Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 40, на Вто Юни 27, 2017 9:38 pm

Пак търся... - Анабел

Go down

Пак търся... - Анабел

Писане by Andrew Biersack on Сря Апр 11, 2018 12:41 pm

- И какво смяташ да правиш сега?

Повдигнах рамена колкото ми позволяваше тялото и направих смачканата физиономия, както я наричаше майка ми. Нека първо да вметна, че стоя в магазин за хранителни стоки с характерни размери от комунистическо време, от онези, които ги имаше пред почти всеки блок. Ако трябва да бъдем честни и идея си нямам как са изглеждали магазините по комунистическо, защото не съм била планувана по това време, но от разказите на баба ми си ги представях долу-горе така. Да има място за двама човека ако стоят в поза мирно и не дишат. Въпроса ми го задава касиерката зад тезгяха, която е не само собственичка на този малък катун, но и е моя много близка позната. До колкото може да ти е близка една позната. Можеше да мине и в графа приятелка, защото толкова пъти сме си говорили, че е вероятно да знае и истории от живота ми, която аз не помня.

- Ами какво... - отговарям след размисъл не по дълъг от милистотна. - Ще наемам актьор!
- Актьор? - Намесва се баба Кичка която се е наредила на опашката зад мен. Бабата съвсем не безсрамно си подслушваше личния ми разговор с Мимито, магазинерката.
- Ама моля те бабо Киче, не се бъркай, работата наистина е дебела. - Наистина не знам, защо едно време са ги кръщавали с подобни странни имена. Колко трябва да си мразя детето за да го кръстя Кичка. Пък тогава, когато хан Аспарух си е забил меча може и да е било модерно. Не искам никой да ме разбира погрешно баба Киче е много запазена за годините си и дори не ходи с бастун, също така може да стои по осем часа права само, за да не изпусне нечии мохабет. - За хляб ли си дошла? Миме дай й един хляб и го пиши на моята сметка.
- Ама и сирене, че ми свърши... Около двеста грама, че и за дядо ти Манол да има. А ти кажи сега какво го направи този младеж...
Започнах да въртя очи. Не за това, че ще черпя баба ти Кичка с двеста грама сирене освен хляба, а за това, че няма да мога да се отърва от нея докато не си развържа езика.
- Нищо, какво да съм му направила. - Оплаквам се. - За пръв път да съм сигурна, че съм намерила човека, който искам да ми предложи брак на концерт на Металика, ако може от сцената, за да съм по близо до Джеймс Хетфийлд, и той... - И двете 'девойки' ме гледат неразбиращо, но продължавам, защото знам, че въпроса ще е: "Кой е Джеймс Хетфийлд?" и ще трябва да се самоубия. (За непросветените, това е вокалиста на Металика, а ако не знаете кои са Металика... Предполагам не сте от тази планета, а аз с извънземни не комуникирам) - Ще ми каже, че имаме неразбирателства на емоционално ниво.
- Емоционално? - Попита с повдигната вежда Мимито.
- Спокойно Миче и аз нищо не й разбрах. - Възмути се баба Кичка. - От както го проговорихте този компютърен език не може да се говори на български с вас... Хайде отивам си аз, че Маньо ме чака манджа да сготвя.

Поне бабата си тръгна. Сега по спокойно можех да се изжалвам ма Мимето.
- Да, на емоционално. Представяш ли си? За пръв път гаджето ми да ми се сърди за това, че не съм емоционална. Всички преди да това са се радвали, че не предпочитам да гледаме порно или футбол отколкото някой сълзлив филм... А той ще ми каже, че имам проблеми на емоционално ниво...
- И затова реши да наемеш актьор, който да представиш на родителите си, като твое гадже? - Обобщи целия ни разговор до сега Мария. Ново повдигане на рамене от моя страна. Последва въздишка, а след това се изнесох от магазина и се тупнах на малката масичка с два стола на тротоарното място. Моята позната ме последва.
- Ами какво да направя. Вече обещах на всички, че ще ги запозная, от къде да знам, че тоя батал ще ме зареже... И по-хубаво... Ще си намеря по-добър! - Уж сигурна, но вече знаех, че тези, които са готови да ти предложат на рок концерт, от сцената, рискувайки охраната да ги събори и да им счупи всяка кост от тупаници, намалят със всяка изминала стотна. Взеха ги хубавите вече, свестните също, че и повечето посредствени... За всеки влак си имало пътници, само моя влак си пътуваше уж празен но пълен с убитаци без билети.
- Дефинирай ми моля те по-добър? Че ти и приемлив не си имала освен този. - Хайде сега... Приемлив. Вярно е, че не се славех с кой знае колко дълги връзки, но по-лошото от това, че Мимето беше на мнение, че не съм имала приемливи е, че аз съм късала само с един... Винаги те са ме зарязвали... Не, че си го слагах на сърцето. Като сега. Притеснявах се, че няма кого да заведа на вечерята, а не за това, че пак съм като онази песен... За малкото котенце ли беше. Дето някакъв баскетболист беше пял на една мадама. Ето ти емоционална бариера със среден пръст. И за всеки случай щях да си взема малко повече сладолед за довечера.

~~~~

- Я ти ми кажи, кой не е бил приемлив? - Реших да отстоявам личната си женска преценка, макар сама да знаех, че нито един от бившите ми не беше цвете за мирисане... Някои от тях и буквално.
- Сериозно ли ме питаш? - Запалих цигара. - Как се казваше онзи... Цветан, с покъртителния одеколон. Около него не се дишаше.
- Миришеше на мускус!
- Той си мислеше, че мирише на мускус! По скоро на нещо умряло преди дни в пустинята в комбинация с мръсни чорапи и преработена котешка консерва. Преработена от стомах!
- Добре, можеше и да предпочита парфюмите пред банята, но беше нежна душа!
- Нежен? Че той на всяка трета дума казваше „дейба“! - Добре права беше за Цецо. И аз се чудех как изобщо съм го харесвала и не беше само за миризмата... Ние ходехме зимата.
- Добре, той отпада, кой друг?
- Георги!
- Кои?
- Вампира Георги!
- Стига, с него бяхме сродни души. Аз също си падам по вампирчетата.
- Майната му на това, че си удължи зъбите и искаше да излиза само вечер, за да не изгори на слънцето. Ти си ми казвала, че е спял в ковчег и си е декорирал спалнята с пръски овнешка кръв за да изглежда еротично. - На онзи етап наистина ми беше еротично... Малко.
- Той ме заряза, защото отказах да приема, че ме е превърнал така, че...
- Наистина? Манията му не те отблъсна, за да го зарежеш ти? - Повдигнах рамене.
- А другия Георги?
- Той беше слънчице!
- Беше сатанист! Имаше татуиран пентаграм на челото!
- И не само там. - Въздъхнах...
- Ами Иван?
- Добре, признавам си, че Иван не беше добър избор.
- Мислиш ли?
- Всеки си има някакви еротични фантазии.
- И на теб не ти се струваше странно, че та кара да обличаш като аганце.
- Нека не говорим за Иван.
- Мартин?
- И за Мартин!
- Нама да ми омръзне да ти повтарям „Нали ти казах!“ точно за Мартин. - Мимито се засмя!
- Аз от къде да знам, че има леви наклонности.
- Стига, аз го разбрах в тъмното при положение, че той дори не слезе от колата. - Завъртях очи.
- Не е като да съм го тласнала към това. Ти се раждаш такъв.
- Така е. И все пак ти остана сляпа и за това.
- За Николай да искаш да поговорим?
- С него дори не се целунахме.
- Защото той беше асексуален и имаше фобия от това да размените слюнка.
- Нарича се Филемафобия.
- Кристиян пък ядеше сурово месо... Сигурна съм, че имаше глисти.
- Аз не знаех, че яде сурово месо и когато го разбрах веднага прекратих връзката си с него.
- Поне разбрахме защо толкова си падаше по хапането...
- Габриел не беше ли онзи с любовните романи?
- Обичаше да чете. И след всяка книга се превъплащаваше в главния герой . Поне секса си го биваше. Но не мисля, че някога беше себе си както в него, така и във връзката ни.
- Той ли беше онзи който ти съсипваше бельото?
- Да, беше чел някаква книга, в която някакъв правел така и той да не види нещо.
- Защо се разделихте с този романтик?
- Защото отказах да си боядисвам косата и да си слагам лещи след всяка книга която прочете... Реши, че не съм достатъчно добра за него... И след като обобщи всички, да имаш да добавиш нещо?
- Виктор!
- Стига де! - Мария се засмя. - Забавен е факта, че не забеляза, че ти изневерява.
- От къде можех да знам. Не предполагах, че е възможно да го прави със сестра си. И по тъпото е, че когато ги хванах, той ми каза, че всичко между нас приключва... Дори не можах да го зарежа като хората...
- И кой от тях според теб става за запознаване с родителите ти?
- Никой – въздъхнах. Тя беше права. Не знам за приемлив, но качествен не съм имала.
- Понякога си мисля, че излъчваш светлина за маниаците и те се лепват за теб. Не познавам друг човек с подобен набор от бивши гаджета. Ако ги събереш може да отвориш музей или зоопарк...
- Сега разбра ли защо искам да наема актьор?
- А защо за разнообразие на си намериш нормално гадже?
- Това е толкова трудно... Гравитацията ми за идиоти е прекалено силна. Отблъсквам нормалните.
- Миме! Ела тука ми дай един хляб, че бързам. - Прекъсна задушевния ни разговор леля София от съседния блок.
- Добре, аз ще тръгвам Миме, утре ще направя кастинг и ще ти кажа как е минало след това.
- Хайде... Макар, че съм на мнение, че трябва да присъствам на този кастинг...


avatar
Andrew Biersack

Брой мнения : 21
Join date : 22.03.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пак търся... - Анабел

Писане by Andrew Biersack on Сря Апр 11, 2018 10:49 pm

КАСТИНГЪТ

Ако някой си мисли, че да направиш кастинг за актьори във втория по големина град от днес за утре наистина много греши. Затова и моя милост се намираше тук. Това тук е пловдивския университет Паисий Хилендарски. За непросветените в него има и хора, които учат актьорско майсторство. Малко от тях обаче биха се съгласили да работят за благотворителност. Какво да направя, че съм бедна и не мога да отделя дори пет лева да му дам да се почерпи на момчето, какво остава да му плащам на час... И все пак успях да отделя някакви пари, за да изкарам листовките, които раздавах. Определено трябваше да си намеря по доходоносна работа...

Приключих с раздаването на всички сто листовки, които тактично раздадох пред театралната зала от което излязоха доста хора, и съвсем премерено ги бутах в ръцете на най симпатичните актьори, а когато се свършиха и на всички останали. Даже и на няколко момичета. Можеха да го предадат на свои приятели. Трябваше да се пробвам. Стоях си в кафето със звучно име F10, което се славеше като десетия факултет на университета и пиех не какво да е, а бира. Няма да кажа марката, за да не ми се налага да плащам продуктовото позициониране, което е така модерно в наши дни и без да има явна причина в главата ми звучеше песента на Слави Трифонов - Ела ела... ако и на него трябваше да му давам пари... Той трябваше да организира благотворителна кампания за мен. На това се казваше мъж. Малко хора ме разбираха, но още от както бях на четири си представях как се омъжвам за него. Да, детски спомени...

- Ти ли си Анабел?
- Да! - Подскочих с прекалено голяма еуфория в гласа, която реших да смекча. Пред мен стоеше добре изглеждащ младеж, който не ми се виждаше подозрителен, но тихите води бяха най дълбоки. Топли кафяви очи впримчиха моите сини в невероятната си красота ,от което въздъхнах. - Седни! Заповядай. Представи се.

- Приятно ми е, Антоан. Намерих флаера. За какво става въпрос, че не разбрах точно.
- Не е трудно. Търся момче, което да изиграе ролята на мое гадже пред семейството ми. Трябва само да напишем сценария и да го следваме.
- Защо ти трябва такова нещо? Да не си обратна?
- Не, просто винаги попадам на кретени...
- И сега имаш ли приятел или нямаш.
- Нямам.
- Ами защо не си намериш?
- Какви са тези въпроси? Искаш работата или не?
- Това не е работа, на листовката пише, че е благотворителна кауза. Добре знам какво значи благотворителност. Няма пари... - Брей, че много начетен този, По мое мнение от това което гледах по филмите, актьорите ми изглеждаха тъпи.
- Дошъл си, значи си съгласен.
- Да, защото си мислех, че ще имам по голяма публика, това е реклама за реализация. Нямам намерение да играя частно шоу за трима човека.
- Както прецениш...
- Прецених и си тръгвам... - И си тръгна копелето.
- Надувко. - Е, по-добър ще дойде.... Надявам се.


avatar
Andrew Biersack

Брой мнения : 21
Join date : 22.03.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите