Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 40, на Вто Юни 27, 2017 9:38 pm

история и герои

Go down

история и герои

Писане by Alex on Сря Апр 18, 2018 2:16 am

Всичко започна бавно. По малко, с малки неща, които да покажат колко разединени бяха двете части на Юнит. Дребни караници, като кой получи по-добре платените мисии или кой да купи още бекон за базата. Юнит имаше две страни,коренно различни, и всяка имаше своите добри и лоши черти. "Либра", както обичаха да се наричат, бяха по-брутални и яки, но чудесни воини и ненадминати защитници, като им изключим огромното его, докато хакерите от "Който-и-да-е" бяха мозъкът на почти всяка операция-умни, пресметливи, понякога дори снобари в отношението си със хората, но все пак ненадминати по важност. От основаването му, Юнит се държеше единствено на мира и любовта между двете си части, до онзи ден.
Онази мрачна утрин, която разруши така крехката хармония. Лидерите бяха Драгос Валдъз (Драконът) от Либра заедно с годеницата си Блис Корделия Йалварез(Феята), и Клаудиу Филипидеску и сестра му Ленута от Хакерите. При все че Драгос и Клаудиу бяха приятели от деца, и винаги си пазеха гърбовете, не беше тайна че Хакерът бе лудо влюбен в годеницата на лидера на Либра. Блис обаче, нямаше никакви намерения да изоставя своя Дракон за някой, към когото не таеше романтични чувства и безцеремонно бе отрязала мъжът безброй пъти, но безуспешно.

Кървавата сватба
Трябваше да е щастлив ден за Юнит. Дългоочакваната сватба на Драгос и Блис бе на път да  се състои и, естествено, младоженецът избра за свой кум най-добрият си приятел. Сватбата вървеше по план, всяка традиция и ритуал бяха спазени за да се гарантира щастието на младата двойка. Всичко беше идеално, и нямаше начин този ден да се провали. Или имаше?
Бяха стигнали до приема. Гостите се веселяха, всичко беше тип-топ а щастливата двойка бе изтанцувала седмия си поред сватбен танц за вечерта и по всичко личеше, че можеха да танцуват цялата нощ безспир. Младоженците, в обятията един на друг се гледаха любовно, и не виждаха другия чифт очи, които гледаха Блис с обожание и Драгос с изпепеляваща ярост. Чу се щракване като от барабан на револвер и някой изпищя. Драгос и Блис се обърнаха и Валдъз се озова лице в лице с дулото. А от издайническата друга страна стоеше не друг, а Клаудиу, чиито разярен поглед граничеше с лудост.
-Клаудиу, какво правиш?-бе попитал Драгос.
-Вземам това, което е мое. Предай ми Блис.
-Тя е моя жена, Клаудиу. Омъжи се за мен.
-Аз я обичам повече от теб! Винаги съм я обичал повече от теб!
-Клаудиу, не бъди глупав, свали пистолета.
Клаудиу дръпна предпазителя на револверът и двамата мъже се сборичкаха. Изстрел проехтя в приемната зала, Драгос се дръпна рязко, а Клаудиу се свлече на земята, ризата му обагрена с кръв. Драгос коленичи до своя приятел, опитвайки се да го спаси, но уви, сред дарбите му нямаше лечителство. Хакерът стисна сакото на Дракона на Либра, прошепна му нещо и се отпусна, за да не поеме повече дъх.
В залата настъпи тишина.
Прокънтя див писък.
-Ти уби брат ми!
Ленута изпадна в ужас, дотърчавайки до трупа на Клаудиу и се нахвърли върху Драгос, дерейки лицето му с острите си нокти и пищяща оглушително.
-Уби го, уби го, уби го!
Никой не чу как Блис заповяда на няколко от здравеняците на Либра да озаптят Хакерката, никой не каза нищо по повод падналия Клаудиу. Всички скърбяха едновременно.
Сватбата бе съсипана.

Погребението
-Събрали сме се днес за да почетем паметта на достопочетния Клаудиу Филипидеску...
Никой не проронваше нито дума, като изключим монотонната реч на пасторът. Ленута гледаше Драконът и Феята на Либра с омраза, несравнима с нищо виждано досега. Блис здраво стискаше ръката на невръстния си тригодишен син, малкия Имир, а Драгос опечалено гледаше приятелят си в ковчегът.
-Сега ще помоля близките на починалия да кажат няколко думи за него.
Първа беше Ленута. Тя надълго и нашироко оплака брат си и прокле загубата му горчиво. Изредиха се многобройни роднини и хора от Хакерската част на Юнит.  Дойде ред на Валдъз да произнесат своите речи, но Ленута изпревари Драконът.
-Те нямат работа тук! Те са убийци, те убиха брат ми! Изгонете ги! Убийте ги!
Двете части на Юнит се скараха жестоко. Либра поддържаше лидерите си, а Хакерите настояваха за възмездие за падналият си водач.
Накрая групировката се разцепи и обособи, и всеки завзе своя част от Букурещ, като за следващите 23 години, всяка тяхна среща завършваше с кървава баня.

23 години по-късно, Настояще
?? Лидери са синът на Блис и Драгос, Имир Валдъз, наречен Гарванът, от страна на Либра, и близнаците на Ленута Илиеску, делящи акаунта Порода, от Хакерите
?? Поради факта, че Ленута е вкарана в лудница пет години след смъртта на брат си, близнаците са отгледани от баба си Константа
?? Имир се старае да избягва конфликта между "Който-и-да-е" и Либра, затова вътре в групировката се развива опозиция
?? Формираната от нормалните хора Въоръжена Полиция Пoтами се старае да унищожи хората с дарби
?? Появилата се от Франция организация на хора с дарби "Белот" иска да завземе Букурещ заради централното му положение на лей-линиите и заплашва двете групировки
?? Заради настъпателните Белот и Пoтами, Либра и Хакерите са принудени да работят заедно

libra
Едната половина от Юнит. Повечето участници в групата се характеризират като брутални, отлични воини, ненадминати защитници, притежаващи огромно его. Даровити, като дарбите им са физически (от типа на супер сила, бързина и т.н.). Главната им цел е да пазят Хакерите, въпреки че между двете половинки на Юнит има прикрит неприязън. Принудени да са да работят в екип срещу новопоявилите се Белот и . Водачът на Либра, на този етап, е Имир Валдъз, който наричат Гарвана, а ко-лидера е Адела Албеску.

opposition
Зародила се в Либра, заради тихата война срещу Хакерите. Те споделят мнението, че Хакерите не заслужават помощта им. Лидер на Опозицията е Янку Василеску.

hackers
Другата половина на Юнит. Хакерите са мозъкът на почти всяка операция. Те са умни, пресметливи, понякога дори снобари в отношението си със хората, но все пак ненадминати по важност. Дарбите им са предимно на психическа основа (телепатия, емпатия и т.н.). Не се спогаждат особено с Либра, но сега са принудени да се държат заедно, за да устоят Белот и Пoтами. Лидери са близнаците Илиеску - Михай и Рашела. Дясната ръка на близнаците е Стефан Джеймс.

potami
Формираната от нормалните хора Въоръжена Полиция, която има за цел да изчисти Букурещ от даровитите (Юнит и Белот). Ръководител е Емануела Лупей.

belote
Френска група дошла наскоро в Букурещ. Състои се от даровити, като техните способности са от всякакъв тип. Стремят се да превземат Букурещ заради централното му положение върху мрежата от лей линии, която засилва силите. Лидер на група е Ноел Беланже.
Какво са надарените?
Надарени, се наричат всички хора с някаква способност, по наличието на която се различават от нормалните хора. Те са по-чувствителни към влиянието на магнитното поле на земята и лей линиите. Дарбите им биват най-различни, като най-разпространени са елементалните дарби (Земя, Вода, Огън, Въздух) и трите Т(телекинеза, телепатия и телепортация), а най-редки са Фронт "Кървава блокада"(манипулация на кръв), Рашомон(манипулация на сенки), Всевиждащите очи на Господ(способността да разбираш всичко за даден човек щом преплетете погледи) и Валентност(манипулация на атоми).

Какво са лей линиите?
Преди повече от 4 хилядолетия, хората по земята станали свидетел на невиждано дотогава явление-метеоритен дъжд. Този метеоритен дъжд бил специален, защото бил зареден със слънчева енергия. При навлизането в атмосферата, тази енергия се е предала на магнитното поле на Земята и е образувало енергийно потоци, наречени лей линии. По-чувствителните към магнитното поле хора били дарени със специални способности, и в чест на това били построени различни центрове, които катализират енергията от лей линиите. Пресечна точка на всички лей линии е Букурещ, столицата на Румъния.

Каква е връзката между надарените и линиите?
Лей линиите влияят като катализатор за надарените. Колкото по-близо си до една лей линия, толкова по-силна става дарбата ти. Затова французите Белот се опитват да завземат център на лей-линеарната мрежа-Букурещ.

Mad Max и Storyteller?
В групата "Лудия Макс" се слагат всички неигрови  персонажи, нужни за някой масов роулплей или важно събитие за форума(като сюжет за даден период от време) Разказвачът, тоест Псайк, има за задача да обобщава събития, масовки и да задава сюжети. Герои в група "Луд Макс" могат да бъдат осиновявани при желание.



aurora valdys || 23 years old || illusionism and dreamcatcher || anyone hackers

*5 години по-рано*
- по дяволите, аврора, не може да си толкова голям инат! - изръмжа майка й насреща и стисна малките си юмруци в страни от тялото си. русата й коса се спускаше на красиви къдрици около застаряващото й лице, но не можеше да се отрече, че клаудия е една красива за своята възраст жена. от нея бе наследила красотата си аврора, с изключение на блестящите огнени къдрици - те си бяха изцяло на баща й, така че дори сега той да се опитваше да се убеди, че аврора не е негова дъщеря, защото не може единствената му наследница и негова собствена кръв, която тъкмо бе навършила пълнолетие, да го предава по този долен начин и да плюе на името му и да работи за хакерите.
- съжалявам, но решението ми е крайно. - каза с ледено спокойствие дъщеря им, хвърляйки последните й нужни неща в куфара си, после взе другия и се запъти към вратата. майка й сграбчи лакътя й в опит да я спре, а баща й замахна и вдигна водна завеса пред нея, което раздразни младото момиче още повече. те бяха тези със физическите дарби. можеха да опожарят цяла сграда с щракване на пръсти, да удавят някого просто така, да го взривят. само тя бе различна. мястото й не бе тук и тя не смяташе да остава и секунда повече. щеше да отиде там, където можеше да е полезна. аврора стисна зъби и положи усилия да се съсредоточи. след като не ставаше по лесния начин, щеше да стане по нейният. все още овладяването на втората й дарба бе доста несигурно, но за сметка на това съзнанието й бе достатъчно развинтено, че да си изрисува изцяло нова илюзия и да засмуче родителите й в нея. нямаше да трае дълго, затова тя бе бърза. в момента, в който хватката на майка й се отпусна, както и водната завеса, тя напусна стаята, а скоро и къщата.
родителите й така и не й простиха за тази постъпка.

*миналата година*
червенокоската надигна бутилката за пореден път. лунната светлина бе единственото осветление в стаята, но на момичето не й беше нужно повече, за да различи двете голи тела в собствената си спалня. едното на възлюбеният й, а другото на някаква курва. подозираше го от известно време, но не можа да повярва колко лесно се върза той на приказките й за командировка и с цялата си наглост доведе друга жена в нейният апартамент. колко удобно за него. и колко жалко.
аврора ги намери спящи. съзнанията им бяха толкова спокойни. приветстващи я, канещи я да извърши непростимия грях. още един в сметката й. това момиче определено нямаше да получи еднопосочен билет за рая. още едно надигане на шишето по този случай. нямаше притеснение, нито вина, още по-малко страх. и това бе най-потресаващото. след ужасите, които можеше да причинява в чуждите сънища в началото трепереше и спираше да говори с останалите, страхуваше се от себе си. но не и днес. не сега. бе приела чудовището, което е и спря да се бори срещу силите си. това бе и момента, в който ги подчини на своя контрол. чудовищни. точно това ги описваше. и въпреки това сега стоеше в малкия си апартамент в покрайнините на града, облечена изцяло в черно и пресушавайки бутилката с водка, която стоеше пред нея. знаеше го. виждаше го в съня му доста често и все пак това не предотврати разбитото й сърце. той не заслужаваше да живее. курвата до него също. край на историята.
аврора се подсмихна в тъмнината на собствената си лудост и придърпа цветните хапченца, които бе наредила на масата, след което ги измята едно след друго в устата си и се засмя. засмя се на скапания си живот, на изрода, който бе в съзнанието си и на всичките си шибани пороци. единственото сигурно нещо в живота й бе работата й. и само тя й остана.
червенокоската се изправи на дългите си крака и доразсипа останалата водка по пода, която се смеси със тубичката лакочистител. апартаментчето й бе малко и претруфено, трябваше му само малко спирт и клечка кибрит, за да пламне. изгоря до основи. изгоря заедно с всичките й емоции и слабости. жената, която излезе от горящата сграда бе недосегаема като диамант, но и също толкова студена.

YOU SHOULD BE AFRAID
MARIUS SOLOMON|27|LIBRA|
Помниш ли какво беше чувството когато си пое въздух за пръв път? Чувството, което изпита, когато майка ти ти се скара, защото не направи това, което ти беше казала? Страха когато остана сам в онова тъмно пространство. Не помниш? Няма да помниш и неописуемата болка когато въздуха напусне дробовете ти и за постоянно. Няма да помниш собствената си смърт, но аз ще я помня винаги.

"Гордеем се с теб Марио. Ти си най-доброто дете." - Това иска да чуе всеки хлапак. Мислех си, че когато получа моята физическа дарба. Каквато и да е тя, аз ще получа такава похвала, но... Нека кажем, че не е толкова лесно. Майка ми и баща ми преди доста време са работили в Либра. Още преди аз да се родя. Там са се запознали, харесали са се. На времето си мислех, че дори са се обичали. Навремето, когато не виждах, но сега знам, че нито един от двамата не е способен на любов.
- Какво прави днес момчето ми? Ходи ли да бягаш? - Баща ми миеше чиниите в кухнята а аз му помагах като ги забърсвах и слагах на мястото им. Той притежаваше свръхскорост и замразяваше неща с допир, но само когато поиска. Майка ми пък владееше елементите земя и огън и двамата физически дарби и двамата бяха в опозицията на Либра. Още от пет годишен ми пълнеха главата с глупости как хакерите нямат нужда от защитата, която преди са им осигурявали и как когато получа дарбите си ще ме обучат, за да ида в Либра и да им помогна като привличам членове към опозицията. Можеше да се каже, че след всичко, с което ми пълнеха главата бях започнал наистина да мразя хакерите. Мразих ги, без да знам защо. Тогава още не разбирах... Не виждах. Всичко се промени след този въпрос. Баща ми погледна към мен, а моя поглед остана забит в очите му. Виждах него, но през мозъка ми препускаха хиляди картини емоции, не можех да разбера кое е от миналото и кое е от бъдещето тогава, но една сцена се открои много точно.

- Мариус... Добре ли си? - Попита баща ми, а аз поклатих отрицателно глава. - Какво има?
- Не знам, просто видях как убиваш всички онези хора... - По лицето ми се стичаха сълзи и хълцах без да мога да се спра.
- Как така си видял? Какви хора? - Продължи с въпросите си той.
- Онези, всички всички които си убил... - Хълцането ми се засили, а баща ми ме зашлеви.
- Видения ли имаш? Нима ще станеш един от тях? Андреа, ела... - Майка ми се появи на вратата като по часовник и попита какво се е случило. - Сина ти има видение...
Обърнах се към майка ми, която изглеждаше шокирана, а след това отново към баща ми, но там срещнах дулото на пистолет. Преди да успея да мигна той вече беше натиснал спусъка. Тялото ми се строполи безжизнено на пода. Нито един от двамата не пророни сълза.
- Няма да отглеждаме изроди...

- Мариус, добре ли си... Какво има. - Баща ми коленичи пред мен и аз знаех, че не трябва да казвам нищо. Нищо от това което съм видял.
- Тъжно ми е, защото все още нямам дарба. - Отговорих вместо това и позволих на сълзите да се стекат по лицето ми. Беше ме страх да остана вкъщи, но нямах избор, тогава бях на единадесет. Нямаше къде да отида...
Сега съм в Либра. Независим съм. Получих своята дарба година след като случката в кухнята. Тази на баща си. Бях много много бърз. А с много тренировки станах и най-бързият сред бързите. Неуловим! Не мразех хакерите, напротив, даже им съчувствах. Смятах, че някой трябва да ги защитава от болни мозъци, като баща ми и майка ми. Всъщност колкото до тях... Те умряха. Колкото и пъти да ги погледнех в очите, колкото и пъти в бъдещето да си признавах, че имам дарбата да виждам, колкото и да ги умолявах, и да обещавах, че няма да стана част от хакерите винаги свършвах с куршум в главата, без значение от чии пистолет, затова ги изпреварих. Знаех, че нямам шанс ако се изправя срещу тях в честен двубой, затова ги убих в съня им. Не съжалявам, те никога не съжалиха мен, нито един път.
А сега... Сега се боря със сигурната си лудост и... Внимавам кого гледам в очите.


Time and time again I have to pinch myself when I see you next to me.
You are my dream come true.
avatar
Alex
Admin

Брой мнения : 447
Join date : 16.05.2014

Вижте профила на потребителя http://hollywoodcity.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите