - Избягвах да срещам очите му, гледах където й да е другаде, но не и там. В тези на Аврора също. Дали от счупване на носа можех да имам мозъчно сътресение?
- Аз имам някакъв спомен, че работеше за опозицията, когато я донесе почти умряла. - обърна се към Аврора и докосна ръката й, аз отдръпнах своята, за да не е прекалено неловко. - Сигурна ли си, че не те е изнасилил? Не е нужно да криеш ако се е възп...

Избутах стола, докато се изправях и той падна назад. Стиснах масата, защото иначе щях да стисна гърлото му. Бях се привел напред и лицето ми беше на сантиметри от неговото. Очите ни отново се срещнаха. Трябваше да овладея тъпата си дарба. И докато цялото му минало се разплиташе в съзнанието ми, а бъдещето се градеше всичко изчезна. Трябваше да благодаря на Клаудия. Този инат, едва ли скоро щеше да мигне, а вплетен в капана му, вероятно нямаше да е преди да припадна от цялата информация.

- За какъв боклук точно ме имаш? Никога не бих я наранил.
- За какъвто си, казах ти да стоиш далеч от нея!
- А аз не ти казах, че я обичам и нямам намерение да се отделям от нея, но го знаеше. Поне подозираше. - Погледа му не омекна, дори стана по-твърд. Посочи ме и погледна към Аврора.
- От толкова мъже на тази земя ти избра точно от него да забременееш? Та той е отрепка. Работи за тези, които едва не те отнеха от нас. Знаеш ли какво преживяхме с майка ти, когато едва не те загубихме в онази нощ.

Вдигнах си стола и седнах обратно. Нямаше да си позволявам да ме ядосва повече, до такава степен. Щях да си седя кротко... Обърнах се и погледнах в спокойните сини очи на Клаудия. Дори да нямах емпатия, да не можех да чета мисли и никога да не се бях докосвал до миналото й, или бъдещето, знаех, че е тъжна. Гримасата на лицето й показваше, че сърцето й се късаше. Искаше семейството си, а единствено получаваше повече кавги. Беше ми позволила да остана тук, за да съм близо до Аврора, защото тя разбираше. Разбираше, че за нея бих направил всичко. Клаудия познаваше любовта и колкото и да не ми се искаше да има такива, намирах приликите ми с Александру. Дъщерите се влюбвали в копия на бащите си...

Достатъчно бях наранил и двете жени в стаята затова прехапах езика си, преди да кажа някоя глупост, и преглътнах гордостта си.
- Моля приемеш извиненията ми.
- Заври си ги в задника тези извинения. - Не очаквах и по-мил отговор.
- Александру, не знаеш за какво се извинявам.
- За каквото и да е, не ги приемам. Ще върнеш ли времето назад и да си го държиш далеч от дъщеря ми. След като те предупредих...
- Не се извинявам, за това, че дъщеря ти е бременна от мен, нито за това, че я обичам. Няма да се извинявам за това, че съм до нея и няма да си тръгна. Извинявам се за това, че не постъпих честно спрямо теб, в онази стая в щаба. Трябваше да ти кажа още тогава какви са намеренията ми към нея и какви са чувствата ми. Дори с риск за живота си. Ние ще имаме дете и като порасне едва ли ще си избере половинка, която да е достойна за него, по наше мнение. Ако родителите ми бяха живи щяха да убият и мен, за това, че съм се влюбил в Аврора, не само нея. Смея да твърдя, че сте се познавали. Василий Соломон. Били сте партньори в много мисии, спасявали сте си животите.  Много си се ядосал, когато баща ми е напуснал Либра и с други изроди е основал опозицията. Сигурен съм, че си съжалявал, че си го спасил. Мога да ти споделя, че разочорованието беше взаимно. Василий наистина си мислеше, че ще се присъединиш към опозицията заради общата ви омразата към хакерите.

Млъкнах, защото се бях отнесъл прекалено много и бяхме избягали от самата тема. Събрахме се тук, защото бяхме на път да станем едно семейство. Александру Валдъз не беше проронил и дума от както бях проговорил и гледаше някъде в точка. Бях сигурен, че си спомня мисиите, които са имали с баща ми. Как е било възможно да го убие по всяко време. Сигурно си спомняше и... Всъщност... Това не го знаех. Някак си ми беше обагняло. Засмях се, но не казах нищо. Това щях да го запазя за себе си. Прекалено много щях да го оборя, а не исках, не още. Но ако ми кажеше нещо на въпреки, щях да извадя и моя коз.

- От къде знаеш всички тези неща? - Попита вече с по-спокоен глас бъдещия ми тъст.
- Имам си своите начини. - Повдигнах веждата си и погледнах към Рори усмихвайки се. Поне му бяхме върнали спокойния глас и май не беше толкова ядосан. - Извинявай, за ретроспекцията, но исках просто да ти кажа, че се обичаме. Както ти обичаш Клаудия и би направил всичко за нея и дъщеря си. Така аз съм готов да направя всичко, за твоето момиче и моя син. Не един съм убил, и няма да се замисля да убия всеки, който ги заплашва по някакъв начин.




Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:24 am

Aurora: И докато всичко беше що-годе под контрол... Отново се разпадна. Те започнаха отново да се джафкат и да се карат, да си викат, което докара още повече трепети по тялото й. Момичето се усещаше крайно нестабилна. Беше на косъм от това да изтича до близкия магазин и да си купи цигари и водка. Само това й беше нужно, за да преживее тази криза.

Пръстите й се заплетоха в косата й, когато тя наведе глава и изръмжа изпод дъха си. Подскочи леко, когато майка й докосна рамото й и побърза да я отхвърли, защото не искаше никой да я докосва в момента. Искаше само те да млъкнат.

- По дяволите, и двамата сте такива идиоти. - каза, след като стовари юмруците си върху масата. Те отново върнаха погледите си на нея и я огледаха внимателно. Червенокоската чувстваше защитата на майка й върху двамата мъже и й хвърли един убийствен поглед. Въздъхна и се загледа в ръцете си.

- Изпитвате търпението ми наистина много силно. И после защо съм се друсала? Със семейство като вас, какво друго да правя? - говореше по-скоро на себе си, но тонът й остана все толкова яден - Никой не ме е изнасилвал, нито ме е карал да правя това, което стана. Не го планирахме, нито го очаквахме, но се случи и няма да се откажа от последствията. - сега гласът й бе равен и ясен. А колко само беше ядосана на Мариус... той не спираше да предизвиква баща й и се опитваше да води нейната битка. Тя беше тази, която трябва да се справи с него, не той. Рори не беше вещ, която те двамата да си подхвърлят.

- А колкото за преживяното от вас, мили мои родители - това далеч не е първия опит за покушение над мен. Майка ми лично ни посрещна, когато два други пъти преди това той ме охраняваше и заради него съм жива. Преди него също. Опитват се да ме убият откакто опостъпих в Който-и-да-е. Това е живота ми, нали затова я има Либра..., за да защитава хакерите и да работи с тях по общи проекти. Риска го знам, откакто навърших осемнадесет. Това, че Александру Валдъз е решил да си затваря очите за миналото, не значи, че го е нямало.

- Аврора, знаеш, че не е така. Винаги съм знаел дали си жива или не и дали те охраняват.

- И това за теб е постижение? - кратък суров смях се изплъзна от устните й - Браво на теб, баща ми. Гордея се с теб.

- Скъпа.. виж, и двамата не бяхме прави.. Просто винаги си била много добра в тренировките и въпреки дарбите ти, наистина не подозирах, че би проявила интерес към Който-и-да-е.

- Ти ги защитаваш всеки ден. Даваш си живота за тях всеки ден. И ти и майка ми. Каква е разликата? Защо не успя и за мен да се застъпиш, както за непознатите? Толкова ли беше трудно? Знаеш ли изобщо какво означават дарбите ми? Не. Никога не си и искал. Но сега аз искам едно нещо и това е да се разкарате от къщата ми. Не мога да се разправям повече с вас, защото ще трябва или да се хвърля от покрива, или да се надрусам като животно, за да продължавам с тези кавги. Надявам се да знаете пътя към вратата.

След последните си думи, със сълзи на очи, бясна от това, че хормоните не й даваха да крие нищо, тя се върна в спалнята си и влезе под душа, надявайки се да успокои треперенето и нервите си. Имаше болезнена нужда да запали поне цигара. Цялото й същество се преобръщаше в тялото й и я изкушаваше да захвърли всичко и да се върне към стария си живот, а демоните вече й дишаха във врата и се смееха злобно на нещастието й. Колко нещастна бе тя..


Frica: Аврора напусна стаята. Чувствах се много гузно, че я разочаровах по този начин. Просто не можех да си сдържам нервите. Исках да защитя и двама ни, макар да защитавах повече себе си. Баща й в никакъв случай не беше лесен характер и нямаше да може да се излезе на глава с него дори сега, когато Рори изрично предупреди, че не иска да вижда никого. Не, че аз не бях нахален и нямаше да и досаждам с присъствието си. Щеше да се отпусне малко когато приложи илюзиите си върху мен. Малко болка нямаше да ме убие и без това тази в носа ми беше позатихнала.

- Няма да ви изпращам. - Изправих се от стола си и отидох до кухнята за да върна зеленчуците в хладилника, преди да са се разкапали съвсем. Взех една от лентичките, които Клаудия ползваше, за да ме проверява по няколко пъти на ден дали случайно не съм се надрусал. Разбирах, че се притеснява за дъщеря си, но понякога беше досадно. Долепих листчето до езика си и след няколко секунди когато се боядиса в цвят показващ, че нямам нищо в системата си, го размахах пред погледа й. - Спокойно, чист съм. Не сме се друсали докато те няма. Само правихме много секс.

Изхвърлих го в кошчето за боклук и реших да ги заобиколя докато и двамата ме гледаха така сякаш им бях изпил водата без да докосвам чашата. Нямаше да се занимавам повече с родителите й, защото тя имаше нужда от мен. Щеше да си излее всичко и може би отново щях да я направя щастлива. И изобщо нямаше да ми пука дали баща й ще е в къщата докато задоволявам всичките й сетива. Щеше ми се той да види, че мога да я правя щастлива. Трудно можеше да го види точно той, защото тя не обичаше да му показва чувства различни от гняв и безразличие... Все тая, може би някой ден щяха да се сдобрят. Аз в никакъв случай нямаше да заставам на пътя им.

Открехнах вратата на банята и я намерих под душа. Беше обвила голото си тяло с треперещите си ръце, докато цялото й тяло се тресеше от конвулсиите предизвикани от стичащите се по лицето й сълзи. Знаех, че плаче независимо от факта, че водата се стичаше навсякъде по тялото й. Гърдите ми се прилепиха към гърба й и ръцете ми я обгърнах изотзад. Тениската и дънките ми се напоиха с водата която вече се стичаше и по мен. Приведох се да оставя целувка върху врата й и се облегнах назад свличайки се по стената докато не седнахме на пода заедно, докато топлата вода ни обливаше като летен дъжд.

- Всичко ще се нареди. Някой ден ще ме приеме и дори може да работим заедно на мисии, ако Имир се съгласи да ме върне на работа. - Оставих още една целувка, но от другата страна на врата й. - Обичам те и ще се боря за правото си да те заслужа.


Aurora: Допира му я накара да подскочи като страхлива газела, подплашена от най-малкия шум. Сви се още повече в ъгъла и се опита да събере съзнанието си достатъчно, че да му отговори нещо.. каквото и да е. Но те я задушаваха, държаха я за врата и се просмукваха в съзнанието й като зловеща мълва и мъчителна чума.

- Не, моля те.. пусни ме, моля те. Те са тук. Усещат, че съм уязвима. Не мога да се боря вече с тях. - повтаряше тя, отново и отново, воднистосините й очи - вперени в една точка, сякаш бе останала сляпа за света около нея и се взираше в чистия и неподправен ужас.

- Имам нужда от хапчетата си... - прошепна тя, стискайки очи и облегна глава на рамото му, но картините не спряха. Бе попаднала в капан на собствените си илюзии и едва успяваше да изплува на свобода от всичко това. Не беше абстиненцията, което я убиваше - дарбата й го правеше.

Нова доза сълзи се понесе надолу по нежната й порцеланова кожа и се смесваха моментално с водата, която течеше над тях. Скрити от света, точно там, те уж бяха в безопасност. Но само уж. В действителност - опасността бе вътре в тях. Нали това бе казал Жокера от Батман.. 'Спираме да търсим чудовищата под леглата си, когато разберем, че те са в главата ни.'И въпреки това бяха толкова истински...

Стояха още известно време на пода, свити на кълбо, тя - разчитаща единствено на него да я спре, в случай че потърси наистина хапчетата си, а той - обвил ръцете си около нея толкова силно, че някак си успяваше да задържи света й цял, да не се разпадне, въпреки треперенето й и вътрешната й борба. Трябваше да изплаче болката си.

Аврора вдигна сините си очи нагоре и скри лице във врата му, когато опасността премина. Издиша топъл въздух там с една дълбока въздишка и допря устните си до голата му кожа съвсем леко, обвивайки собствените си ръце около него. Той беше останал. Въпреки, че тя изгони и него. Нямаше да се справи без него.

- Това не значи, че не съм ти сърдита, че се сби с баща ми, нали знаеш? - попита го по някое време, подсмихвайки се леко и затегна захвата си - Хайде, да излизаме.. добре съм.


Frica: Нямаше да я пусна. Нямаше да намери и хапчета. Беше издържала толкова много, не исках да се препъне в това малко камъче на пътя и отново да падне в онази бездна от която двамата поддържайки се един друг успяхме да изпълзим. Това беше со голямо от мен или от нея. Опитвахме се да създадем нещо истинско и здраво от друго безнадеждно счупено и почти го бяхме залепили.

Останах така зад нея. Тих, изпълнен с разбиране. Бях носната кърпичка, с която да попие сълзите си. Сърцето ми се късаше да я гледам така на ръба. Бях готов да се разплача заедно с нея. Беше толкова уязвима и крехка в този момент и имах чувството, че ще я изпусна, колкото и да я притискам в себе си.

Усетих топлия й дъх върху кожата на врата си. Сълзите сякаш пресъхнаха, но и двамата бяхме подгизнали. Усмихнах се когато срещнах очите й. Момента сякаш беше отминал. Облака си беше тръгнал всякакви тъжни птици и мрачни моменти.

- Не се и съмнявам, че ми се сърдиш, трябваше да го избегна... Просто ми падна пердето когато те бутна исках да те защитя... - Пръстите ми леко погалиха коремчето и с нежни движения, докато се навеждах да си открадна целувка, която тя не ми даде. - Нека останем още малко тук. Харесва ми усещането да си толкова близо до мен и да си мокра..

Перверзна усмивка се настани върху устните ми и следващата целувка беше отново върху врата й. Дали техните си бяха тръгнали или ни чакаха пред вратата? Дали баща й нямаше да ме чака пред вратата с лопата, с която да ме зашемети а след това да ме закопае някъде? Въпроси, въпроси...


Aurora: Аврора отклони поглед от неговия по бързата процедура, след което размърда леко тялото си, което се беше схванало от странната поза, което бе заело. Всичко лошо бавно отшумяваше, оставаше само мърморенето, което Мариус щеше да отнесе за цялата тази разправия.

- Аз винаги съм мокра, когато съм близо до теб, умнико, това не е нищо ново. Въпросът е, че съм ти ужасно сърдита, защото се караше с него и го предизвикваше, а не беше твоя работа да го правиш. Това е моята война и моите отношения с неговия откачен ум и странна представа за родителство, с които трябваше да се справя. А и той няма да отстъпи пред теб, защото си чужд. Пъхаш си големия нос навсякъде, където не ти е работа и тези целувки няма да ти помогнат особено много. Не действат в момента.

След като затвори отново апетитните си червени устни, хакерката се подпря на стената и се изправи бавно, за да не се пребие точно в банята си. Побутна го леко с крак, за да се размърда, след което си измъкна една кърпа от рафта и я уви плътно около крехкото си тяло. Хвърли му последен поглед, за да види дали я следва и продължи към спалнята, където трябваше да си търси нова пижама, понеже старата стоеше мокра на пода в банята.

- И откъде ти хрумна, че той ще ме нарани? А и той не знаеше за бебето тогава. Да не говорим, че специфично те помолих аз да му кажа за бебето. Моя беше новината и това е моя баща. Изобщо се чудя дали ме слушаш на моменти. Много съм ти сърдита.

Гласа й пазеше строгия тон, докато тя се обличаше, но ядът и гнева в него вече липсваха. Цунамито бе очевидно утихнало и след като червенокоската се облече излезе към хола, за да провери за родителите си. Нямаше ги и най-добре. Тази вечер нямаше сили да се разправя повече с тях.


Frica: Изправих се след нея и свалих мокрите си дрехи, оставяйки ги върху нейните на купчинка. Взех една хавлия, която да завия около кръста си и още една по-къса, която сложих на главата си, а мокрите дрехи сложих направо в пералната, за да не мокрят другите в коша за пране. Последвах я до спалнята, но нея вече я нямаше, беше избягала на някъде. Може би беше време да вечеряме. Майка й беше направо богиня в кухнята, а домашната храна действаше идеално на стомаха ми, който беше отвикнал да преработва каквито и да са качествени продукти.

Измъкнах една пижама от гардероба и я облякох. преди да я потърся. Все още беше по хавлия, което ме накара да прехапя устна, за да не си мисля, мръсни неща. Нали ми беше сърдита, не исках да ми се разсърди повече. Реших да приготвя масата. Това щях да го направя бързо, за да е като изненада. Извадих чиниите сложих храната в тях и ги подредих на масата. Вилици, ножове, салфетки и... Свещи разбира се.

- Аврора... - Повиках я от трапезарията. Беше се изгубила от погледа ми вероятно да се облече. Подаде мократа си главица през вратата на спалнята и очите й срещнаха веселата ми усмивка. - Нека ти се реванширам с вечеря на свещи. Майка ти е приготвила любимото ти за вечеря.

Тъкмо щяхме да си поговорим малко. Бях забравил да й кажа това, че докато правихме секс дарбата ми не действаше, а това си беше голямо постижение. Трябваше да я изненадам с още нещо. Чаша вино нямаше да навреди на бебето, даже беше полезно. Може би трябваше да ида до магазина, за да взема... И определено щеше да е по пижама, защото не ми се обличаше. Стига да не ми е прекалено сърдите и да откажа поканата ми за вечеря в собствената й трапезария.



Aurora: Аврора скръсти ръце пред гърдите си и изгледа преценяващо червенокоското пред нея. Не може да я ядосва толкова много и да й прави подобни изненади, след като тя все още му се караше всеки път, щом го мерне в стаята. Повдигна едната си вежда и нацупи устните си за момент, но в крайна сметка пристъпи към него, щом усети аромата на храната. Все пак заради бурната им вечер бяха пропуснали вечерята и сега корема й издаваше странни звуци. Как да оставиш детето си гладно?

- Добре, но само защото сина ти е гладен, не защото съм ти се отсърдила, разбрахме ли се? - попита го, смръщвайки вежди за момент, но после се настани срещу него и по устните й изгря една усмивка, когато се надвеси над чинията си.

* Три месеца по-късно *


- Добре, това дори аз не бих го направила... - изкоментира Аврора, клатейки глава възмутено, прелиствайки книгата си, докато се поклащаше напред-назад в люлеещия се стол, скръстила крака под себе си по турски, докато бащата на бебето й боядисваше последната стена от детската стая.

Обзавеждането тъкмо беше пристигнало, но стените трябваше да изсъхнат, за да подредят всичко на мястото му. Вече се бяха преместили в новата си къща, която беше в предградията и се намираше възможно най-близо до щаба на Либра. Всички вече знаеха за бебето и правеха огромни планове за него, без дори да се е появило на бял свят. Горкото дете..

Хакерката поклати глава неoдобрително, зяпайки картинката на следващата страница скептично и вдигна поглед към джинджъра, който все още се разкарваше по шорти и без тениска, за разлика от нея. Въпреки, че бе началото на септември, в Букурещ още беше топло и тя не можеше да облече нещо повече от това, но гледаше винаги да е с горнище, та да си пази коремчето, което нарастваше сякаш с часове.

- Добре, то ще ме буди през два часа, защо аз да не го будя също? - дълбока въздишка се изтръгна от гърдите й, преди Рори да вдигне очилата си на главата си и да разтърка очите си, докато другата й ръка неволно се протегна към корема й - тик, който беше развила в последния месец. - Детето ми ще ме мрази, казвам ти. Между другото ти сигурен ли си, че това е точния нюанс, който бяхме избрали? - попита, внезапно заглеждайки се в стената. Може би пък трябваше да изсъхне първо и тогава да добие желания цвят? Вероятно да, но все пак хормоните й го видяха като идеална причина да му полазят по нервите отново. Какъв късметлия беше и той...


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:26 am

Frica: Аз лично смятах книгата й за доста полезна и аз бях виждал някой от картинките. Например кой да знае, че не трябва да мокря бебето с маркуча? Щеше да е изключително забавно да си играем... Той щеше да се роди през зимата и тъкмо малко щеше да порасне до лятото, когато да си играем в градината. На колко прохождаха бебетата- 5-6 месеца? Спрях за малко и погледнах към нея след коментара й за това, че бебето щяло да ни буди през два часа.

- Почти съм сигурен, че именно защото ще ни се налага да ставаме постоянно през нощта ще се наслаждаваш на всяка почивка в която ще спи и няма да ти се иска да го будиш. Представяш ли си да е от онези ревещите създания, които просто не спират да плачат? Сигурен съм, че тогава като заспи ще ти се иска да се събуди като порасне. - Обърнах се и наклоних леко главата си, за да огледам работата си. Мисля, че беше перфектно, дори и нюанса да не беше точно същия. Аз можех да го преживея. Все пак няколко тона не бяха от чак такова значение. Тя беше жена разбира се, и можеше да ги усеща тия неща, но щях да се правя на ударен.

- Мисля, че е точно същия, скъпа. - Отидох до масичката нагласена до стола й и си взех безалкохолната бира. Пиех я защото имаше вкус на бира и се чувствах мъж, ама в същото време имаше сладникав остатък и направо ми объркване мечтите за мъжественост. Безалкохолна бира, някой гей ще да го е измислил това. Какво следваше. Вода с вкус на уиски?

- Ти го избра по каталога, точно както предишните три пъти. - За щастие предните ги сменяхме още на първата и втората четка, ама сега бях боядисал цялата стая. Дори нюанса да беше друг в щях някак си да го преживея.


Aurora: Бъдещата майка инспектира с поглед помещението, преценявайки ситуацията и прехапа езика си, за да не възрази. Не трябваше толкова много да мрънка, това беше ясно. Може би леко щеше да я дразни, но червенокоската бе почти сигурна, че след раждането щеше да бъде много погълната от бебето и няма да забелязва толкова много какъв ноанс е стаята.

- Имам нужда да работя... не може да ме държите далеч от банките и компютрите им. На малкия ще му хареса мама да му купи още играчки.. А и ако прочета още един път 'Капнете от млякото на вътрешната част на китката си, преди да дадете от млякото на бебето' ще си прережа вените, казвам ти.

Сините очи на червенокоската се преместиха от книгата, която остави настрани към Мариус, който протриваше ръце леко. Вдигна вежда и нацупи леко устни, докато в ума й се оформяше друга идея за прекарване на времето.

- И какво стана сега? Приключи, нали? - попита и протегна ръцете си към него, за да дойде той и да я издърпа, понеже тя вече беше трудноподвижна. Той веднага се отзова, но тя побърза да увие ръце около врата му за момент, а после се обърна с гръб към него, за да долепи гърба си до голите му гърди, които тя имаше голямо желание да изучи с език, а после да го спусне надолу по корема му.

- Сега.. предполагам.. трябва да чакаме. Нали? - продължаваше да се прави на ударена Аврора и го погледна през рамо. - Браво на теб, ти си герой, за да издържиш това. - поздрави го и се надигна на пръсти, за да не го затруднява при навеждането - Имаш ли някакви планове други..? Нещо конкретно? - въпросчетата й идваха по възможно най-непринудения начин, но беше късно, за да се дърпа, или да отрича този факт - щом ставаше дума за него - бикините й започваха процеса на удавяне на момента. Особено в последния месец не й беше достатъчно колкото и често да му обръщаше...кхм... внимание.


Frica: - Защо да капеш от млякото на китката си? - Попитах докато й помагах да се изправи. - Аз така или иначе не знам какво трябва да е на вкус, пък и да знаех, ръката ли да си ближа след това... Глупаво е. Не може ли просто да си пийна.

Не разбирах тези тъпи съвети. Понякога звучаха прекалено глупаво. Спрях да мисля за това в мига, в който Аврора започна да се държи странно. Повдигнах вежда си се усмихнах едва доловимо. Дори да загрявах бавно, а не беше така, нямаше как да не забележа жестовете с които се опитваше да ме прелъсти. Не, че се оплаквах. Пред последните два месеца сексуалния ни живот взимаше връх и колкото и да се опитвах да го избегна, защото се притеснявах да не нараним бебето по някакъв начин ми беше толкова трудно да й откажа. Опитвах с да ги сведа до един акт на два дена. Не, че мис е получаваше. Да вземем пример за вчера, когато правихме секс... Повече от два пъти бяха със сигурност, но не можеше да я върна, когато се събуждах с устните й върху втвърдения си член или когато ме посрещаше по халат в кухнята, под който няма нищо. Докато разбера какво става, тя вече го държеше в ръцете си и караше тръпките да лазят по цялото ми тяло. Другия момент в който ме изненадва под душа, където не мога да се скрия и й показвам каква власт има над мен, но капака... Капака е като си легнем и започне да ми обяснява как не може да заспи... Увива тялото си около моето устните й ме обсебват и накрая съседите от съседната къща се оплакват от шумните оргазми. Някой да ми каже как да постъпя в такива ситуации. Просто не мога да я отблъсна. Затова се приведох и я целунах, а след това се отдръпнах преди да ме е хванала в капана на огнените езици, които запалваше под кожата ми.

- Предполагам ще е хубаво да го мина още веднъж, ще видим дали ти харесва нюанса и ще вземем по-светло или по-тъмни. Какво ще кажеш?- Приближих се до първата стена която боядисах. Май не трябваше да я пипам, все още мокра ми изглеждаше. Трябваше да тръгвам за работа след два часа... За два часа можехме да го направим и два пъти. Мъжко беше да искаш секс и когато и половинката ти го иска то си е равно на рай. Рори обаче се беше превърнала в нимфоманка. Повече ме притесняваше това което Слав ми беше споделил. Наскоро съпругата му беше родила. Имаха момиченце. След раждането обаче жена му изпаднала в депресия и вече четвърти месец изобщо не му пускала. Може би трябваше да си наваксвам от сега... Ама пък ако свикна така после как се отвикваше от това удоволствие?

- Искаш ли да излезем на разходка? Имам два часа до работа. Времето е хубаво. - Все пак трябваше да се ограничим малко. Надявах се да няма много голям сексуален натиск от нейна страна, защото не ми бяха никак силни ангелите.


Aurora: Хакерката измери джинджъра пред себе си с поглед и се чудеше дали да го удари зад врата, или направо да го изкаха с проклетия учебник, който приличаше повече на тухла-четворка, отколкото на книга.

- Умнико, не ти трябва да опитваш проклетото мляко на вкус. Така проверяваш дали е прекалено горещо за бебето. Ти изобщо ли не чете другата книга, която купих? Ще ти я навра...- червенокоската усети как гнева в нея се надигаше, затова реши да прекъсне триадата си и да въздъхне дълбоко. Пръстите й минаха по цялата й плитка, която се извиваше до средата на гърба й, издърпвайки я пред едното си рамо и се опита да се усмихне. - Няма да те убия. Просто гледай да го погледнеш, става ли?

Той наистина, наистина, наистина трябваше да оцени усилията, които полагаше тя, за да не скочи и да му извие врата... ами по десет пъти на ден минимум. И затова трябваше да й се реваншира. По възможност със същия брой извинения на ден. Тя отново се приближи до него, въпреки че беше с гръб към нея и ръцете й се обвиха около тялото му, плъзгайки се по мускулестия му корем.

- Разходка? Не, струва ми се прекалено хладно навън. Май и ще вали.. А и стените са с хубав нюанс. - каза провлачено тя, надзъртайки зад рамото му и остави няколко леки целувки по голата кожа там. - Не искаш ли да си поиграеш с мен? Обещавам да ти е интересно.. - попита съвсем невинно Рори, прехапвайки устна, когато той се обърна отново към нея и се усмихна ангелски.

Кой би предположил, че ставаше такъв дявол само при една грешна дума от негова страна. Ама той трябваше да я разбере... Него го върнаха на работа в следствие на радостта на Имир за бъдещия му племенник, а тя трябваше да стои по цял ден вкъщи и да пазари онлайн. Не й даваха да кара колата, защото била с рискова бременност, не й даваха да се разхожда и сама за дълго време из хората, защото я изнервяха и щеше да ги изтрепе, не я включваха и в мисии, защото, виждаш ли, я натоварваха и бяха прекалено стресиращи. Нищо. Нада. Тя умираше от скука... Така че той беше длъжен да я забавлява.


Frica: Опитах се да си нормализирам сърдечния ритъм. Беше ми толкова трудно да я отблъсна, а устните й върху гърба ми, пръстите върху кожата на корема ми. Не пожари, цели бедствия зараждаше в тялото ми, а не ми стигаше, че се водеше битката между разума и тестостерона, но се включваше и тялото, което реагираше на всеки нежен допир.

Той отново беше прав и готов да потъне дълбоко в тялото й. Можех да усетя вкуса й в устата си. Пред очите ми се въртяха сцени от това как телата ни се сливаха. Мястото, на което се сливаха. Колко влажен беше, когато напускаше тялото й след последния оргазъм. Преглътнах шумно и затворих очите си. Да си поиграем. Звучеше толкова приятно и... мръснишко, перверзно. Представях си всяка удобна поза, защото в това нейно състояние някой отпадаха.

- Добре нека си поиграем. - Хванах ръцете й отлепяйки пръстите й от кожата си и се завъртях. Целунах я нежно, но все още държах дланите й в своите. Изпуснех ли я сега следващите два часа нямаше да излезем от леглото. Отдръпнах се на няколко сантиметра и прехапах устната си. - Имам идея за игра. Ела с мен.

Тръгнах заедно с нея към офиса, който все още се ремонтираше, но бях свързал кабелите и компютъра работеше. Интернета беше бърз, за да може да си работи от вкъщи. Накарах я да затвори очи и да изчака за малко. Влязох в някакъв сайт на най-богатите банки в Румъния и открих първата в класацията.

- Може да отвориш очи. - Подканих я, а после срещнах и обърканото й изражение. Вероятно беше очаквала нещо друго. На монитора бях изкарал снимка на целта ни. - Заедно ще я оберем. Ще съставим план. Ти ще бъдеш моя навигатор, а аз твоя изпълнител. Като в сградата на държавна сигурност. Харесва ли ти? Знам, че ти липсва работата затова ще ти създадем.



Aurora: Разочарованието й беше осезаемо. Как смееше той да не я чака гол и прекрасен на леглото, когато тя отвори очи? Що за изненада беше това? Опитваше се само да я разсее и да се измъкне от задължения. Това накара червенокоската да извърти очи и да се намръщи.

Намести се с неохота върху специално избрания стол за работното й място и пръстите й се задвижиха по сензорната клавиатура на плота, отваряйки нов таб на браузъра.
- Чудесна идея, браво скъпи. - промърмори тя съсредоточено, докато пощракваше с мишката на няколко места и накрая й се отвори онлайн секс шоп. Една радостна усмивка се появи на лицето й и тя протри дланите си, докато се зареждаше страницата с вибратори и се показаха в най-различен размер, форма и цвят.

- Какво правиш? - тя чу зад себе си и се постара отговорът й да бъде възможно най-равнодушен.
- А, нищо. Поръчвам си нещо, което да те замества, след като очевидно ти си си загубил топките някъде. - каза му най-спокойно и махна с ръка, докато нащрака набързо няколко отделни таба с различни видове вибратори.

Единия беше голям и черен, при това релефен. Другия беше тип 'зайче' с много степени на вибрация. Третия имаше и въртяща главичка за клиторно стимулиране.
- Как мислиш, този май е най-добрия избор. Малко е скъпичък, ама след като ще обираме банка, няма да има проблем. И е доста голям... Мисля, че ще ми свърши чудесна работа. Ще си поръчам и няколко комплекта батерии, за всеки случай. - продължи да мисли на глас, докато въвеждаше данните си, за да приключи покупката.

Усещаше гнева зад себе си, но това правеше само веселото й настроение по-прекрасно.


Frica: Вибратори? ВИБРАТОРИ? Ами да си го отрежа и да си го ползва, мамка му... Бях наистина ядосан. Майната му на вибратора. Караше ме да се чувствам непълноценен в тази връзка. Щом щяхме да играем така. Устните ми бяха стиснати в идеална права линия, когато се облегнах на бюрото до нея и нежно хванах ръката й. Наведох се, за да целуна главата й, което привлече за една секунда вниманието й.

- Вземи си всички, които си харесаш и не забравяй да си поръчаш повече батерии. - Пуснах ръката й и се отдръпнах от нея. Може би беше време да почета малко от книгата. Щом тя искаше да ме смени със шибан вибратор нямаше да се трогна за следващия секс. Изобщо нямаше да я докосна по сексуален начин. Да си спи с вибратора.

- Няма да ревнувам ако си представяш друг докато се чукаш сама. Все пак ако ти бях достатъчен нямаше да прибегнеш до тази крачка. - Не исках да се караме. Наистина не исках да й повишавам тон. Пък и тя беше голямо момиче, не можех да и забраня да си купува подобни неща. Тя иска да си играе, а аз няма да съм любимата й играчка. - Мисля да тръгна по-рано. Ще по тренирам във фитнеса.

Облегнах се на касата на вратата и погледнах към нея. Фалшива усмивка украси устните ми. А как ми се искаше да счупя шибания компютър и да я вдигна на бюрото, за да й покажа, че няма нужда от такива тъпотии. Ако отстъпех сега обаче, щеше да се загуби целия ефект. Исках я, много я исках, но с тази рискова бременност наистина се притеснявах за нея. Правехме прекалено много секс. И дори да нямах проблем с ерекцията за щастие, все още, надявам се и по нататък, не знаех дали няма да направим нещо на бебето с толкова много клатене. Щях да устискам, мамка му. Ако трябваше на ръчна в банята щях да го карам, докато прави секс сама със себе си на леглото, но нямаше да я докосна докато не зареже тия дивотии...

- Поръчай ги с експресна доставка, защото скоро няма да правим секс. - Пратих й въздушна целувка и тръгнах без да бързам по коридора, за да си взема сака от спалнята.


Aurora: Той беше ядосан. Много ядосан, което беше и главната й цел. Нямаше да си ги поръча наистина, ако той не беше разиграл тази сцена току-що. Но щом той й обявяваше война - то тя определено нямаше да се скатае и да се извинява. След като той беше обявил сух период... Такъв ще има.

Една изключително первезна фантазия го застигна по коридора. Прониквайки в ума му, тя му представи картина как го достига и го притиска в средата на коридора. Това беше тяхната къща и нямаше от какво да се притесняват. Майка й идваше все по-рядко. Гърба му се опря в стената, докато устните й пълзяха по врата му и оставяха влажни следи. Беше гола пред него, за него. И много влажна. Следващия кадър се смени и вече тя беше притисната с лице към стената, а той бе потънал в дълбините й, а устните му бяха на врата й. Един дълбок стон се откъсна от гърдите й...Толкова бе горещо и осезаемо всичко. Чу неговото ръмжене и го пусна от фантазията, след като показа главата си в коридора и му намигна, пращайки му въздушна целувка.

На следващия ден, преди той да се върне от смяна, тя вече беше оборудвана с експресна доставка, с цели пет вибратора. Все различни по големина, цвят и функции. Беше ги наредила като на изложение върху тоалетката си, която бе специално изчистила от каквото и да е друго. И тъй като той се връщаше от нощна смяна и не беше прекарал нощта при нея, на неговата възглавница стоеше най-големия. Червенокоската си спеше в секси нощничка съвсем спокойно.

Надяваше се само да се събуди, когато той пристигне, за да види лицето му, когато завари новия си заместител.


Frica: Бях наистина много изморен имах чувството, че ще спя 12 часа ако ми се отдаде такава възможност. По принцип не бях правил нищо съществено. В момента си тренирах менталната дарба. Колко странно за Либра. Но и те имаха нужда от сигурни източници. Понякога телепата не можеше да направи нищо. Ако онзи срещу него съсредоточено си мисли за нещо определено. На мен от друга страна ми беше достатъчно да се вгледам в очите. Няколко часа с известни почивки се мъчехме над това, после много бягане. Някой умник беше измислил огромна бягаща пътечка, която не се подпали докато я използвах. Толкова много не бях бягал скоро. Семейния живот ми се отразяваше като семеен живот. Направо си представях как след пет години се разхождам с бял лекьосан потник и стърчащо шкембе... И голо, плешиво теме... Ужас. Тренирахме и бойни техники. Направо ако не превихме толкова секс с Аврора щях да имам мускулна от толкова натоварване.

Направих си душ в щаба, за да мога да си легна веднага като се прибера. Минах през една закусвалня, за да взема на Аврора нещо за хапване. Макар да не заслужаваше с тези фасони. Можеше да се почувства гузно пък, както и трябваше. Този път щях да бъда по-голям имат от нея. Никакъв секс докато в къщата има вибратори. Прибрах се тихо. Свалих дрехите си, като нарочно си обух бельо и върху него къси панталони с връзки, които завързах старателно. Закуската оставих на масата с бележка и се качих горе в спалнята. Гледката едва не ми счупи сърцето. На моята възглавница лежеше нещо огромно. Че това сигурно беше два пъти колко моя... Нямаше как да оставя нещата така. Проверката беше извършена щателно. Със своята свръх скорост отидох до леглото, смъкнах си панталоните и бельото и го наложих до моя. Да... Когато не съм възбуден това нещо е точно двойно на моя. Вярно е, че при възбудено състояние дръпваше на дължина и ширина, но не ставаше колкото това чудовище.

Хвърлих тази гадост на пода и се върнах в кухнята. Изхвърлих бележката и написах нова: "За повелителката на неестествените, хентай членове. Приятен апетит". Върнах се в леглото, но първо завъртях възглавницата си. Усетих че мърда, по наклоня на матрака и че е напълно будна, но се правех на заспал... А и не и трябваше много, за да заспя наистина.


Aurora: Червенокоската усети тежестта на матрака да се променя. Не се обърна. Не го направи още известно време, защото колкото и да искаше да го дразни, повече искаше да го остави да заспи. Така хем щеше да може да го тормози в съня му, хем щеше да си почине все пак. Пак го нямаше повече от дванадесет часа. Близостта му вече й липсваше.

Ако не беше толкова голям инат вероятно щеше да се сгуши в него и да му се извини, след което да прекара предиобеда, излежавайки се до него, докато той спеше. Вместо това тя само се обърна и се загледа в гърба му. Тук-там имаше някой белег, който тя тайничко проследяваше с пръсти понякога, но не и сега. Въпреки че не виждаше лицето му, за нея той бе красив. Без да осъзнава колко кратко време беше минало и в каква бъркотия всъщност се впускаше с главата напред, тя отново бе отдала сърцето си на някой. И не само него. Мислите й, щастието й... Какво си мислеше изобщо? Кога успя да се уреди със мъж и дете? И тази прекрасна къща, която все още оправяха. Колкото и да отричаше сериозността на положението... тя бе на път да създаде семейство. И този път се молеше на всички светии да не го оплеска отново, както винаги до сега.

Рори затвори морскосините си очи и прехапа устна, докато влизаше в съня му. Гушна възглавницата си вместо неговото тяло и се зае със пробиването на опитите му да я отблъсне от съня му. Създаде нов. И той го превзе. Отново бяха в леглото си, но извън това легло не съществуваше нищо друго. Ръцете й обвиваха врата му, а сините й очи не се откъсваха от зелените поляни в неговите. Усмихваше му се. Устните й рядко се отделяха от неговите, въпреки усмивките. Неговите имаха този прекалено изкушаващ вкус на спокойствие и щастие. Като първия слънчев ден след дълга зима и цвете насред пустощ. Ухаеше на надежда. На любов.

Бедрото й се плъзна по кръста му и го повлече над себе си, а той бе все така внимателен с коремчето й. Страстта преливаше във вените й и изгаряше всичко по пътя си. Желанието да го има - също.
- Няма къде да избягаш, умнико. Само мой си.- каза му тя дяволито, засмивайки се звънко, отмятайки глава назад, докато той целуваше врата й.
- Ти си дявол. - отвърна й той дрезгаво, но това не я разколеба. Помогна му да свалят всички дрехи, които се намираха между тях и го възседна умело. Вече знаеше ритъма, бе опознала желанията му и се напасваха все по-добре.

Тя се постара сънят му да е доста подробен и много страстен. Показваше му любимите му движения и пози и всичко сякаш продължаваше с векове. Тя свърши изпод него. Много шумно и неудържимо, цялото й тяло беше под напрежение, но го гледаше с такова обожание, докато той се движеше все по-бързо над нея. И точно когато той също трябваше да се освободи - тя прекъсна съня и го остави да си спи непробудно.

Изправи се в леглото и го погледна с пламтящи очи. Не бе подозирала, че може и на нея да й повлияе толкова силно. Трябваха й само няколко докосвания, за да свърши и в реалността. А той се беше обърнал по корем и се мръщеше в съня си. Погледа й забеляза палатката, която образуваше члена му в боксерките. Беше сигурна, че няма да му трябва много. Може би дори нямаше да се събуди, но нямаше да прекалява. Нямаше да го докосва.

Изправи се с въздишка и влезе под душа, а после слезе в кухнята, за да утеши страстта си с шоколад.




Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:26 am

Frica: Събудих се. Отново имах прекалено еротичен сън. Не можех да издържам вече. Това, че члена ми щеше да се пробие всичко по пътя си, за да стигне до тялото й и жалкия факт, че топките ми са сини бяха маловажни причини да я будя. Тялото й спокойно лежеше до моето. Очите й бяха затворени, а тя дори не мръдна, когато се изправих внимателно и се пъхнах в банята по най-бързия начин. Пуснах водата от душа и се насладих на вадичките, които се стичаха по тялото ми. Действаха ми по начин, който не можех да обясня. Облегнах ръката си на стената, челото ми я последва. Търсех някаква хлад, защото цялото ми тяло още гореше от съня, от огъня на допира й, от желанието да я обичам и да й покажа колко точно.

Ръката ми бавно мина, върху пулсиращия ми член. Затворих очите си заради неприятното чувство. Нищо не беше приятно без нея, отделен факт беше болката при самото докосване. Дали нямаше да има някакъв проблем ако беше постоянно в еректирало положение и никога не спадаше? От кога не го бях виждал в покой? Направих движението отново но по бързо. Този път сред болката намерих и някакво удоволствие. Въздъхнах. Продължих. Хапех ръката си, за да не издам какъвто й да е звук. Не ми се искаше да будя подозрения. Завъртях се и облегнах гърба си на стената. Все още със затворени очи представяйки си поредната секс поза от някой горещ сън. В последно време доста ги имах...

Тя хвана китката ми и спря бясното движение. езика и мина по дължината му, ръката й се задвижи вместо моята, поемайки го и с устни. Очите й държаха моя в капана си. Стенех, извивах се, ноктите й се впиваха в бедрото ми, езика й дразнеше главичка му. Предупредих я да се отдръпне, защото повече не можех, но вместо това Аврора остави бялата течност да се излее в устата й. Изправи се и ме целуна въпреки това, а когато се отдръпна се усмихна с нейната дяволите усмивка

- Мой си, грознико... Притежавам те. - Седнах в леглото дишайки тежко като онези по филмите след кошмар. В моя случай в повечето случай след секс, а рядко и след бой. Този път беше заради обикновен сън. Почти обикновен. За пръв път от известно време не се събуждах с ерекция. Друг беше факта, че тя беше спаднала поради старателно изпразване в бельото. Добре, че в последно време слагах такова.

- Мамка му... - Промърморих, защото не знаех, дали съня беше предизвикан от нея или от собственото ми съзнание. Все пак ми се наложи да си взема някакъв душ налагайки си да не мисля, за образните си сънища и да си свърша къпано само като къпане. Облякох се и слязох в кухнята, намирайки я да чете и да пие кафе. Не ме и погледна. Прехапах устна, защото можех да усетя аромата й, знаех, че е влажна и готова за мен. Знаех, че е нужно дамо да преглътна гордостта си и да получа това, което тялото й беше готово да ми предложи. Да сложа край на сухия период... "Искам да правим секс!" - Крещеше един глас в мозъка ми, а на живо добавих само:
- Добро утро - пренебрегвайки факта, че е 12 часа на обед.

Отидох до машина за да си сипя кафе. Трябваше да си сложа колан и да го пристегна по някакъв начин. Защо изглеждаше толкова секси когато беше бременна. Щеше да е по-лесно да не мисля за секс ако беше по някакъв начин отблъскваща, но НЕ. Тя трябваше да бъде самото съвършенство и да кара тръпките да лазят по цялото ми тяло, а от време на време да ми докарва почти оргазъм от илюзии... Щях да се побъркам. Отворех ли си устата обаче всичко щеше да приключи с много мръсен и бурен секс на някоя заобикаляща ни повърхност, а не можех да си го позволя.


Aurora: След като не можеше да го има, Рори се зае с правене на кексчета с много сметана и шоколад (голяма част от които изяде). Когато той се появи с навъсено изражение, фурната тъкмо оповести, че са опечени вече. Сега оставаше глазурата.

- Добро утро, любими мой. Много рано си станал. - отбеляза, когато остави кафето и книгата настрани и взе ръкохватките, след което извади кексчетата на плота. Извади глазурата от хладилника и взе шприца, с който щеше да я нанася отгоре. - Да ти напомня, че в четири сме на курса за родители. - спомена, докато облизваше кутрето си и се надвеси над кексчетата, за да направи розичките им.

Въртеше се непринудено около него, а от време на време му хвърляше по някой друг поглед тайно и прехапваше устната си.
- Много намусен ми изглеждаш. Да не би имаш проблеми със съня? - подразни го тя, изпращайки му една блестяща невинна усмивка, когато мина покрай него. Всичко би приключило толкова бързо. Напрежението между тях бе осезаемо.

Достатъчно бе да се завърти около него още малко и да предаде ината си, да се извини и да се остави в ръцете му, но той започна цялата тази война и колекцията й от вибратори си оставаше.

- Между другото, благодаря за закуската. Но... случайно да си виждал Хуанчо? Знаеш.. един такъв черен, голям, вибриращ. Спомням си, че си легнах с него, но след преживяванията ни не знам къде се е дянал. - със същия глас можеше да му говори и за времето отвън, но реакцията му с този убийствен поглед беше мигновена. Почти усещаше рогцата и островърхата опашка, които й растяха в този момент.


Frica: Май щях да се върна да си доспя. Тя ме провокираше. Проблеми със съня? Все едно не знаеше. Правеше се на ударена, но щях да й го простя. В любовта и войната всичко е позволено, а тук си имахме и двете. Трябваше да си повтаря няколко пъти, че сме на курс, за да не забравя. Мозъка ми изобщо не работеше, беше си напълно изключен. Докато не спомена за... Хуанчо ли беше? Това чудовище ми приличаше повече на Чепикур... Отвратително. И с умалително накрая... В крайна сметка останах с впечатлението, че се забавлява от реакциите ми затова поклатих леко глава на мислите си и изправих всички бръчки които се бяха появили по челото ми.

- Не знам. Не съм го виждал но имам няколко примерни варианта. - Откраднах си едно горещо кексче и се настаних върху близкия плот. - Вариант номер едно: Изчакал те е да заспиш и е изчезнал яко дим, като всички мъже около теб освен мен. - Отхапах малко от кексчето но си изгорих езика, което можеше да предположи по жалното скимтене бързо дишане и отворена уста. Когато най-накрая си затворих устата.

- Втори вариант: Не ти е издържал на темпото ти и след като си заспала е изпълзял от леглото, и кротко е умрял някъде. - Продължих примлясквайки, като накрая се прекръстих и погледнах нагоре, за да отдам почит на мъртвия предмет. - А третия вариант е, че просто си припаднала от множествения оргазъм, който ти е докарал и е останал в теб, а бебето като го е видяло го е придърпало, за да го ползва като биберон.

Последва ангелска усмивка и скок от плота, за да ида и да си взема ново кексче. С това щях да внимавам повече. Не, че и вкуса им усещах с този изгорял език, но беше важен жеста, пък и бях сигурен, че са вкусни. Все пак тя ги беше направила с цялата си любов към мен... Погледнах към отхапаното кексче. Дали нямаше отрова вътре? Ако продължавах така беше много вероятно да сложи.

- Много са вкусни. - Похвалих я сега след като спряхме да обсъждаме Хуанчо. Мамка му, запомних го само защото ми беше конкуренция... Това чудо без да се ебавам си беше двойно на моя. Дали го вкарваше целия? Не я ли болеше? А щеше ли изобщо да ме усеща след като онова нещо е било в нея? Повдигнах едната си вежда реейки погледа си някъде в тавана докато мислите ми се въртяха единствено около онова чудовище, което спеше от моята страна на леглото докато мен ме нямаше.


Aurora: Този умник искаше да си отхапе езика сам, усещаше се. Просто успяваше да я предизвика по начини, по които никой друг не можеше и й идеше да го сгъне на две, така че да го накара сам да си духа.

Преди да го изпепели на място, обаче, Рори се усмихна все така механично и широко, когато приключи с глазурата и бръкна с кутрето си в една от розичките, след което я облиза, докато му слушаше простотиите. В моменти като този се чудеше къде й беше главата да не си пие противозачатъчните, преди да го изчука...

- Е, където и да е Хуанчо, дано почива в мир. Наиграх се снощи с него. Беше доста ... интересна вечер. Трябваше да се разправям по някое време и с полиция, защото съседите я викнаха заради висок шум. - кратък секси смях се откъсна от устните й, заедно с провокативна усмивка, докато облизваше показалеца си, а после и устните си. - Какво да кажа.. не можах да се стърпя. - намигна му и взе кексчето, което тормозеше и зарови устни в него.

- Но е минало. Поне за сега. Решена съм да ги пробвам всичките от колекцията и чак тогава да си избера любимец. Знаеш ли, че ми направиха промоция? Купи шест и седмия е безплатен. Бяха супер мили. Момчето, което беше оператор даже предложи да ми ги донесе лично. - нов кокетен смях, докато облизваше устните си, които бяха изцапани със сметана, след което се завъртя и отиде до хладилника, за да си вземе сок към кексчетата.

- Как беше смяната ти? - попита съвсем небрежно, облягайки се на вратата, докато разглеждаше какво друго може да си напъха в устата, за да избегне члена му.


Frica: Ти да видиш. Как се опитваше да ме дразни и провокира... Успяваше и сега се дразнех повече на себе си отколкото на нея, защото й се връзвам. Няма пък, няма да й доставя удоволствието да се намръщя отново.

- Чудя се онзи оператор къде се бута в 'А' група с тия чудовища, които си наредила на тоалетката. Аз, че съм ти гадже не се опитвам да се меря с тях. - Мислех направо да си взема тавата с кексчетата до мен. Тъпо беше да се разкарвам за всяко. Отидох за последен път и си взех тавата придърпах я до себе си и забучих зъбите си в глазурата на следващото сладко изкушение. - Дори се замислям дали да не ти заема някой. Няма ли да ми подариш? Хуанчо и да е жив ще ти го оставя, не искам да ревнуваш. Пък и много ще се възгордее, мамицата му, ако и двама ни докарва до оргазми.

Боже, трябваше да спра да се тъпча. После ходех да тренирам във фитнеса, а сега не можех да си сквася устата да се тъпча с тези висококалорични дяволски вкусни неща. Тези кексчета идваха от ада, самия дявол ги беше направил. Най-прекрасния дявол на света. Очите ми се усмихваха всеки път като я погледнех. Бях сигурен, че в момента си представя убийството ми, по особено жесток начин.

- Пробвай ги всички, и който най-малко ти харесва ми го отстъпи. Винаги съм се чудел какво ли е чувството да го усетиш дълбоко в себе си. - Добре, това беше прекалено дори и за мен. Преглътнах кексчето, което беше натъпкано в устата ми и заради, което фъфлех. След като бях изрекъл всичко това ми се искаше да не ги е чула заради фъфленето. - Добре беше. От както спряхме да правим секс се заглеждам по Слав. След като е родила жена му не му пуска, четвърти месец вече. Та двамата се отърквахме един друг, ама тайно. И така тренираме си по седем часа заедно. Ами ти? Всичките дванадесет часа ли си игра с Хуанчо или му даде малко почивка. Колко му издържат батериите?


Aurora: Веждата й се повдигна много внимателно, докато го оглеждаше за един дълъг момент и се опитваше да преглътне кексчето, което бе натъпкала в устата си, за да вземе други неща от хладилника. В ума й се въртеше въпроса, дали просто си беше избрала мъж с много извратено чувство за хумор, или пък може би го казваше на шега, за да не заподозре Рори, че той наистина има някакви подобни влечения. Поне желанието й да се съвкуплява с него си отиде.

Мълчанието между тях беше доста дълго, въпреки че тя се приближи до него, за да остави продуктите за сандвич на масата и скръсти ръце пред гърдите си, гледайки го преценяващо. Накрая въздъхна и поклати червената си глава.
- Знаех си, че баща ми е прав и наистина си на другия бряг. Трябваше да го послушам в началото.. - хумора й отиваше в опасно поле, но той отдавна го беше прекрачил, заяждайки се за подобни глупости.

- Знаеш ли, учудваш ме, скъпи. Подозирах, че можеш да направиш подобно нещо, ама точно със Слав... Влад, например, е къде-къде по...-апетитен. -спомена между другото тя, взимайки един нож спокойно и започна да прави сандвичи. Нямаше да го пита дали иска, защото той тъкмо ставаше и трябваше да му даде нещо да яде, за да не й отхапе ръката, когато тя се опита след малко да му вземе кексчетата. Обичаше го, ама кексчетата й станаха наистина хубави, а както ги беше подкарал той, тя щеше да си остане само с едното, което взе в началото.

Когато беше готова взе една чиния и му го сложи в нея, след което се приближи до Мариус и се усмихна леко. Протегна едната си ръка, за да отмести един кичур, който му влизаше в очите. Прехапа устна, докато палеца й се плъзна надолу по лицето му, за да изтрие малко глазура от устните му и после го облиза и му подаде сандвича.

- Беше магическо. Но след втория час не можех да си затворя краката и да дишам.

Тихия й шепот бе придружен от кратка илюзия, в ума му изникна сцена на голото й тяло, което се беше омотало в сатенените им чаршафи. Едната й гърда се показваше при всяко дълбоко вдишване, докато се извиваше от удоволствие. Очите й бяха затворени, а устните - отворени, подпухнали и пресъхнали от тежкото дишане. Тихи стонове напускаха гърдите й, а ръката й се губеше някъде под чаршафа, движейки се с умерени темпове. Вибратор нямаше, но той не го знаеше и на това разчиташе тя. Освободи го скоро, прехапвайки леко долната си устна.

- Отивам да се оправям. Скоро трябва да тръгваме. - каза му, когато очите й се откъснаха с усилие от неговите. Слабините й пулсираха недоволно. Кой да знае, че два дни биха били такова мъчение без целувка дори. Червенокоската взе едно кексче с глазура и се обърна на пети, тръгвайки нагоре по стълбите към гардеробната си.



Frica: Повдигнах веждата си, чудейки се дали го казва, защото иска да ме дразни или наистина смяташе Влад за апетитен. Щях да продължавам с преструвките, защото иначе в скоро време щях да нападам и колегите си, а не само да атакувам тоалетката с вибраторите. Ужас, щеше да се окаже, че аз съм най-малко привлекателния накрая.

- Всъщност на Слав му е доста по голям от този на Влад. Неговия се слива с топките, направо не можеш да го видиш... Този на Слав е почти колкото моя. - Споделих гордо и взех сандвича, който скоро щеше да изчезне в бездната която наричах стомах. Ако трябваше да бъдем честни, като едни истински мъже никога не си гледахме в пакетите, дори в банята. Беше некултурно да го правим, но бяхме и като тинейджърите, трябваше да си ги премерим. Тука не, че искам да се хваля, но моя беше в топ десет на стената със сантиметрите, а това не беше никак малко. Вярно бях на десето място ама си беше някакъв престиж. Дали баща й следеше тази стена? А дали го имаше на нея?

Всичко загуби смисъл когато ме докосна. Проследих внимателно какво направи с глазурата от устните ми. Това беше прекалено секси. Само от такива малки жестове го дървех, а илюзията в главата ми изобщо не помагаше. В този момент изобщо не ме интересуваше дали се задоволява с вибратора или със собствените си пръсти. Правеше го сама, което беше още по-възбуждащо. Въздъхнах леко, когато Аврора се отдръпна и тръгна да се оправя... Аз исках да я оправя. Да я оправя така, че да забрави за прекрасната си нощ с вибратора и за това, че се държах тъпо...

Проследих я с поглед. Мина покрай плота... Можеше да се качи на на него, да легне и да се остави в ръцете ми. Соковете й да попият в напуканите ми устни преди дори да разбере какво се случва. Да свърши върху езика ми, а пръстите ми да се впиват в бедрата й докато се опитам да удържа цялото й тяло. Мигване... Сцената изчезна, а тя продължи прокарвайки пръсти по стената. Пръстите ми се заплетоха в косата й. Дланите й се опряха в стената и от устните си изплъзна сластен стон, който провокираше всичко животинско в мен. Свалих панталоните си и проникнах в нея веднага. Беше толкова влажна... Звука, когато тялото ми се удари в дупето й изпълни стаята заедно с по един дълбок стон избягал от устните ни. Прехапах устна задвижвайки се в нея...

Простенах тихо и Аврора се спря в средата на стълбите поглеждайки към мен. Все още си държах сандвича и го стисках силно. Толкова силно, че вероятно вече можех да го изям на две хапки, половината продукти и повечето бяха изпадали в чинията. Обърна се отново и продължи нагоре. Вече не издържах. За чат от секундата бях зад нея. Обърнах я към себе си, устните ни се срещнаха за дълга продължителна целувка. Нямахме време да стигнем до спалнята. Свалих нощничката й, а тя ми помогна с панталоните. Стълбите бяха наши, дори по късно да имаме синини от ръбовете. Пръстите ми се плъзнаха по влажната й женственост. Усетих ръката й върху него, насочваше ме към себе си без да спира да ме целува. Нов стон, когато стигнах до сърцевината й. Едва си поех въздух, докато я гледах как завива по коридора и се губи от погледа ми...

- Мамка му. - Изсъсках през зъби и оставих сандвича в чинията а чинията на плота. Направих две крачки до мивката, за да си измия ръцете. Подсуших ги и се облегнах на мивката вглеждайки се надолу където панталоните ми отново бяха образували палатка. Не можеше да се живее така. Щях да си го вържа със тиксо за крака вече... Обърнах гръб на плотовете и се облегнах на единия Прокарах дланта си върху панталона. Затворих очи и стиснах зъби. Пулсираше толкова силно... Погалих го отново. Може би трябваше да ида в някоя от баните. Имаше толкова много бани в тази къща, но не ми се мърдаше от тук. Сцените които преди малко вилняха в мозъка ми сега отново оживяваха а ръката ми се плъзна под панталоните докосвайки го. Стиснах го леко и подех познатия ритъм, за пръв път днес и за поне трети откакто ме беше лишила от секс. Откакто аз се бях лишил. Бях тих, поне аз си мислех така. От устните ми се откъсваха нечленоразделни звуци, леко ръмжене и тихи стонове. Желаех я толкова силно... Навсякъде около мен.


Aurora: Тези негови звуци я изяждаха. Само няколко минути след като се качи на втория етаж, червенокоската, предадена от желанията на тялото си, изтича обратно, готова да се хвърли в ръцете му и да оползотвори правилно часовете, оставащи до курса им за родители. И какво да види? Гаджето си, лъскащо, по средата на кухнята. Нямаше как да остави нещата така...

- За Слав ли си мислиш? Изглежда баща ми наистина беше прав за теб. - обади се тя иззад него, промъкнала се на пръсти и сведе поглед към еректиралия му член, който той беше стиснал. Рори прехапа устна за момент, но повдигна вежда и вдигна синия си поглед към неговия, опитвайки се да се задържи сериозна.- Да почистиш после, това няма да го пипна, след като не съм го предизвикала. - предупреди го и го сръчка в ребрата, намигайки му дяволито, след което се завъртя и отново се качи нагоре по-бързичко, подскачайки си весело.

Обличайки се, тя осъзна, че си подсвирква. Не, че нейното желание да го съблече нацяло и да го запази само за себе си в леглото бе удовлетворено, но поне и той нямаше да е свършил и да се разкарва насам-натам с доволна усмивка.

След като се облече, червенокоската изприпка по същия път надолу и му се усмихна лъчезарно, когато видя намръщеното му лице. Хвърли се в ръцете му, преди изобщо той да е заподозрял и го целуна продължително и звучно по бузата.
- Хайде да тръгваме, хапва ми се торта от онази във Унико и искам да минем от там по пътя, преди курса. Аз ще карам. - настоя тя, отдръпвайки се на известно разстояние, само за да не си останат тук, но ръцете й все още държаха неговите. Имаше нужда от някаква близост с него, било то и минимална, иначе рискуваше да й стане прекалено тъжно и да почне да реве по случая. Случи се вече няколко пъти..


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:27 am

Frica: Направо ме секна. Слав... Ил. Някой ден топките ми щяха да се спукат от напрежение. Този ден май нямаше да е днес, но това не ме правеше по-малко нещастен. Измъкнах си ръката от панталоните и се качих до горе, за да си сложа нещо като за пред хора. Трябваше да изглеждам добре, като другите бащи и техните заместници.

Прежалих се да сложа риза. Да изглеждам поне малко елегантен. Пък и ми отиваше. Зализах косата назад, но щръкна повече. Не можех да се оправя с това нещо.

Качих се в колата на мястото до шофьора. Потъпквайки мъжкото си достойнство. По принцип бях наясно как се кара, но нямах книжка. Поне не и истинска. Фалшиви имах няколко, но така или иначе не ги ползвах кой знае колко. Щеше да ми се наложи да я закарам в болницата след известно време, трябваше да се оправя с тази машина. Затова взех няколко урока преди да ми дадат документите. Отбихме се до сладкарницата, за торта, а после продължихме към центъра за бременни. Сменихме тоя за наркоманите с тоя за бременните. Просто бяхме семейство номер едно, за пример.

Тя си хапна в колата, за да не я гледат останалите и да не им се прияде и на тях, че щяхме да закъснеем с часа а на мен и без това не ми беше много интересен и се надявах всеки път телефона ми да звънне по средата на тая глупост и да ме извикат за спешна мисия, може би, да стрелят по теб е по добрата алтернатива отколкото да стоя в поза бременна котка и едноух котарак...

- Сега застанете зад бременната и прилепи тялото си към нейното. - Направих го и топлото чувство отново се зароди в стомаха ми. Този път и с примеса на пеперудките. Въздъхнах и следвах учителката, поставих дланите си върху коремчето й и започнах да го галя с масажиращи движения.


Aurora: Аврора можеше да усети всяка клетка от тялото му със своето в моменти като този. Така прилепени, прегърнати, главата й - почиваща на рамото му, неговата брадичка - на нейното. Тя притвори очи и се усмихна безгрижно, замисляйки се за нещата, които можеха да се случат, ако изпробват тази поза и в къщи, по възможност - без дрехи.

- Сега, майки, дишайте дълбоко. Сложете ръце върху тези на бащите. Почувствайте ги, успокойте се. Издишайте. И отново... Доверете се на партньорите си.- заговори с кадифен и нежен глас водещата на курса, усмихвайки се премерено. Гърдите на Рори се повдигаха ритмично, докато се понаместваше все по-удобно в неговите ръце, докато все още имаше шанса. - Много добре. Сега хванете ръцете им и преплетете пръсти, притискайки ги в страни от тялото. Важно е да партньорите да знаят как да подкрепят майките в момента на раждането. Все пак никога не знаете в какви ситуации ще попаднете. Така че трябва да бъдете нейната опора.

Червенокоската погледна за момент към Мариус, след което преплете пръсти с неговите и ги сви в страни от тялото си, повтаряйки ритъма с дишане, който бяха учили до сега.
- Чу ли това? Задължен си да си ми опора. - подчекна го тя шепнешком, подсмихвайки се и се облегна на него отново. Прекъсна с дишането си заради краткия смях, който се откъсна от устните й, когато усети как той се наместваше също, а на една специфична част от нея бе започнало да й ръби нещо. - Перверзник. - изсъска тихо, след което се опита да влезе в ритъма на другите. Тъжно, след като искаше да синхронизира ритъма си единствено с неговия, и то само ако става дума за телата им, които се движеха заедно.



Frica: Доверие? В последно време само се заяждахме. Мен ме глождеше това, че ме сменя с лека ръка за някакви вибриращи машинки, а тя май ревнуваше от колегите ми. Дали наистина си мислеше, че ще се хвана с мъж или го казваше в кръга на шегата? Наистина щеше да е тъжно ако подозираше, че минавам на другия бряг. Играех си твърдо за нейния отбор... И щях да продължавам да играя, но след като разкара всички онези неща от тоалетката.

- Защо не помолиш Хуанчо и останалите шест да ти бъдат опора? Мен ме използваш само за такава. - Опитах се да се наместя зад нея. Имах чувството, че съм на виагра последните два дни, дори не бях сигурен дали спада някога. В момента беше притиснат между телата ни и бях сигурен, че за това ме нарече 'перверзник'. Но как се очакваше да е по друг начин. Дишаше дълбоко, леко накъсано. Като след секс. Само трябваше да се намираме в леглото. Капчици пот бяха избили по кожата й заради упражненията, също като след секс. Оставаше само да се вгледа в очите ми с глупава усмивка... Проблема е, че секс нямаше.

- Извинявай. Липсва му едно определено докосване. - Прошепнах до ухото й. Преди да се отделим един от друг и да седнем на пода. Аз с разкрачени крака, а тя полу легнала между тях, също разкрачена... Леле ако бях отпред на колене... Стиснах устните и зъбите си, за да не издавам звуци, които ще са неблагоприятни тук.

- Сега нека всички дишаме заедно. Вдишване, вдишване, вдишване.Тук трябва да има напън, но нека да не напъвате, не искаме някое мъниче да се роди по време на сухите тренировки. - Всички дишахме. Майки, бащи, придружители. Не ми схващах логиките на това съпреживяване, но явно беше важно. - Много е важно да говорите на бебето и да галите коремчето, по време на раждане. Както и преди това. Докато е в утробата на майката то чува всичко и когато дойде време за раждането ако му говорите ще следва гласа ви.

Значи нашето бебе щеше да е нимфоман и първата му дума щеше да е секс или вибратор. Не знаех колко време ще продължи тази суша, ама ако ги задържи за себе си, дъмата вибратор щеше често да се използва.

- Нека починем малко. Майки, там сме ви подготвили малко изкупения както и сок. Насладете се на почивката и се сприятелявайте. Хубаво е децата да растат с връстници още от бебета. Ще продължим след малко...


Aurora: Аврора се изправи от мястото си с помощта на Мариус и побърза да прибере къдриците си в ниско кокче в областта на тила си. Лятната жега все още не си беше тръгнала, само лекия пронизващ вятър индикираше идването на студените месеци, но това все още не ги тревожеше.

Всички се раздвижиха около тях - жените се отправиха към вкусотийките на масите, а мъжете се чудеха къде да се скатаят, за да си върнат някак си мъжествеността, но самото им присъствие на този курс вече ги поствяше под чехъл. Бременната хакерка галеше коремчето си, свела поглед към него и се подсмихваше на гледката. То растеше толкова бързо. И сега искаше сок, затова тя отиде, за да си вземе една чаша, след което се върна при Мариус.

Червенокосите идиоти седяха и се гледаха в един от краищата на стаята няколко минути, преди тя да се приближи към него и да обвие ръцете си около кръста му, скривайки лице в гърдите му.
- Не можеш ли да си го завържеш като колан на кръста, или нещо подобно? Не мога да те опазя от другите бащи. Ако някоя бременна остане без мъж заради теб, после мен ще нападнат, а аз себе си едва понасям, не ми се разправя с други бременни. - промърмори му тя, засмивайки се леко и вдигна погледа си към лицето му.

- Не знам какво си мисли тази учителка, но има голям вариант да убия някой, ако още една майка се приближи и ни пита дали сме брат и сестра, а после реши, че ще ми е много забавно да слушам за дискомфорта в кръста й. И аз го имам, но не мрънкам.- заяви момичето, клатейки глава и въздъхна, облягайки пак главата си на рамото му.


Frica: - Не знам колко си мислиш че е голям, но май от толкова вибратори си му забравила размера. Не е цял метър, че да мога да си го завържа около кръста. - Направих се на обиден но все пак сведох поглед, за да я погледна за кратко. Нали бях обиден. - Плюс, че ако исках да съм при другите бащи, щях да съм там, а не при гаджето си, което дори не ме зачита за мъж.

Все пак обвих ръцете си около тялото й. Харесваше ми близостта й, тук я показваше, може би защото не можехме да се отпуснем насаме. Войната си беше война. Една майка се приближаваше към нас. Забелязах я още като тръгна. Можехме да избегнем поне въпроса дали сме брат и сестра.

- Имаме нападение на осем часа. - Споделих на Аврора и се усмихнах ангелски. - За да си спестиш мрънкането започни да се оплакваш ти. Така тя ще види, че е досадно. Не можех да лишиш детето от приятели само защото те дразнят родителите. Ще се жертваме.

Приведох се у устните ми докоснаха нейните. Устата ми се разтвори леко и езика ми леко я погали, преди да се вмъкне при нейния където да се заиграят. Първата ни целувка от два дена насам. Отдръпнах се и прехапах долната си устна усмихвайки се. Ето че нямаше да последва въпроса дали сме брат и сестра. Жената се спря за момент, но когато се отделих от Аврора тръгна отново.

- Здравейте. - Поздрави ни тя с усмивка. Изглеждаше добре, нямаше дразнещ глас и на пръв поглед не беше досадна.
- Здравей. Аз съм Мариус, а това е приятелката ми Аврора. - Огледах се наоколо. Никъде не се виждаше мъжа й. Можеше ли такава безотговорност. Така като я гледах беше в доста напреднала бременност, освен ако в нея нямаше две или три бебета.Ръчнах Рори леко за да каже нещо, преди тя да се е разприказвала. Трябваше да бъдем любезни.


Aurora: Рори се намръщи, дори след прегръдката му и сгърчи нослето си недоволно, досущ като малко дете. Целувката му оправи много настроението й, но пак си оставаше неизбежната среща с другата бъдеща майка, която беше на всичкото отгоре и блондинка.
- Ама не искам...- измрънка тихо тя, точно преди да ги заговори момичето. Предаде се с въздишка.

Лицето й се изглади на мига и по устните й разцъфтя лъчезарна усмивка, докато се ръкува с жената срещу нея, а с другата обгърна кръста на Мариус, за да не се измъкне той и да я остави да се мъчи сама.
- Приятно ми е. - каза внимателно тя и прокара пръстите си по врата си. - Боже, тук си е топличко, нали? - отбеляза Рори и въздъхна леко.

- Да, определено. Аз съм Кристина. - Кристина имаше дълбоки зелени очи като на кошута и нежни черти, които й придаваха почти детско изражение. Също така имаше и доста апетитни форми, които напълно отричаха детското в нея, дори и без напредналата бременност. Аврора погледна за момент към Мариус. Ако я загледа, тя щеше да го убие на място.

- Сама ли си тук, Крис?
- Не, изпратих партньорката ми да ми донесе от кекса. Уникален е, трябва да го пробваш. Идвам тук само заради него. - засмя се тя весело и подскочи леко, когато тъмнокоса красавица докосна рамото й и й подаде картонена чинийка с кекс, а после остави целувка по бузата й. Рори се ухили, сякаш пред погледа й размахваха бонбони. Това беше ново. Щом не искаха мъжа й, както всички в центъра за наркомани, всичко беше наред. Червенокоската видимо се отпусна и прояви инициатива при разговора.

- Определено и аз съм му фен. Е, какво очаквате?
- Близнаци. Заченах ин-витро, надявайки се на едно, а те дойдоха в комплект.
- Каква по-голяма радост от това, нали скъпи? - джинджърката беше шокирана. Тя за едно не беше готова, камо ли за две. Как се гледат толкова деца? Кой луд искаше две? Тя и това не го искаше много, ама нали вече е факт.. обичаше си го по неин начин.

- Извинете за въпроса, но това естествения цвят на косите ви ли е? Рядко се срещат при нас червенокоси, а вие даже сте се намерили. - попита гаджето на Кристина, която нарече себе си Мадалина.

- Оу, ами ние с конкурс се избирахме. Трябваше да си отмъстя на някой, затова че понасях закачки през ученическите си години заради косата и реших да си родя бебе по повода.


Frica: О, това беше толкова сладко. Тя най накрая погледна към друг, човек и не усещах в нея желанието да му прекърши врата. Кристина беше сладка и това, че е тук с Мадалина, която й е партньорка беше наистина смело. Еднополовите връзки още срещаха големи проблеми заради тъпите хомофоби. На мен не ми пречеше. Щях да се намирам в женска компания от които две трети нямаше да ме виждат като нищо апетитно. Това свеждаше конфликтите до минимум и бях щастлив.

- Забавна си Аврора. - Засмя се и се протегна за да докосне рамото й. Чакай малко... Тя нямаше да иска да ги убие, защото не искат мен... Ами ако искаха нея и да си правят тройка и такива неща? Не, това трябваше да си го избия от главата. Ръката ми се плъзна през кръста на червенокоската й остана там, придържайки я близо до тялото ми.

- Доста често ни гледат подозрително и мислят, че сме брат и сестра, които нямат нищо против инцеста. Затова предупреждавам, че нямаме роднинска връзка. - Чудех се защо изобщо се забърквам в разговора. Ето, почувствах се излишен. Погледнах към брюнетката опитвайки се да преценя, дали и тя се вълнуваше за нюансите на детската стая или предпочиташе да стои на дивана докато пие бира и гледа футбол?

- Как се решихте на толкова голяма стъпка. Имам предвид, от това, което гледам тук не е лесно да си родител и... Как разбрахте, че сте готови за това? - Надявах се само да не го разтълкуват като нещо хомофобско, защото не беше това. Прехапах устната си и се усмихнах леко местейки погледа си от едната към другата.

- Заедно сме от шест години. - Отговори ми Кристина засмивайки се. - И аз вече исках бебе, а тя не можа да ми откаже.

Двете се спогледаха усмихвайки се една на друга. Гледаха се така сякаш целия свят беше затворен в очите на другата. Както ние с Аврора се гледахме по време на интимни моменти и когато не се карахме.

- А вие? От колко време сте заедно? - Попита Мади, преди двадесет и четири катарова усмивка да се разлее по устните й.

- Ами... - Погледнах към Аврора и срещнах за кратко сините й ириси. - От около четири месеца.

Когато се обърнах към двете момичета пред нас израженията им бяха безценни. Предполагах, че ако им бях казал, че сме брат и сестра нямаше да изглеждат по този начин. И двете погледнаха към коремчето на Аврора, което хич не беше за четвърти месец.


Aurora: Защо му трябваше да го споменава? Сега трябваше да обясняват допълнително хиляда неща, които бяха излишни в разговора. Искаше й се да му откъсне ръката и да го пребие с нея пред всички. Но, за да не повикат полиция и да не я арестуват, тя му хвърли само един лош поглед, който ясно гласеше 'ще те убия вкъщи'.

- Всъщност историята ни започна по-отдавна. Може би преди осем месеца. Да кажем, че малкото.. ъм, че бебето не беше предвидено, но след като научихме решихме да си го задържим.

Бузите на червенокоската поруменяха леко, докато се опитваше да обясни странната им история. В този момент се замисли какво ще каже на сина си, когато той ги попита как се е появил. 'Мама се напуши като куче, тати и той, понапиха се и се чукаха като зайци, без изобщо да мислят за презерватив и...' много романтично, много сладко. Трябваше да си измислят нова история.

- Е, понякога и така се случва. - засмя се Криси, в опит да раздвижи обстановката - Да се надяваме, че ще успеем да разберем до края на курса, как да не си осакатим бебетата.

Всички се разсмяха. Това беше любов от пръв поглед. Аврора беше в адски неудобно положение и тази прелестна блондинка я измъкна. Ако приятелката й не беше тук, Рори би се замислила дари да не я целуне от радост. Тъкмо и тя да подразни малко червенокосия глупак до себе си.

- Може да вечеряме някой път заедно. - предложи изневиделица Аврора и когато думите напуснаха устата й тя също бе толкова изненадана от себе си, колкото и Мариус - Разбира се, някъде навън, защото готварските ми умения все още са на ниво 'не съм сигурна дали ще се измъкнете живи след това', но ...

- Родители, моля да се върнете по местата си отново. Нека да започнем с втората част на упражнението. - извика ги тяхното гуру. Кристина и Мади се съгласиха с идеята с блестящи усмивки, а после всеки зае мястото си.

- Не трябва да ми даваш да комуникирам с хора. Много бързо ще ме затворят в психиатрия и тогава сина ти ще расте сред луди и ще трябва да ни идваш на свиждане. - измърмори Рори, облягайки се отново на гърдите на Соломон.



Frica: Едва не ми падна ченето, когато ги покани на вечеря. Бях приятно изненадан... И не чак до толкова приятно. Все още си спомнях разговора в който ми спомени, че си пада и по момичета. А сега когато ме заместваше в леглото с машини, едва ли щеше да й пречи да ме смени и в живота си с някоя година мацка...

Строихме се отново и съвсем скоро ни беше връчено по едно бебе кукла, което трябваше да изкъпем. Кой да знае, че преди да пухнеш бебето в коритото трябва да провериш водата с лакът. Пръстите не били толкова ефективни защото издържали повече на топлина. Имаше си предимства този курс.

- Всъщност си мисля, че ако те вкарат в лудница него ще го дадат на мен или на родителите ти. - Нов убийствен поглед. Щеше ми се да я целуна и да изтрия това изражение от лицето й. Не го мислех наистина. Нямаше да я оставя да полудее, щях да направя всичко възможно всичко с нас да е наред и живот и здраве да направил красива сватба, защото щеше да е ослепителна в голяма бяла рокля... Може би когато бебето стане на две-три годинки, за да го използваме за шафер. - Всичко ще е наред, скъпа. Знаеш, че няма да позволя това да се случи, и че те обичам.

Изпратих и въздушна целувка и се опитах да се съсредоточа върху това, което ни обясняваха. Как да придържаме главичката на бебето, как да пазим пъпчето. Че сега е лесно защото е кукла, но истинското бебе рита с краченца и пляска с ръчички и е по-трудно да го задържиш. Успяхме да си изкъпем бебето, поне до някаква степен. На два пъти го връщахме, защото имаше още сапун по него, но крайния резултата не беше зле. А накрая всичко това свърши. Можехме да се прибираме и щяхме да имаме още четири часа сами вкъщи, преди да ида в щаба... Само двамата между четирите стени на къщата... А дали щях да устискам този път?


Aurora: Червенокоската се загледа в партньора си и се подсмихна полвинчато.
- И аз те обичам. - реши, че той трябва да го знае, въпреки ужасния й характер.

*седмица по-късно*

- Мариус Соломон, знам, че си в къщата! Чух вратата след теб. ДНЕС трябва да сглобим детските мебели, така че си довлечи задника тук. Без да ми се оправдаваш с работа!

Да се чудиш как с това голямо коремче и по принцип толкова нисичка.. откъде взимаше толкова въздух, че да е толкова гръмогласна. И толкова нервна? Или злобна... Не, просто по някога си беше кучка.

Аврора, която изобщо не приличаше на принцеса в момента, а по-скоро на клошар, защото беше по старо долнище и някаква негова тениска, защото нейните вече не й ставаха, а неговите поне бяха малко свободни и дълги. Косата й представляваше разплетена кошница, която е била събрана и се държи на хлабава опашка, която стърчи отвсякъде.

Когато джинджъра се яви пред нея, тя скръсти ръце и се опита да запази самодоволната усмивка, която произлизаше от факта, че го хващаше все по-бързо и задобряваше, за себе си.
- Здравей, скъпи. - поздрави го тя, докато се надигаше, за да му лепне една целувка по бузата и заедно тръгнаха към детската, където тя беше издърпала всички кашони с мебели, които трябваше да сглобят - шкафа с мястото и материалите за повиване, кошарата, скрина за дрехите му... всичко.

- Е, прочетох инструкциите на всичко и... нищо. Не мога да намеря половината гайки. Започвам съвсем лекичко да се изнервям..- Рори махна към пръснатите материали за бебешкото кошче и се почеса по главата, въпреки че не я сърбеше точно сега. Нервите й бяха обтегнати докрай, а сухия период вече я съсипваше. Напълня с два килограма и половина тази седмица.. Вече той вероятно не я искаше, защото изглеждаше като слоница-майка. Това трябваше да е... няма друг шанс да не откликва на опитите й за изкушение.


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:28 am

Frica: Ама че беше упорита... Дори не успях да се вмъкна в банята. Сякаш беше сложила сензори. Отидох до стаята усмихвайки си, но когато видях какво е сътворила тази блестяща двадесет и четири каратова усмивка се стопи... Приведох се леко и я целунах вяло, докато оглеждах всички разпилени по пода неща.

- Сама ли донесе кашоните? - Попитах повдигайки вежда, като този път се обърнах към нея. Погледа ми беше сериозен тона също. Щеше да има буря. Избягвах да се карам с нея, но за това щеше да си го отнесе. - Трябваше да ме изчакаш. Щях да ги донеса... Не трябва да се натоварваш, ще направиш някоя беля...

Това беше каране, дори да говорех без да повишавам тон. Поклатих леко глава и си свалих якето, за да остана по тениска. Приклекнах и огледах материалите които беше разпиляла Почесах се по главата и придърпах книжката, за да видя картинката отпред и да знам как трябва да изглежда, когато е готово.

- Не се притеснявай, ще го разгадая. Дай ми малко време... - Можеше да изчака поне да се изкъпя или да хапна нещо. Разбирах, че тя по цял ден си е затворена вкъщи, но когато и да се прибера започваше едно мрънкане за сглобяването на тези мебели. Поне щях да го направя сега и да си го махна от главата. Изправих се отново и се обърнах към нея усмихвайки се. Бях забравил нещо. Нещо много важно. Придърпах я към себе си и оставих една звучна целувка върху устните й. - Добър вечер, скъпа.

Потърках носа си в нейния и я завъртях около оста й. Ето, че и тя се усмихна. Трябваше да помогнем на това напрежение да се махне от нея. В никакъв случай не я исках ядосана или злобна, а ме посрещна точно такава.

- Искаш ли да ти отворя една бира? Ще ида за миг до кухнята и се връщам да го сглобяваме. Ти ще бъдеш мой учител. - Оставих още една целувка върху главата й и след три секунди вече отварях едната от двете бири и й я подадох, а другата запазих за себе си.


Aurora: Червената й глава се обърна в негова посока и синия й поглед го прониза. Той укоряваше ли я? Тя го молеше за това от седмица, а той само се измъкваше заради работата в Либра или някакви други допълнителни задачи. Нямаше да се разберат така. Гнева я обзе моментално, челюстта й се стегна, но всичко се размина доста бързо, когато той започна да й се умилква.

- Няма да се разберем така, Соломон. Не може току-така да ми вдигаш нервите и после да се правиш на обичлива половинка. Няма да ти се размине. - предупреди го тя сърдито, но все пак го гушна отново и пое бирата си.

- Плюс това не е като да съм взела всичко под една мищница и да съм тичала с него по стълбите. Имам предостатъчно свободно време, за да си правя почивки и да го бутам или да го влача. Скучно ми е. - допълни по-спокойно и сви рамене, отпивайки от студената напитка. Боже, как й липсваше алкохола. И цигарите. И наркотиците. Ама цигарите най-много. Беше потресаващо трудно да не изтича до някой магазин и да не си купи цял стек.

- Добре.. - Рори отново разтвори упътването на кошчето - Значи трябва да намериш кръглия елемент, който е отбелязан с 1-ца. Средно голям, май трябва да е железен. После взимаш и едната табла. Тези късите, дето трябва да са основите. Точно тези. Боже, тези рисуват много грозно в книжките си.. -бе трудно за понасяне, че хакерката можеше без проблем да разглоби всеки компютър и да го сглоби наново от съставни части, но не и да сглоби едно проклето кошче. Голям удар по достойнството й.

- Между другото направих план на банката, както и проверих смените на пазачите, влязох в техните камери и гледам да ги следя редовно през повечето време, така че съвсем скоро ще имам пълен план на операцията... ако все още си навит, разбира се. Но мисля, че ще е добре да го дам на Имир и да го изпълним от Щаба, за да можеш да имаш подкрепление. - не, тя изобщо не се интересуваше за това да не пострада той. Никак даже. - После трябва да се червя пред сина ни, като ме пита къде е смотания му баща. - въпреки че лицето й остана спокойно, очите й се усмихваха. В тях се четеше прикрито обожание към човекът срещу нея, както и нежност, загриженост, любов... Все чувства, на които тя не си и представяше, че бе способна.



Frica: Ама не можеше да ми се измъква със 'скучно ми беше'... Не можех да й се карам, когато знаех, че не прави нищо по цял ден. Чувствах се виновен, че работя, а не бях при нея, когато има нужда от мен. Затова си замълчах. Нямаше да й се карам. Прехапах си езика и започнах да правя това което ми казваше. Закрепих кръглата част зад решетката и надникнах над рамото й, за да видя картинката.

- Знаеш ли... Заеби ги тия инструкции. Гледай как се прави. - Щях да включа на супер скорост, за да приключа по бързо. Тези хора не използваха нито лепило нито силикон. Нищо което да го задържи като хората. Завивах леко гайките, за да не ми се налага да развивам много ако не са така както трябва. Отстъпих няколко крачки заставайки до нея. Горе долу изглеждаше така както на картинката отпред. Наклоних си главата на една страна. Изглеждаше супер нестабилно, но се надявах да е заради това, че не съм затегнал добре гайките.

- Не ми се иска да набъркваме братовчед ти... Либра като цяло. Правим го за наше удоволствие. Освен това никой не е в състояние да ме хване. Ще се измъкна на всяка цена. - Приведох се за да целуна устните й, а след това се отдръпнах за да сваля тениската си и да попия лицето си. Капчици пот бяха започнали да избиват по челото ми. Сега щях да ги затегна. Сега изглеждаше една идея по стабилно. - Сигурна ли си, че това са всичките части? Не ми изглежда много цялостно. - Побутнах го малко, но не се клатеше. Като че ли беше добре


Aurora: Ама не беше честно да прави всичко толкова бързо. С тази скорост щеше да оправи цялата стая за две минути и после къде беше забавата от това да се ядосват заедно за подобни неща.

- Ами... - започна тя, отпивайки отново от бирата си и погледна картинката, която бяха изобразили за краен резултат - като че ли е само това. Нямаше други джаджи в кашона. Може би като сложим матрака и завивките ще изглежда по-добре?

Думите й бяха само предположения, Рори свиваше рамене и се почесваше по главата, оглеждайки конструкцията отгоре до долу и обратното.
- Изглежда ми стабилно, пък и колко ще е бебето... 3-4 килограма... няма нужда да издържа тонове. - каза накрая и извъртя очи, след което се изправи (катурвайки се първо настрани, а после на колене.. абе сложен процес беше) и се присламчи пак до него, особено когато можеше да докосва голата му кожа. Просто й действаше като магнит, а тя беше елементарна метална частица. Вече изпитваше неистова нужда да го докосва.

- Харесва ми, щом е за .. лично наше удоволствие.- спомена, сменяйки тона и остави бирата настрани, след което обви ръцете си около тялото му, въпреки голямото й коремче, и облегна глава на рамото му. - Може да почакат другите мебели, нали? продължи тя, притискайки устни в основата на ключицата му съвсем нежно. После на сантиметър от там нова целувка и така още няколко, съвсем невинни.

- Знаеш ли, че след като навляза в осмия месец не е много препоръчително да правим секс... Това е само след месец. - започна тя съвсем тихичко с прелъстителен глас. Погледа й хвана неговия в капана си и червенокоската прехапа устна. - Толкова тъжно.. - промърмори тя, преди да се надигне и да докосне леко устните му със своите.


Frica: Поклатих глава разбиращо и отпих няколко глътки от бирата си. Можеше наистина да изглежда по-добре като го пооправим малко. Опитах се да не обръщам внимание на прелъстителните й нападки, но беше трудно. Леките откраднати целувки бяха едно, ама да ми се умилква, при положение че болезнено я исках беше равно на убийство.

- Не знам дали могат да почакат... ти доста бързаш. - Подвикнах веждата си и сведох поглед. Все пак пръстите ми минаха по гърба й, проследявайки линията на гръбнака й от врата чак до дупето. Приведох се и оставих целувка върху главата й докато устните й бяха върху кожата на гърдите ми. Изкушаващо... А после започнаха онези приказки за това как няма да могат да правят секс цял месец... В деветия даже си беше препоръчително, но след като излезе бебето... Тогава започваше сухия период.

- Но скъпа... Ние не правим секс. Ти спиш с вибратори дълги почти колкото предмишницата ми, а аз мастурбирам в банята. - Казах шеговито дори се засмях преди да се измъкна внимателно от ръцете й и да се приближа до другия кашон. Бях пределно ясен преди всичко това да започне. Казах, че докато има вибратори в тази къща няма да правим секс и бях успял да устискам на сексуалното напрежение вече повече от седмица... Но едва се траеше. От толкова самозадоволяване бях забравил какво е чувството да съм в нея. По крехки спомени беше неземно, а всеки път когато си помислех за това малкия се изправяше готов за употреба, която изстрелваше следващата порция материал в канала... Това беше ли живот изобщо? - Наистина е тъжно, но все още виждам вибраторите на тоалетката ти.

Казах разглеждайки нишката и прелиствайки, четейки инструкциите строго по диагонал, за да си имам някаква представа... Преди да съм й скочил и да съм я завлякъл в спалнята, където да й разкатая фамилията от секс... В последно време ми беше и трудно да свършвам сам. До толкова бях привикнал, че се беше превърнало в рутина.

- Кога смяташ, че ще си напълно готова да изпълним плана. Ще се радвам да те направя щастлива. - Върнах се до нея за да оставя няколко целувки върху намръщеното й лице и да се усмихна с най-ангелската си усмивка.

Aurora: Не, това беше. Край. Тя нямаше сили вече да води тази война с него. Щеше или да го убие, или да го напусне, или да се разплаче. И трите алтернативи не бяха допустими за достойнството й, така че Аврора отчаяно се опитваше да намери друг изход от ситуацията и разговора.

Широка усмивка се опита да прикрие разочарованието й и тя пусна косата си от опашката, след което се приближи до гърба му и сложи ръце на раменете му.
- Виж, скъпи, пак бъркаш... Ако беше малко по-наблюдателен, щеше да забележиш, че нито един от тях не е ползван, а ги държа там, само за да те дразня. А не правим секс, защото ти отказа. Аз ги поъчах като бойкот срещу това решение. - каза червенокоската, допирайки топлата си буза до охладената му от чистия въздух кожа - Но ти си решил да тероризираш бременната си приятелка и да не я обичаш... Това си е незаконно. Ще подам жалба срещу теб.

Тъжния й, гальовен тон почти мъркаше, плъзгаше се подобно на масло върху нагорещена повърхност и предизвикаше реакции по тялото му. Самата тя можеше да забележи как гърдите му се задвижиха по-бързо, а косъмчетата по ръцете му настръхнаха. Остави една целувка по тила му.

- Предпочитам да ме направиш щастлива по друг начин. Вече много... много ми липсва да си вътре в мен. - шепотът й едва галеше ушите му, докато пръстите й пълзяха по корема и гърдите му. Той трябваше много добре да си помисли върху решението си, за да не съжалява после.


Frica: Настръхвах целия докато говореше толкова близо до мен и дъха й галеше кожата ми... А последното която изрече ме накара да изпусна дъха си подобно на жален стон на неудовлетворение. Поне не бях забравил да дишам, както често ми се случваше, като заговори по тази тема.

- Ако не ги използваш, ще ги махнеш ли? Не ми се иска да делиш леглото ни с по големи пишки от моята, независимо дали ги ползваш... - Въздъхнах отново и се завъртях в ръцете й. Приведох се и пресрещнах устните й който се разбиха в моите само, за да ме накарат да се почувствам значим отново.

Не дочаках отговора й. Преди да се е усетила вече я бях хванал като булка и я бях пренесъл до спалнята. Това сега беше единствения вариант, защото коремчето малко започваше да пречи. Не знам, защо обаче колкото повече напредваше бременността й толкова повече ми харесваше. Сякаш се влюбвах във нея все повече със всеки сантиметър, с който нарастваше коремчето й. Ставаше все по-красива и аз все повече я исках.

- Ще ги махнеш, нали? - Промърморих задъхано докато спусках устните си по врата й и се опитвах да се преборя със дрехите й. Трябваше да започнем да се отопляваме с нещо, не исках да настине защото стои гола на студено... А след този сух период, поне няколко дни нямаше да се облича...

Ръцете ми не можеха да си намерят място върху тялото й, докато не се отърваха и от последното парче плат, което закриваше част от тялото й. Прехапах устната си за момент, когато срещнах погледа й. За един кратък миг преди да я завъртя и да застане с гръб към мен. Коленете й дланите й потънаха в мекия матрак поемайки тежестта й, а езика ми вече рисуваше линии по гърба й. Докато пръстите ми бавно пълзяха върху влажната от целувките ми кожа. Бях толкова твърд, толкова готов... И този път щях да потъна в нея... Докрай.


Aurora: Ииии успех! Страйк. Каквото се казваше там. Въпроса бе, че той се предаде, въпреки че технически тя се предаде... Абе и двамата се предадоха и за никой от тях нямаше значение, след като най-накрая, след седмица въздържание, и двамата получиха това, което искаха.

Истинска усмивка озари този път бледото й, луничаво лице, докато ръцете й се обвиваха около врата му, за да го повлекат по-близо до себе си, поне колкото й позволяваше бремеността. Беше чела за някакви проблеми между майката и бащата, когато той не я приемал като сексуален обект по време на бременността. Е, особено с това нарастнало либидо в последните месеци, Рори се радваше изключително много, че не страда от липса на внимание от негова страна.

- Да, да, скъпи, обещавам. - каза тя задъхано, отмятайки косата си на едното си рамо, за да му освободи повече място за целувки, докато хапеше устните си нервно. Нетърпението я изгаряше, слабините й пулсираха в див ритъм и единственото, което искаше бе да го усеща навсякъде около и в себе си. - Ще ти дам да ги изгориш, ако трябва. Само ми покажи колко ме обичаш...- в този момент беше съгласна на всичко, можеше да му обещае и че никога повече няма да му повиши тон, само и само да не спира и да не разиграва отново тези циркове.

Миг на напрежение и после тялото й се изви под допира на пръстите му, които лазеха по гръбнака й, докато я изпълва докрай и тя отново беше цяла, отново можеше да диша, отново го усещаше толкова близък, толкова свой. Сякаш нищо не можеше да ги раздели в тези моменти. Тогава бяха само те и целия свят губеше значението си пред тяхната любов.


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Alex on Чет Апр 19, 2018 2:28 am

Frica: 8 Декември 2016г.

Макар да знаех, че този ден все някога ще дойде, не се чувствах готов. Пък и вече му беше време да излиза на малкия господин. Оставаха му четири дни до термина. А никой не обичаше закъсненията. Докато Аврора дишаше, аз се въртях в абсолютен кръг в центъра на стаята докато правех инвентаризация на багажа, който бяхме събрали още преди два месеца. Имах чувството че аз дишам повече от нея.

- Добре, готово е... Ще се обадя на майка ти от колата. - Винаги можех да я заведа до превозното средство с бягане, но се притеснявах да не направя нещо на бебето. Затова и се придвижвахме бавно по стълбите. Опитвах се да й следя контракциите, на колко време са и в същото време да я придържам, за да не падне. Коремчето й стърчеше напред сякаш в него имаше поне две бебета, а тя продължаваше да бъде прекалено слаба, за да го носи. Сякаш беше глътнала футболна топка.

- Още малко... Остава само да прекосим хола и да влезем в гаража. - Тя щеше да ме изяде само с поглед. Не беше лесно да се води диалог с нея изобщо... Виждах нараняванията, които искаше да ми причини в очите й. Болеше я и искаше и мен да ме боли. Поне стигнахме до колата. Сложих багажа на задната седалка и заех мястото на шофьора. Сложих си хендсфрито на ухото и набрах номера, докато палех колата и потеглях от гаража.

- Клаудия... - Кратка пауза, докато се убедя, че ме слуша. Аврора изръмжа до мен. Сигурен бях, че е недоволна, за това, че се разсейвам, но аз си следях пътя и цялата обстановка. - Отиваме към болницата... Да истински късмет, че почивам... Ще дойдете ли?

Не изрекох името на баща й с него още не си говорехме, дори ако случайно се засечем по коридорите на щаба. Той беше прекалено горд, за да ме поздрави, но ако бях прекалено нахален получавах кимване с глава и смъртоносен поглед. Затворих телефона, когато майка й ме увери, че ще зарежат всичко и ще дойдат. Чудесно. Имахме нужда от подкрепа. Притеснявах се адски много за това бебе и за това, че щяхме точно ние да му се паднем за родители...

Изобщо не спазвах знаците, но внимавах да избягвам дупките, за да не я друса и да избирам пътя с най-малко задръствания по това време на деня. Няколко минути и щяхме да сме в болницата...


Aurora: Как беше?
Три плитки вдишвания и издишвания, а после едно дълго? 'Трябва да ги спазвате' гласа на инструкторката проехтя в главата на червенокоската, която се намръщи още повече 'Знам, че няма да ви е до това, но са много важни, за да може тялото ви да поема достатъчно кислород и да облекчи болката. Много ще ви помогнат.' О, я, майната ти...

- Знаеш ли, глупако, искам да стигна до болницата цяла, ако не възразяваш. - изръмжа Аврора на Мариус гневно и стисна дръжката на вратата толкова силно, че кокалчетата й побеляха - Внимавай със светофара, по дяволите. Кой те учи да караш..

Е, все пак стигнаха. Той повика санитарите доста бързо, след като паркира и обикаляше около нея като пчеличка около цвят на маргаритка. Е, тя не беше шибана маргаритка, така че й се искаше да го стисне за гушата и да го накара да спре, но нямаше тази сила. Вместо това обаче хвана една от санитарките, докато я бутаха в количката до някаква стая, за престилката и я издърпа към себе си.

- Къде е доктор Романов? Той трябваше да е тук. Обеща ми..
- Оу, ами, госпожо.. Той е в отпуск до утре.
- МОЛЯ?? СПРЕТЕ!

Аврора изръмжа изпод дъха си за момент, но петите й се бяха забили в пода и не даваше шибаната количка да помръдне. Даже се опита да се изправи.
- И няма да дойде, така ли? - попита тя с леден, режещ тон вече изплашената санитарка.
- Ами..аа... той.. еми... Имаме чудесен акушер на смяна, доктор Тамас е много добра в работата си.

Секунда...две...три...Червенокоската се обърна и тръгна към изхода.

- Къде отивате?
- У нас. Ще се върна, когато доктор Романов е тук. Няма да родя без него. Това нещо седя в мен девет месеца, ще изтрае още ден.
- Но не може...
- Ти ли ще ми кажеш? Хайде, Мариус... тръгваме си!


Frica: Никой не ме беше учил да карам. Колата беше автоматик сама се караше. Аз само въртях геврека. Това го знаех от гледане. Може би беше време да изкарам книжка и на документи. Фалшивите не караха кола, а на мен наистина ми искаше да доставя в болницата и жена си и сина си живи и здрави. По възможност и двамата както си бяха. Той в нея.

Кой да предположи обаче, че доктора няма да е тук и ще се наложи да ражда при друг специалист. За мен нямаше особено значение, кой ще извади бебето от нея ако и двамата са добре, но очевидно за нея имаше и нямаше да се бъркам в решението й. Ама можеше ли да го стисне за цял ден, като е решил да излиза?

- Скъпа... Нека да седнем тук и да го изчакаме... Няма смисъл утре да идваме пак. - Трябваше да я накарам да остане тук. Нямаше да е готино да го роди в колата на връщане или във ваната, само защото беше инат и отказваше да повярва, на друг специалист. - Моля те... Сигурна ли си, че искаш аз да израждам сина ни? Точно аз?

Това можеше да я откаже. Надявах се да я откаже. Беше хубаво, когато не разчиташе на мен за такива неща. Виждаше, че се старая, но рядко ми се получаваше да съм добър. Това се забелязваше и в курсовете за родители. Тъжно... Може би трябваше да извикаме Кристина и Мадалина да ни помагат с...

- Аврора... Мариус... - Обърнах се и погледа ми срещна учуденото лице на Мади, която също като мен преди малко се въртеше около количката в която бутаха Крис, която пък се опитваше да диша както ги бяха учили. - Не мога да повярвам, че големия ни ден ще е общ!

- Не знаем дали ще е общ. Доктор Романов го няма и май ще го стиска и ще си ходим. - Половинчата усмивка без капка веселост се опита да се настани на лицето ми.
- Доктор Романов не е тук? - Възкликна Криси и понечи да се изправя с двойното си коремче. - И ние ще го чакам. Тези неща няма да излязат от мен без него!

Ама не разбирах каква е тази мода при родилките...

Aurora: Червенокоската бе крайно вбесена от държанието на Мариус. Защо той не правеше нищо както трябва? Защо, по дяволите, никога не му се получаваше? И защо не разбираше колко важен е този лекар за нея? Сляп ли беше или глух през последните шест месеца? Добре, че ягодовата блондинка разбираше болката и огорчението й от липсата на конкретния доктор, защото тя беше на крачка от това да взриви болницата.

- Мариус... скъпи... мили мой.. - Аврора беше стиснала яростно ръката му, защото през нея премина още една контракция. Челюстта й изпука от стискане, очите й също бяха стиснати яростно, но не издаде нещо повече от стон. - Доктор Романов ни трябва. На мен. На бебето. На Криси и нейните бебета също. Той ни следи от самото начало, познава всички опасности и рискове. Без него няма раждане. - това бе възможно най-милия тон, на който беше способна Валдъз, въпреки стиснатите й зъби.

- Така че иди и го намери, или ти ще си първия смъртен случай, а след теб ще е и цялата болница. Ще умра от болки тук, така че върви и доведи този шибан задник, ако не искаш да умреш. Ако трябва прати баща ми да го отвлече.. няма да родя без него. - този път заплахата беше истинска и той много ясно можеше да го прочете в очите й.

Накрая тя го пусна и се обърна към санитарката, която все още чакаше до количката й. Добра се до нея с известно подпиране, но когато я хвана за престилката, сякаш бе последната сламка в морето.

- Виж сега. Ще ни приемеш набързичко в стаята, а после ще се върнеш и ще взривиш телефоните на жената на Романов, на децата му, на родителите му, на внуците му, неговия, та даже и на кучето му, докато не се довлече, разбра ли? Надявам се да. Не ти се умира сигурно. Хайде, води ни. - след това се обърна към Криси, която я гледаше смаяно, но й подари една развеселена усмивка.

Явно тя се чувстваше по същия начин и я разбираше. Седнаха си пак в количките, защото не искаха да изсипят бебетата на земята и се оставиха да бъдат превозени до стаята с две легла, където задружно си ръмжаха на всяка контракция, но усилено не даваха никой да ги пипне, защото чакаха проклетия лекар.


Frica: Това беше, щях да се сбогувам с топките си. Знаех го. Всичката злоба прикрита зад тази привидна миловидност и стиснати зъби. Трябваше да намеря тъпия доктор. Как обае щях да се измъкна от погледа на Мадалина?

Когато сестрите отведоха двете бременни момичета аз се извиних на брюнетката, че трябва да ида до тоалетната и се изпарих... С човешка скорост първоначално, а след това се размърдах. Намерих кабинета на доктора, след това и изкопах адреса от книжата му, а след това се върнах при Мади. Точно когато по коридора видях да се задават Клаудия и Александру Валдъз. Не ми стигаше това, че дъщеря им искаше да ме убие. Сега трябваше да се изправя и срещу човека който оглавяваше класацията по желание да ми свети маслото.

- Мариус? Какво става? Къде е Аврора? - Започна да ме залива с въпроси Клаудия докато Мадалина се отстъпваше няколко крачки от мен.
- Вкараха я в една стая. Доктор Романов е в отпуск и ще се върне утре, а Дъщеря ви отказва да ражда без него... - Александру се намръщи. Очевидно смяташе това за глупост. Аз също го смятах, но си исках яйцата на място. - Не знам какво да правя. Знам му адреса, но дори не съм сигурен, че е там.
Пъхнах едно листче в ръката на бъдещата си тъща и поклатих леко глава гледайки към мъжа й, надявайки се, че просто ще доведат тъпия доктор.
- А това е Мадалина. Запознахме се на курсовете за родители. Партньорката й също ражда. И тя е при въпросния доктор Романов и тя отказва да роди без него... Мади това са родителите на Рори. Клаудия и Александру Валдъз. - Момичето кимна леко, но прескочиха ръкостискането.

- Мамка му. Какъв мъж си когато не можеш да осигуриш всичко на дъщеря ми. Можеш да си го пъхаш на разни места ама като стане...
- Александру, моля те. Обсъждахме тази тема... Хайде ела с мен... - Започна да го бута и да го успокоява Клаудия и започнаха да бързат в обратна посока по коридора, от който дойдоха.

Останахме отново двамата и този път започнахме да се навъртаме около стаята на момичета. Разрешиха ни да влезем... Аврора не изглеждаше никак добре. Цвета на лицето й се беше сменил. Капчици пот избиваха по коцата й, а около очите й започваха да се появяват тъмно лилави кръгове.

- Скоро ще го доведат. Баща ти ме нареди пак... Ако не можеш да издържаш повече трябва да го оставиш да се роди...


Aurora: Аврора се пресегна и хвана ръката на високия джинджър до леглото си, вдигайки сините си очи към неговите. Сега вече беше малко по-спокойна, щом нещата са се задействали. Щеше да потърпи още малко. Още само малко... Другата й ръка внимателно масажираше коремчето си и се опитваше да не обръща внимание на контракциите.

- Виж, ако то тръгне да излиза, няма да имам друг избор, освен да го оставя. Това си е биология, не можеш да го спираш.- каза тя по-спокойно и отмаляло. Направи му знак да се наведе и леко допря устни до неговите - Но все пак искам доктора да е тук, за да проследи всичко. Ами ако нещо се обърка? Ако трябва спешно да го измъкне, или пък например ако е обърнато седалищно.. има доста голям шанс това да стане, след като е твое дете.. все нещо трябва да му е наобратно.

Рижавите му вежди се смръщиха над зелените му очи, но това накара приятелката му просто да въздъдхне и да извие очите си.
- Просто трябва да знам, че ако стане нещо, ще има кой да реагира на време. - каза накрая и стисна ръката му леко, след което го пусна и се хвана за дръжките, защото той нямаше да й е никак полезен, ако му счупи някой пръст. После щеше да се оправдава с него, че не може да сменя памперси, а това няма как да стане. Идваше четвъртия Райх, новото царство и тя беше начело.

- И какво казваш, че измисли баща ми този път...

***Александру Валдъз***
Това дъщеря ми беше най-чепатото същество на света. Заклевам се. Майка й като я раждаше, се държа толкова мъжки, тя беше моята героиня. А тя тук обръщаше болницата за един лекар. Бих я пернал зад врата, за да се осъзнае, обаче в това състояние тя беше като бомба със закъснител и беше твърде вероятно да ме накара да си отхапя нещо. Защо онзи горе ме наказва с луди жени покрай мен, не знам. Защо те изобщо не правят добри избори, пак не знам, но се налагаше да трая червената мутра на Мариус заради дъщеря ми.

Влад и Слав се появиха пред болницата точно на петнадесетата минута. Бяха го проследили с апаратурата на щаба, а с тях бяха и още половината Либра и Който и да е. Внука ми беше станал известен още преди да се появи на бял свят. Боже..внук. Аз не приличах на дядо. Не бях дядо. Може би щях да го накарам да ми вика чичо или нещо подобно...

Махнах качулката от главата му и го огледах тоя смотан доктор, който ми отвръщаше с поглед тип 'препикано мушкато'.
- Ти ли си Романов? И вадиш бебета от жени?
- Д-д-да... аз..
- Тихо сега. Дъщеря ми ражда и искаше специално ти да я обслужиш, така че по-раничко ти свършва почивката - голямата ми ръка се стовари на рамото му и го стисна леко. - Ще се погрижиш за нея добре, нали? Без гафове.
- Аз..аз...
- Просто отговори с да и не бе, шемет..
- Да,да,да.. отивам!
- А така, 'айде бягай!

Доктора се разбърза към болницата от момента, в който го пуснах. Като че ли голата му глава беше станала още по-плешива от тоя разговор. Огледах всички и им направих знак да влизаме. Сега оставаше само да чакаме. Чакалнята се изпълни почти изцяло с нашите хора. Застанах пред жена си и смръщих вежди.
- Аврора е луда..
- И е точно твое копие, не го забравяй...- отвърна ми тя.



Frica: Не знаех какво беше намислил баща й. Нямах си никаква представа, но се надявах да е нещо нормално. Надявах се да отиде и да го помоли, да постъпи с него човешки. Живота на близките му зависеше от това. Аз така бих направил. Щях да го направя, но исках да съм до нея в този момент. Сърцето ми се късаше докато я гледах болката в очите й. Исках да я взема, да я отнема от нея и да не изпитва това чувство.

Една докторка дойде и повдигна болничната нощница, с която беше облечена и намаза корема й с онзи гел. Предупреди ни, че ще използва ехографа, за да провери къде точно се намира бебето, а след като приключи с това погледна под чаршафа, за да провери какво е положението отдолу.

- Осем сантиметра разкритие... Имате още малко време преди да започнем. Бебето е слязло надолу. Искам да дишате дълбоко, за да проверя разкритието на съседката ви и да знаем с коя да започнем. - Докторката се навря под чаршафа и на Кристина, а след това каза, че нейното е още само пер сантиметра. За мен между пет и осем нямаше много числа ама те си знаеха. Стиснах леко ръката й за да привлека вниманието й и й се усмихнах с най милата възможна усмивка. Погалих косата й и целунах челото й. Докато докторката се опитваше да ме изгони. Щяха да я местят в някаква друга стая. Докато ме избутваше през стаята срещнах познатата физиономия на един плешив доктор, при който ходехме да ни снима бебето с онази машинка дето й движеха по корема. ЕкоБарон ли, какво беше.

- Доктор Романов - Възкликна Криси, а мъжа едва не се разплака. - Вие сте тук.
- Да...да...да... Червенокоста... ще изродя първо нея... Колко й е разкритието? - Повече не чух. Бях разкаран от стаята й придружен до чакалнята, където ме чакаха една тълпа народ. Имах чувството че двете организации се бяха събрали тук. И кой пазеше щабовете? Наобиколиха ме, започнаха да задават въпроси, да ме потупват подбутват... Направо ме задушаваха. Александру и Клаудия седяха от дясната ми страна. Усетих ръката на майка й, която леко докосна моята и очите ми се завъртяха към нейните пълни с надежда.

- Добре е. Сега я вкарват в родилната зала. Благодаря ви, че докарахте доктора навреме...
- Господин Валдъз караше като Шумахр по тези улици, а аз и Влад придържахме докторчето от двете страни в колата, не че ако е нормален ще скочи... Ама за всеки случай да не избяга ако спрем... - Обясни набързо Слав докато моята вежда се повдигаше до средата на челото ми.
- Не ми казвайте, че сте отвлекли доктора? - Това беше изражението, не можа да го овладее, само за секунда се издаде. - Не може да бъде... Отвлекли сте човека... Това е безотговорно. За какви се имате? За Тайните служби или за мафията? С какви очи ще го погледне Аврора сега?
- Не е нужно да го гледа. Нужно е той да гледа нея и да внимава да не й се случи нещо, на нея или на внука ми.

Бях готов да хвана някой за гушата... Нямаше да е Александру, макар да знаех, че той е този, който е организирал и изпълнил мисията. С него имахме достатъчно дъски за дялане, че да се караме за това. Ама може ли да постъпва като пещерен човек. Бум с бухалката и влачи до пещерата. Поклатих глава отказвайки да кажа каквото и да е повече. Дори каза на внука му, не на сина ми. Още не ме зачиташе за човешко същество. Очаквах да ми направи забележка, че не съм добър за нея, след като дори доктора не съм успял да й доведа, но не го каза, макар да знаех, че си го мисли. Никога нямаше да бъда достатъчно добър за дъщеря му.

- Близките на Аврора Валдъз. - Всички я наобиколиха и сестрата запецна. Избутах всички и си проправих път до нея - Ам... Най-близките й?
- Аз и родителите й. - Посочих Клаудия и Александру. На Имир сигурно щеше да му е много мъчно че е на мисия и е изпуснал раждането на племенника си.
- Честито. Роди момченце. - Е кога успя пък да го роди? Тоя доктор трябваше да го канонизират като си умре... Много добър беше. Само при вида му жените раждаха... - Бащата тук ли е някъде? Само той може да влезе на първо време.
Александру се изхили надменно и кратко след въпроса на сестрата.
- Аз съм бащата.
- Виждаш ли, никой не може да повярва, че дъщеря ми се е хванала с теб.
- Извинявам се. Помислих, че сте брат й, заради косата. - Смутолеви засрамено сестрата, а след това ми направи знак да я последвам.
- Виждаш ли, че си приличаме, татко. - Наминах на Александру с широка усмивка, иначе трябваше да му разбия сурата.

Вкараха ме в някаква друга стая сега. Беше самичка, но имаше още едно легло. Очите ми не срещнаха нейните, защото тя ги беше вторачила в малкото вързопче в ръцете си. Имаше някакви сестри и други хора със престилки и шапки, но виждах само нея и бебето. Дори не знам кога се приближих до тях и се наведох за да съм на нивото на лицето й, а после погледнах към това малко същество. Очичките му бяха затворени и не можех да видя какъв цвят са... Трябваше да са сини... Прехапах устната си... Не можех да повярвам, че го виждах на живо... Бебето беше факт... Исках да ги прегръщам и двамата и да не ги пускам.

- Прекрасен е... - Успях най-накрая да намеря някакви думи в речника си. - Като майка си... - Погледите ни се срещнаха. - Обичам те...


Aurora: Мъгла.
Само с тази дума Аврора можеше да опише преживяването в последния час и половина. Първо беше болка, после викове... после тя най-накрая видя лицето на Романов, който я водеше нанякъде. Не го беше казала на Мариус до последно, но червенокоската наистина си умираше от страх. Какво ще стане, как ще стане, колко ще боли, как ще се отрази това на илюзиите й? Ако нарани някого по време на раждането? Ами ако нарани бебето?

Младото момиче искаше да спре момента и да помисли за момент, да се подготви психически, да се успокои, но нямаше тази сила. Вместо това я предаваха от ръце на ръце с това подвижно легло и й закачаха различни жички по кожата, някой й говореше, но кой... Накъде да гледа, какво да прави? Цялата информация от курса, който бяха посещавали с гаджето й, сега приличаше на черна дупка - нищо не бе останало.

- Рори...- извика някой и размаха ръка пред погледа й - АВРОРА, ЧУЙ МЕ. - тя издиша дълбоко, когато успя да фокусира тъмнокафявите очи на доктора си и се приближи до нея. - Няма време, момиче, трябва да започваме. Готова си, нали? Обещавам ти, тук съм и ще се справя, но и ти трябва да ми помагаш. Нали? - червената й главица се разтърси в кимане, на което той отвърна одобрително - Позицията му е правилна, искам само да дишаш дълбоко, както са те учили и да напъваш, когато ти кажа. Ще боли, но ако си помагаме ще стане по-бързо, нали? Хайде, момиче. Накрая си. - ето затова го обичаше този лекар.. Нахъсваше я достатъчно, чувстваше се спокойна в ръцете му, че ще се погрижи правилно за нея, че ще я спаси, ако стане нещо.

Слабото й тяло се намести в правилната поза върху леглото, пръстите й сграбчиха двете железа, които обримчваха леглото и ги стиснаха толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Дишаше. Дишаше толкова много, че й се завиваше свят, но болката я връщаше на земята и пропъждаше всичко нереално. Чуваше виковете на доктора и се стараеше да изпълнява. Сълзи капеха от края на очите й и се смесваха с потта, която избиваше от тялото й.. Боже, това боли..

Имаше още болка.. още дишане... бибиткане на машини, викове.. май бяха нейните собствени. И тогава един писък се открои над всичко друго - гласът на сина й.

Това бе моментът, в който цялата вселена забави ход, сякаш всички други бяха на пауза, а тя вървеше на бавен каданс. Сините й очи се отвориха и съзряха малкото голо, гърчещо се и скъсващо си дробовете от рев, бебе, което беше... беше... толкова грозничко. Но беше здраво. И беше нейно. Само нейно. Тя си го беше гледала девет месеца в коремчето, говореше му, то я риташе, тя му пускаше музика, то пак я риташе, тя спеше, то пак я риташе... И сега изведнъж не беше в нея.

От очите й преляха нова доза сълзи и не спряха, въпреки че вече можеше да се облегне назад, да си почине, да диша спокойно. Тя не искаше нищо от това, искаше само него. Нейният син. Сестрите я поздравяваха, потупваха я по рамото, доктора правеше финален преглед под нощницата й, но тя почти не ги отразяваше.

И в следващия момент той беше при нея. Изкъпан, толкова чевеничък и намръщен, увит в синьо одеалце. Размрънка се при вида й, а тя също заплака с него.
- Какво да ти кажа, и ти не изглеждаш по-добре от мен. - каза му тя през смях, въпреки че продължаваше да плаче. Хормоните й водеха яростна битка, която тя отказваше да следи. Ръцете й го залюляха нежно и го погалиха. Притисна го по-силно към гърдите си, все пак внимателна, за да не го счупи и се усмихна отново.

- Здравей... - каза му тя - Аз те обичам. Нищо, че ми използваше мехура за играчка цели четири месеца. - вързопчето се успокои и засмука палеца си, наблюдавайки я любопитно - Да, точно така, пакостнико. Благодаря ти, че излезе от мен.

Когато чу гласа на Мариус, Рори се усмихна, но не откъсна поглед от бебето. Беше се заела да му брои пръстчетата. Десет на ръчичките, десет на краката, две очички, две уши, едно носле, една малка, сладка устичка и рижаво мъхче по главата. Такова сладко извънземно беше..

- Обичам те - отвърна му с цялата нежност, на която бе способна, когато сините й ириси се преплетоха с неговите зелени. Не беше сигурна дали той вижда някакво бъдеще в очите й в момента, но в негоите тя откриваше това, което искаше най-много в живота си - дом, уют, любов.

От очите й преляха нови сълзи и тя се приближи леко към него, за да допре устни у неговите. Мъника в ръцете й размърда малките си юмручета, за да привлече внимание и двамата му родители впериха очите си в него. Сега той изучаваше баща си. Веждите му бяха все така намръщени, чак караше Рори да се смее.

- Гледа те, точно както те гледа и баща ми. - отбеляза тя, протягайки кутрето си към него и малката му ръчичка го хвана с неговата голяма сила. - Виж, знам, че мислихме за няколко имена, но какво ще кажеш за... Аспен? Мислиш ли, че му отива? - мъжа, който до сега гледаше сина им с най-голямото обожание на света, сега смръщи вежди за момент, преценяващо, а после кимна с добродушна усмивка.
- Нека е Аспен. - съгласи се той и нейната усмивка стана по-широка. Тя му направи малко място в края на леглото, въпреки дискомфорта между краката й, и го остави да се настани до нея, за да може да обвие той ръцете си около тях.

Съвършенство. Уж само един момент, а смисъла на цял живот съдържаше.



Frica: Седмица по-късно

Една седмица. Бях баща от цяла седмица и още не можех да го повярвам. Като изключим това, че Аврора беше като буреносен облак и имах чувството, че всеки момент ще ми скочи да ме удуши всичко беше добре. Все още гледах да не пипам много бебето, защото ме беше страх да не му направя нещо. При къпане Рори го държеше а аз го поливах и още не бях сменял и един памперс, но бях горд. В работата ме базикаха и ме юркаха. Цялата Либра присъстваше на раждането на това дете, а половината бяха участвали в акцията за залавяне на доктора и доставяне до работното му място жив и непокътнат. Все още не можех да забравя погледа на този човек. Сякаш беше видял живота си на карта. Така влияеше Александру Валдъз на хората. Имах чувството, че само аз не се напикавах при вида му. Дори момчетата имаха страх от него. Никой от тях не си и помислил, да погледне дъщеря му, а аз... Аз й направих бебе, която сега ме гледаше с големите сини очи на майка си. Толкова прекрасен.
Рори беше в банята, а аз стоях при Аспен, нямах нищо против просто да го наблюдавам. Той беше най-красивото същество на земята.
- Какво правиш малък Аспен? - Момченцето като цяло нищо не правеше, просто се оглеждаше, от време на време риташе с краченца и махаша с ръчички, а всяко негово движение ме караше да се пръскам от гордост... Дори миризмата, която се разнесе около него. Бях сигурен, че акото на другите деца дори не може да достигне до такива величини като неговото. Погледнах към вратата. Ако не му сменя един път памперса Аврора ще ми го натяква цял живот. Добре... Готов съм за това. Наведох се да го взема от кошарката и го сложих на шкафа, за повиване Свалих му ританките, вдигнах бодито нагоре и ето го... Памперса. Разлепих му лепенките и го разтворих. Боже... Акото му трябваше ли да е жълто? Защо зяпах Аврора на онези курсове а не слушах какво говори онази луда. Както и да е. Да му избършем дупето и после ще питам.
- Леле как си се омазал. Акаш повече от кученце. - Бебето реагира на гласа ми и се размърда пак. Сега си омаза и крака като го цопна в памперса който тъкмо измъкнах изпод него... Погледнах го лошо. Отваряше ми работа. Преместих отново памперса по на далече и му избърсах и крачето. Може би трябваше да го изкъпем направо. Почесах се по врата чудейки се дали да му слагам нов памперс или да го оставя така и да приготвя водата за коритото, когато пишлето му се навири, и... Започна да пишка... Право върху мен.
- Е-е-е-е... Може ли такова нещо... - Малкия обаче не спря докато не си свърши работата, гледаше ме с толкова мъдър поглед. Как да му се караш. Въздъхнах...


Aurora: Мислех, че след като изкарам три килограма и седемстотин грамово гюленце от вагината си, най-накрая проблемите с разбърканите хормони щяха да престанат, но уви... Не само, че не престанаха - станаха по-големи. Не ме разбирайте погрешно, обичам сина си от момента, в който го видях.. той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало, но просто... не спираше да плаче. Денонощно. А аз нямах идея какво да правя. Съветите от проклетите книги не ставаха за нищо. Майка ми още с идването познаваше за какво плаче този път, а когато съм сама правех пълна инвертаризация, докато науча какво има.. Спи ли му се? Гладен ли е? Памперса? Горещо, студено..

Докато стоях под душа, взирайки се в една точка в празното пространство се чудех дали има награди за най-ужасен родител, защото аз определено бях сериозен претендент. Вчера за малко не го изтървах.. А бе минала само седмица, откакто той се появи на бял свят. Не беше компютър, който да човъркам, дарбите ми също не помагаха. Чувствах се като безполезно, смотано и бездарно човешко същество, което се проваля много яко. И колко ми се спи... Когато очите ми започнаха да парят осъзнах, че всъщност не съм мигала от много време. И май не мърдам особено много. 'Къпи се, жено, къпи се. Затова дойде тук.' напомних си отчаяно и взех шампоана, мръщейки се на липсата на свободно време. Исках да си повися още малко, но гласът на Аспен ме мотивира да се изкъпя по бързата процедура, както и предните пъти, в които успях да намеря време за баня тази седмица.

Сапунисване, изплакване, хавлия. Едва не се пребих и не направих шпагат пет пъти в пет различни пози в банята, докато бързах да стигна до детската стая, в която прекарвах денонощието си. Заковах се на вратата, обаче, когато видях опита на Мариус да преобуе сина ни, или по-скоро как Аспен маркира територията си. Вдишване, издишване. Сърцето ми поуспокои ритъма си, изключих режима супер-майка и си дадох момент, за да се насладя на ситуацията. Увих по-плътно хавлията около тялото ми и се облегнах на касата, прехапвайки устна, но много скоро смеха ми им прекъсна лошото гледане.

- Съжалявам, скъпи, но вече си маркиран като негов татко. Другите деца ще бягат от теб вече. - заявих, когато най-накрая намерих сили да си поема въздух и се приближих до тях. - За човек със супер-скорост бих решила, че или нарочно си искал да те напикае, или просто си станал много бавен. - констатирах, протягайки ръка към лицето му. Бях решила да го целуна, за да го успокоя, но все пак беше напишкан, а аз тъкмо се изкъпах. Отстъпих назад и се облегнах до главичката на Аспен, който гледаше любопитно. - Да видим какво е научил баща ти от курсовете за бебета. Дали ще успее да ти сложи нов памперс този век? - попитах бебчо и докоснах с показалеца си нослето му, а той ми се ухили.. това беше най-прекрасната гледка на света, караше ме да забравя всякаква умора и болки, които преживях заради него. Наведох се и го целунах нежно, след което вдигнах погледа си към червенокосия си партньор. - Хайде, татенце.


Frica: Не бях бавен. Просто бях изморен и малко шокиран. Дори докато гледах как струята се насочва към блузата ми продължавах да гледам към малкото човече с изненада. Факт беше, че ме напишка, но какво толкова. Сигурен съм че другите бебета няма да могат да напикават бащите си, защото няма да имат толкова силна струя, която да докарат до такива висини. Този коментар щях да си го запазя за себе си. Истински бащичко.
Нека се съсредоточим върху памперса. Знаех как се сменя памперс бях гледал хиляди пъти. на курса, и бях чел за това в онази глупава книга за родители.
- Мога да го сменя за една секунда, но ме е страх да не го нараня. - Казах гордо и дори вирнах брадичка за момент. Нямаше право да се съмнява в именията ми. Няма нищо, че за сефте щях да го правя. Инвентаризация дали всичко си е на мястото. Чисто дупе. Малко пудра да му сложим и взимаме памперса. Разтваряме го. хубаво прилежно го поставяме на с лепенките надолу, под дупето на бебето. За тази цел му хващаме крачетата и го повдигаме внимателно, така че да му се вдигне и дупето. Пускаме го отново внимателно, а след това наместваме памперса така че да му покрива цялото дупе. Захлупваме го отпред. Вдигаме му атрибута нагоре и отлепваме лепенката, залепваме я върху картинката, а после и другата и готово. Бебето е в памперс.
Доста хлабав памперс, който май щеше да си остане на място ако вдигнем бебето, ама то нали си лежеше там, едва ли щеше да е проблем.
- Кога ще го къпем? Преди или след като се изкъпя аз? - Боже, това било толкова изморително. Да смениш един памперс докато внимаваш да не счупиш бебето. Ако не трябваше да се внимава ставаше за няколко секунди.


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. |Аврора и Мариус|

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите